Решение № 14985 от 01.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14985 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110172577 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба предявена от С. И. Н., представлявана от адв. И. Р. срещу „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД, с която са предявени субективно съединени главен установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит № **********от 02.05.2019 г., сключен между страните е недеиствителен, както и осъдителен иск ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 238 лв., представляваща недължимо платена сума по договора.

В исковата молба се твърди, че на 02.05.2019 г. между С. И. Н. в качеството и на кредитополучател и „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД – в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № **********от 02.05.2019 г., по силата на които кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 1 300 лв. за срок до 05.04.2021 г., която сума следвало да бъде върната на 23 месечни вноски.

Съгласно чл. 7.1. от договора общата стоиност на кредита била 1 679, 23 лв., която включвала 1 300 лв. – главница, 199, 31 лв. – застрахователна премия, включваща: 98, 67 лв.

– застраховка „Банк комбо живот“ и 100, 64 лв. – „Банк комбо безработица“, 179, 92 лв. – еднократна такса за оценка на риска. В чл. 9.1. от договора е отразен годишен лихвен процент /ГЛП/ - 26.21 %, а в чл. 10 годишен процент на разходите /ГПР - 46, 18 %, като общодължимата сума по кредита е в размер на 2 154, 09 лв. На 09.08.2019 г. между С. И. Н. в в качеството и на кредитополучател и „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД – в качеството му на кредитодател е сключен нов договор за потребителски кредит No **********/09.08.2019 г., с част от които се погасява задължението по договор за потребителски кредит № **********от 02.05.2019 г. Според ищцата първоначалния договор е недеиствителен поради наличие на неравноправни клаузи в съдържанието му и неправилно посочен ГПР, които не отразява деиствителното оскъпяване на кредита, поради което и се дължи връщане само на чистата стоиност по кредита. Сочи още, че договорът противоречи на добрите нрави.

Според ищцата допълнителните услуги като застраховки, свързани с отпуснатите средства и така наречената оценка на риска са услуги, чиято цена следва да бъде включена в общия разход по кредита. Твърди, че по сключения договор за кредит заплатила на ответника 1 сумата от общо 1 538 лв., а сумата от 238 лв.била недължимо платена.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД чрез редовно упълномощен юрисконсулт К. З., в които исковата молба се оспорва като нередовна и неоснователна. Според ответникът ГПР е изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания. Възразява, че таксата за застрахователна премия не следва да бъде включвана в ГПР, тъи като допълнителната услуга застраховка не е задължително условие за сключване на договора, следователно тя не е разход по кредита. По отношение на таксата за оценка на риска е посочено, че при сключването на договора е включена като разход при изчислението на ГПР и потребителят е бил надлежно информиран и уведомен за разходите, които би платил при сключването на договор за кредит. Начислената такса не е свързана с управлението на кредита, а се дължи еднократно и предварително, като само за удобство на потребителя е включена и се погасява са месечните погасителни вноски. Представя справка от системата на банката, според която ищцата е заплатила сумата от общо 1 820 лв., представляваща сбор от 1 679, 23 лв. – главница, 139, 13 лв. – лихва и 0,70 лв. – наказателна лихва. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претеднира разноски. В отговора се съдържа и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С определението за насрочване на делото е изготвен проект на доклад, обявен за окончателен в проведеното на 01.07.2025 г. открито съдебно заседание и са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че е сключен № **********от 02.05.2019 г., по силата на които на С. И. Н. бил отпуснат заем в размер на 1 300 лв., като посоченият ГПР в договора е 46, 18 % и в него не са включени застрахователните премии по сключените по повод договора застраховки „Банк комбо живот“ и „Банк комбо безработица“, както и че задълженията по договора са погасени от креидтополучателката.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства по делото писмени документи. Видно от приетия договор за потребителски кредит № **********от 02.05.2019 г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в качеството му на кредитодател – заемодател и С. И. Н. в качеството й на кредитополучател - заемател, между страни е сключен договор, по силата на който на кредитополучателя бил отпуснат заем – потребителски кредит, в размер на 1 300 лв. Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 46.18%. Сумите следва да се върнат на 23 месечни вноски по погасителен план при падеж на първата вноска 05.06.2019 г., като размерът на погасителната вноска е 93, 65 лв., с изключение на последната – 93, 79 лв. Уговорено между страните било заплащане на застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ – 99, 67 лв. и застраховатлена премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА в размер на 100, 64 лв., като тези суми били включени в общия размер на кредита и той от 1 300 лв. ставал 1 679, 23 лв. в чл. 19 от договора е предвидено, че при сключване на договора потребителя не е длъжен да сключва застраховка, той по собствено желание може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора. Към договора е приложено Потвърждение за приемане и съгласие по застрахователен договор № 81001NLB2011. Уговорено било и заплащане на еднократна такса за оценяване на риска в размер на 179, 92 лв., като същата била дължима в деня на подписване на договора за кредит, но се финансира от кредитора и се погасява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, обективиран в 2 договора. Така в чл. 10 от договора е посочено, че общодължимата сума възлиза на 2 154, 09 лв.

Приета като доказателство е платежно нареждане от 02.05.2019 г., видно от която в полза на С. И. Н. с наредител „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е преведена сумата от 1 300 лв., както и платежно нареждане от С. И. Н. в полза на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за сумата от 1 538 лв. от 09.08.2019 г., с основание реф. на дог **********.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ********** от 02.05.2019 г., сключен между ищцата С.

И. Н. и ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, евентуално съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 238лв., представляваща недължимо платена сума по недеиствителен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2024 г., до окончателното погасяване на задължението.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, както и че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.

Процесният договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потрбителския кредит /ЗПКр/, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПКр, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая в договора е посочен ГПР в размер от 46, 18 %.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр, съгласно които това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европеиския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно които "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит 3 и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Страните не спорят, че сумите, представляващи дължими застрахователни премии не са включени в ГПР. Същевременно в отговора на исковата молба ответника сочи, че застрахователната премия е включена в главницата, която е компонент на ГПР. Според съда обаче изложеното няма как да бъде вярно и неправилно застрахователната премия е включена към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите. Това е така, доколкото съдържанието на сключения договор по формуляр съдържа предварително изготвени клаузи относно сключването на застраховка и този извод не се променя от обстоятелството, че в чл. 19 е указано, че тя се сключва единствено по желание и усмотрение на потребителя. Освен това от договора е видно, че застрахователната премия се превежда директно по сметка на застрахователя от „Ти Би Аи Банк” ЕАД и в нито един момент сумата не е била на разположение на потребителя, т.е. С. И. Н. не е имала възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Въпреки че потребителката реално в нито един момент не е разполагала със сумата от 199, 31 лв. и не е имала избор как да я използва, същата е включена в общия размер на главницата по заема. Нещо повече с приложеното платежно нареждане й е предоставена именно заетата сума от 1 300 лв., не и сумата за застрахователни премии от 199, 31 лв., с които на това основание, ако потребителката заемателка желае да се разпореди. Ето защо и според настоящия състав застрахователната премия представлява разход, които е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недеиствителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и даденото определение в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европеиския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, както и съдебната практика – пр.