Решение № 25 от 20.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ямбол, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Р. Т. Л. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20252300500334 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 6124/11.11.2024 г. и въззивна жалба /поправена/ вх.№ 6139/12.11.2024 г. на М. И. Д. от гр.**** чрез адв.С. Х. от АК Пловдив против решение № 239/22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 900/2022 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск против Община Бургас с правно основание чл.26 ал. 1 пр.1-во ЗЗД за прогласяване нищожността на молба изх.№ 08-00- 1434 от 11.10.2016 г. по описа на Общински съвет Бургас и пълномощно изх.№ 08-00- 1433/11.10.2016 г. по описа на Общински съвет Бургас; иска му против Министерство на правосъдието с правно основание чл.26 ал. 1 предл.1-во ЗЗД за прогласяване нищожността на проверка, извършена от МП по ИД № 278/2016 г. на ЧСИ Т.К.; както и иска му против НАП-гр.София, Министеството на правосъдието и Община Бургас с правно основание чл.2в от ЗОДОВ вр.чл. 16 от ДФЕС и чл. 8 от Хартата на основните права на ЕС за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в раздразнителност, загуба на вяра в институциите, загуба на сън в размер на 5 500 лв., а въззивникът –ищец е осъден да заплати на ответниците направените разноски по делото.

Депозирана е въззивна жалба вх.№ 341/17.01.2025 г. /наименована допълнение към въззивна жалба/ и против решение № 277/12.12.2024 г., постановено по делото, с което по реда на чл.247 от ГПК М. И. Д. е осъден да заплати на НАП сумата 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С въззивните жалби вх.№ 6124/11.11.2024 г. и вх.№ 6139/12.11.2024 г. обжалваното решение се счита за нищожно, незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения. На първо място се сочи, че съдът не е кредитирал редовно събрани и приети доказателства, вследствие на което е постановил неправилно решение. Доколкото е извършено особено съществено нарушение на правата на ЕС при предоставяне на лични данни на ЧСИ по образувано изпълнително дело от лице без 1 необходимите правомощия да го прави, в решението липсва каквато и да е оценка на установените факти. Съдът не се е произнесъл по направено искане за отвод поради съмнение в безпристрастността му. Не е изяснено кой от ответниците е независимият солидарен орган, който да контролира обработването на личните данни в изпълнителното производство, както и Директива 95/46/ЕО.

Подробно се излагат съображения за процесуалната легитимност на председателя на Общинския съвет като пълномощник на Община Бургас. Според въззивника, доколкото председателят на Общински съвет бил политическо лице и образуването на изп.дело по негово искане би следвало да се възприема като политически натиск /репресия/, то представеното и прието доказателство –протокол за избор на К.Луков да председател на Общински съвет Бургас, не предоставял автоматически пълномощия да представлява юридическото лице – община Бургас в гражданските спорове и гражданския оборот.

Настоящият председател на Общински съвет Бургас няма пълномощно да представлява ответник в настоящото производство, което прави предоставените от него доказателства недопустими. Липсата на изрично пълномощно по изп.д.№ 278/2016 г. по описа ЧСИ Т.К. било доказателство за допуснато особено съществено нарушение на правото на ЕС при обработка на личните данни на ищеца по молба от правно нелегитимен субект. Оспорва се изводът, че председателят на Общински съвет е заинтересована страна по смисъла на чл.

426 ал. 1 ГПК като се обосновава тезата, че общинският съвет не е страна, както и председателят на Общинския съвет и тези два субекта не могат да участват в гражданския оборот, председателят на ОС не е разполагал с никакви правомощия да представлява пред съда това юридическо лице, в състава на което е, поради което всички издадени от него документи били нищожни.

Ответникът Министерство на правосъдието не разследвал начина на образуване на изпълнителното дело. Самото приемане на молба от председателя на ОС и образуването на изпълнително дело по тази молба е пряко нарушение на конституцията. Това, че ищецът не е оспорил по реда на чл. 435 ГПК действията на ЧСИ е неотносимо. Клеветническите твърдения по повод връчване на съобщенията и книжата по изп.дело /предмет на проверката, извършена от Министерството на правосъдието - че ищецът избутал служителя на кантората на ЧСИ К. при връчване на книжата/, е дало негативен ефект върху отношението към ищеца и е оказало пряко влияние върху правната му сфера и неимуществените вреди като причината е неадекватно извършената проверка от ответника МП. Твърди се, че с решението не е зачетено становището на специализирания орган по защита на личните данни – Комисия за защита на лични данни. От събраните по делото доказателства не се е установило възлагане от страна на взискателя за проучване на имущественото състояние на длъжника, а ЧСИ не е свободен да проучва имущественото състояние на длъжника без такова възлагане и да се възползва от това, за да се начислява такси и разноски в своя полза като гражданско лице/цитират се текстове от вътрешното и европейското законодателство/.

Сочи се, че решаващият състав не се е съобразил с посоченото в §22-24 от определението на СЕС от 17.06.2024г. по повод направеното преюдициално запитване до СЕО /макар искането поради неспазване на правилника му да е обявено за недопустимо/.

След подробен теоретичен анализ на института на процесуалното представителство като е цитирана и съдебна практика, се подчертава, че доколкото общинският съвет не е юридическо лице, той не може да бъде страна по спора, а за да представлява правоспособното лице /общината /, председателят на общинския съвет трябва да разполага с изрично пълномощно като липсата на такова пълномощие е достатъчно процесуално нарушение. Излагат се подробни съображения за нарушението на чл. 8 от КЗПЧОС като се сочи, че не може да се приеме, че обработката на чувствителни лични данни по изпълнително дело, образувано по молба на председателя на ОС Бургас е в съответствие със закона по смисъла на чл.8 § 2 от КЗПЧОС. Не е било установено по делото, че 2 представеното от ответната община писмо от 28.03.2016 г. от Общински съвет до ищеца му е било връчено. Районният съд не се е произнесъл по всички наведени още в исковата молба твърдения за нарушения на Конституцията, Директива 2016/680 на ЕП, чл.8 § 1 от Хартата и останалите посочени нормативни актове.

Относно нищожността на молбата за образуване на изпълнителното дело се сочи, че макар и да не е участвал в производството по издаване на тази молба, то тя е засегнала неговите законни интереси. Едновременно с това, издавайки удостовеР.е за публичните задължения на ищеца, НАП е предала на ЧСИ и личните му данни, свързани с имущественото му състояние, без да се увери дали такова проучване е поискано от взискателя. НАП не е имала никакво право да предоставя чувствителни лични данни, свързани с имущественото състояние на ищеца, тъй като той не е имал задължения.

Решението се основава на недопустими доказателства, предоставени от председателя на ОС, без изрично пълномощно. Неправилен е изводът, че за страната в гражданското производство е без значение кой представлява отсрещната страна. Съдът не е зачел и официален документ от ОДМВР Бургас, в който е посочено, че не са подавани сигнали срещу ищеца за посегателство на служители от кантората на ЧСИ К.. Не са изложени от съда и аргументи въз основа на какви предвидими пълномощия председателят на ОбС Бургас упълномощава /или преупълномощава/ юрисконсулт да представлява юридическото лице –Община Бургас по изпълнителното дело срещу ищеца.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което се уважат изцяло исковите претенции и се присъдят разноските.

В срока по чл.263 от ГПК ответникът, сега въззиваема страна Министерството на правосъдието чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като счита, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е направил обосновани и правилни изводи. Изпълнени са дадените с решението от 06.06.2022 г. по в.гр.д.№ 152/2022 г. задължителни указания на въззивния съд, свързани с допуснатите при първоначалното разглеждане на делото от РС Средец съществени процесуални нарушения като са конституирани като страна и участниците в производството ТД на НАП и Прокуратурата на РБългария. При новото разглеждане на делото са извършени всички необходими процесуални действия, уважени са относимите и необходими доказателствени искания на страните и съответно същите са обсъдени.

Правилно е прието от правна страна от съда, че ангажирането на солидарната отговорност на ответниците е обусловена от установяване от страна на ищеца на следните материалноправни предпоставки – противоправни деяния с предмет нарушаване правни норми на ЕС, предоставящи права на частноправни субекти, нарушението на нормите да е достатъчно съществено и да съществува причинно-следствена връзка между нарушенията и претърпяната от частноправния субект вреда, настъпването на твърдените неимуществени вреди и техният размер. Тези предпоставки в хода на производството не са били установени.

По отношение на ответника Министерство на правосъдието, правилно е установено от съда, че не се установява твърдяното от ищеца противоправно поведение на служители на МПинспектор от ИЗСВ като не е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на служителя на МП. Установено е, че въз основа на установените при проверката факти и обстоятелства и съгласно правомощията си проверяващият инспектор е приел, че не е налице достатъчно основание да се направи извод за виновно неизпълнение на служебните задължения на ЧСИ Т.К., което да обоснове ангажиране на дисциплинарна отговорност във връзка с образуването, движението и приключването на изпълнителното дело.

Поддържа се и направеното с отговора на исковата молба възражение, че исковете са неоснователни и предвид обстоятелството, че длъжникът-ищец не е направил възраженията 3 си пред ЧСИ, за да ги вземе предвид същия и да предприеме съответните действия в случай на преценка, че такива са необходими. Длъжникът е постигнал споразумение с взискателя по това изпълнително дело, при което изпълнителното дело е прекратено. За това се поддържа и възражението за съпричиняване от страна на ищеца по делото в размер на 100 % - не се дължи обезщетение, когато вредите не са пряка последица от непозволено увреждане, а са резултат от пасивното поведение на увредения, който въпреки възможността за това не е направил нищо, за да отстрани настъпването на тези вредни последици. Още повече, че ищецът не оспорва задължението си по изпълнителния лист и не твърди, че не дължи присъдената сума. Предвид незаплащане на задължението си в срок доброволно, въззиваемият счита на самостоятелно основание, че ищецът е съпричинил твърдените от него вреди на 100 % с оглед възможността му да плати задължението си след приключване на делото, по което е бил страна и в срока за доброволно изпълнение.

Възразява се и че твърдените вреди са абсолютно недоказани. Дори и хипотетично да е било налице извършено от ЧСИ нарушение, то би било основание единствено за търсене на дисциплинарна отговорност, а самото наказание не се налага от министъра на правосъдието, а от самостоятелен колективен орган – Дисциплинарна комисия, а липсва правомощие дисциплинарната комисия да отменя начислени такси и разноски в изпълнителното производство, както и да отменя извършените действия от ЧСИ. За това не може да се намери непосредствена причинно-следствена връзка между извършени от инспекторите на МП проверки и описаните в исковата молба увреждания. Подчертава се, че проверяващите инспектори от Инспектората по ЗСВ не са правораздавателни и разследващи органи и не разполагат с правомощия да разпитват и да извършват други процесуални действия по установяване на правно значими факти, особено когато се касае до официално оформени съдебни книжа, каквато безспорно е поканата за доброволно изпълнение. Счита се решението за правилно и в частта, с която са отхвърлени претенциите за прогласяване нищожостта на извършени от страна на инспектор към ИЗСВ проверка по изп.дело като се сочи, че липсва основание, на което може проверка по ЗСВ да бъде прогласена за нищожна /недействителна/, както това е предвидено за договорите съгласно чл. 26 и сл. ЗЗД. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.