Решение № 127 от 21.10.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Силистра, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Ясен Д. Кръстев при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Ясен Д. Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263400500342 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, за обжалване на първоинстанционно решение по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2760/28.05.2026 г. от С. А. Д., ЕГН **********, чрез адв. Е. С. от АК - Варна срещу решение № 58 от 22.04.2026 г., постановено по гр. дело № 338/2025 г. по описа на Районен съд Тутракан, с което е: изнесен на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бреница, одобрени със Заповед № РД-18-614/ 28.02.2018 на ИД на АГКК, находящ се в землището на с. Бреница, общ Тутракан, обл. Силистра, в местността „Армутлука“, с площ 10503 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 4, с номер по предходен план – 002062, при граници и съседи – ***, ***, *** и ***., при право на съделителите да получат част от продажната цена, при следните условия: ако продажната цена е по голяма от 4968,48 евро, С. А. Д. с ЕГН ********** следва да получи „1146,57/4968,48“ части от продажната цена, а З.Ш.Х. с ЕГН ********** следва да получи „3821,91/4968,48“ части от продажната цена; ако продажната цена е под 4968,48 евро, но повече от 3821,91 евро, З.Ш.Х. следва да получи 3821,91 евро, а остатъкът следва да получи С. А. Д.; ако продажната цена е под 3821,91 евро, цялата сума следва да се получи от З.Ш.Х..

Осъдена е З.Ш.Х. с ЕГН ********** да плати 53 евро на С. А. Д. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 338/2025 на ТнРС.

Осъдена е С. А. Д. с ЕГН ********** да плати по сметката на Районен съд – Тутракан с IBAN BG63 CECB 9790 3187 9800 00 държавна такса в размер на 45,86 евро за производството по гр.д.№ 338/2025 на ТнРС, както и 1

2,56 евро за служебно издаване на изпълнителен лист, ако таксата не бъде заплатена доброволно.

Осъдена е З.Ш.Х. с ЕГН ********** да плати по сметката на Районен съд – Тутракан с IBAN BG63 CECB 9790 3187 9800 00 държавна такса в размер на 152,88 евро за производството по гр.д.№ 338/2025 на ТнРС, както и 2,56 евро за служебно издаване на изпълнителен лист, ако таксата не бъде заплатена доброволно.

Жалбоподателят е недоволен от решението в частта му имаща характер на условен диспозитив, посочена по - горе. Намира го за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и погрешно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал. Изразява несъгласие при какви вариращи и неясно определени стойности на квотите на съсобствениците е посочено в диспозитива да се проведе публична продан, както и че е решено под условие – лишаване от право на получаване на продажната цена от ищцата. Счита, че изнасянето на публична продан следва да се извърши при ясни и точни фиксирани стойности на притежаваните квоти и първоначална продажна цена, което районният съд не бил сторил. Като сам определил неясни и неточно фиксирани стойности за изнасяне на делбения имот на публична продан съдът недопустимо се произнесъл в нарушение на диспозитивното начало. Това можело да доведе до евентуално изкуствено повишаване на продажната цена. От там извежда довод за цялостна недопустимост на акта по същество. Нататък – твърди, че съдът постановил така акта си, за да защити интереса на ответната страна. Дори търсейки справедливост при постановяване на решението си, той следвало да бъде воден от безпристрастност и законност. Ищцата учредила възмездно безсрочно право на ползване върху своите ¾ ид. ч., като получила сума, равна на опредЕ. такава от Дирекция „Местни данъци и такси“. Не била отдавала под наем или аренда. Изразява несъгласие с констатациите на съда и изводите, че е злоупотребила с право, увредила ответницата и е имала противоправни намерения. Не е създавала пречки за ответницата да ползва и отдава под наем своята идеална част. Обременяването с вещна тежест не било направено нарочно скоро преди завеждането на иска, а съвпадало с законово определен период за очертаване на земята за стопанската година.

Моли за отмяна на решението в частта му на поставени условия, при което ищцата няма да получи част от продажната цена. Въззивният съд да постанови решение, съгласно което изнасянето на публична продан да се осъществи при ясни и точни фиксирани стойности на притежаваните от съделителите квоти, съобразно точно посочените стойности в заключението на вещото лице по приетата по делото експертиза. В хода на въззивния процес не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата. Изразява становище за недопустимост на решението, предвид настъпилата смърт на съделителя – ответник преди постановяването му.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от конституираните с определение № 218/27.05.2026 г. като насрещна страна Г.

А. К., Н. А. С., У. И. С. и С. И. С.. В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.

Предмет на разглеждане е иск на С. А. Д. за делба /втора фаза/ на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Бреница, обл.

Силистра, с площ 10503 кв.м., с начин на трайно ползване – нива. Ищцата твърди, че е собственик на ¾ ид. ч. от делбения имот. Добила го чрез договор 2 за замяна. Ответницата З.Ш.Х. била собственик на останалата ¼ ид. ч. по наследство от баща си А. К. Х.. Иска прекратяване на съсобствеността.

Ответната страна останала пасивна през време на целия процес. С изявления до съда под формата на писма заявява на съда да съобщи на ищцата, че ‚не продава земята си. Повече призовки да не ѝ изпращат‘ .

Окръжен съд - Силистра, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Окръжен съд - Силистра, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за наследници № 1/24.01.2017 г. /л.69/ ответницата била съпруга, а не дъщеря на починалия на 13.03.2006 г. А. К. Х..

По делото е постановено решение № 206/02.11.2025 г., поправено с решение № 215/12.11.2025 г. без участието на останалите задължителни необходими другари в делбения процес – съсобственици поради настъпилото наследствено правоприемство. Допусната е съдебна делба между страните по отношение на делбения имот при квоти ¾ ид. ч. за С. Д. и ¼ ид. ч. за Зюлфие Х.. Решението е влязло в сила.

С определение № 24/14.01.2026 г. делото е насрочено за разглеждане в публично заседание във втората му фаза за 25.03.2026 г. Ответницата е призована лично на 10.01.2026 г. Съдебното заседание във втората фаза на делбения процес е проведено без участието ѝ. На 22.04.2026 г. е постановено решението, предмет на въззивна проверка, с което е изнесен на публична продан делбения имот при докладваните по-горе условности.

Видно от справка НБДН /л. 133/ Зюлфие Х. е починала преди това - на 09.03.2026 г.

Правни изводи.

При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо.

Въззивната жалба е основателна в частта ѝ, с която се критикува произнасянето с условен диспозитив и се обосновава недопустимост на акта.

Първо. Решението е постановено при смърт на съделител в хода на процеса, без да са издирени и конституирани правоприемници. Това е сторено по късно – при администриране на въззивната жалба. Допускането /и извършването/ на делба с участието на починал съделител представлява произнасяне спрямо несъществуваща в правния мир страна. Порокът се приравнява на ненадлежно упражняване на правото на иск. Обуславя недопустимост на съдебния акт /така в решение № 108/29.10.2018 г. по гр. д.

№ 3789/2017 г. на ВКС, II ГО./, защото не могат да се породят последиците на чл. 298, ал. 1 от ГПК.

В тази връзка, в мотивите на решението съдът отбелязва, че макар да е влязло в сила, решението за допускане делба също е недопустимо постановено, заради неучастието на всички задължителни необходими другари в имуществената общност. Понеже делба при неучастие на 3 съсобственик би била нищожна, то невъзможно е след обезсилване на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд. Не съществува, обаче, пречка да бъде предявен нов иск за делба, в който да вземат участие всички съсобственици. /Постановление №7/28.11.1973 г. на пленума на ВС; определение № 463/15.11.2020 г. по к.ч.гр.д. № 407/2010 г. на ВКС/.

На следващо място, видно е, че предвид данните за вещна тежест върху по-големия дял от съсобствената вещ и във връзка с подбрания способ за прекратяване на съсобствеността, районният съд е опитал да постигне справедлив краен резултат, като е постановил дискутирания условен диспозитив. Подбраният начин за постигане на справедлив резултат е недопустим от процесуалния ред, заради необходимостта от безусловност и категоричност на съдебния диспозитив, израз на държавна власт. Съдът е длъжен безусловно да разреши въпроса за спорното материално право, в случая въпросите по извършване на делба. Единствено като изключение и в изрично предвидени от закона случаи въвеждането на условности са допустими. Например при произнасянето по иск с въведено възражение за право на задържане; при обявяване на предварителен договор за окончателен и пр. В делбеното производство такъв пример може да бъде постановяване на конститутивно решение за възлагане на неподеляемо жилище по реда на чл.

349, ал. 6 ГПК, при което вещнотранслативният ефект настъпва под изрично регламентираното от закона отлагателно условие - съделителят да изплати паричното уравнение в 6-месечен срок от влизане на решението в сила.

Коментираното от въззивника условно произнасяне повдига и други въпроси с нееднозначен отговор. За правомощието на съдебния изпълнител след извършване на публична продажба да преценява и удовлетоворява в различна степен материални права според размера на постигнатата цена на публичната продан. За правомощието на делбения съд да извършва предварително „разпределение“ в хода на изпълнителния процес. Дали коментираният първоинстанционен акт е разбираем и въобще – изпълним ли е.

Въз основа на принципното заместване на неподеляема вещ с поделяеми пари, каквато е целта на изнасянето на публична продан, в явилата се хипотеза е било мислимо разделяне на получена сума не според номиналната стойност на дяловете, а според дробното изражение на конкретната им парична оценка, изводима от извършената оценителна експертиза.

Горните съображения налагат обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото.

По разноските.

Макар произнасянето да е с характер на такова по чл. 81 от ГПК и да са поискани своевременно от въззивника, съдът не присъжда разноски предвид извода за ненадлежно упражняване на правото на иск, насочването му срещу един измежду многото легитимирани ответници и водене на делото срещу несъществуващ, починал в хода на процеса ответник. Липсва каквото и да било правно основание конституираните след постановяване на първоинстанционното решение наследници на ответницата г-жа Г. К. да бъдат натоварени с финансова отговорност за неоснователно предизвикан правен спор.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 58 от 22.04.2026 г., постановено по гр. дело № 338/2025 г. по описа на Районен съд – Тутракан.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5