Решение № 457 от 31.05.2017, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И E

201 31.05.2017 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на девети май две хиляди и седемнадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар Жана

Кметска прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова гр.дело номер 1381 по описа за 2016 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.“Кирил и Методий” № 17-19, представляван по пълномощие от Вълчо Иванов Чолаков - Областен управител на област Бургас, против „Трансстрой - Бургас” АД, ЕИК *********, представлявано от Николай Милев Милев, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ***, с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че „Трансстрой - Бургас” АД ЕИК *********, представлявано от Николай Милев Милев, не е собственик на 7697/120562 кв. м. ид.ч.от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 120 562 кв. м., с административен адрес на поземления имот: гр. Бургас, Южна промишлена зона, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план: 12, кв. 7, парцел X, LXXI, LXXII при съседи: ***, ***, ***, ***.

От фактическа и правна страна ищецът поддържа, че държавата е придобила поземлен имот с идентификатор *** на основание чл.6 от ЗС, в редакцията му към 1951 год., като цялата територия в района на пристанището е била държавна собственост до влизане в сила на Конституцията от 1991 год., регламентираща разделянето на държавната от общинската собственост, както и на чл.2 ал.4 от ЗДС през 1996 год., съгласно който не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и фондациите, дори държавата да е единствен собственик на вложеното имущество.

Ищецът твърди, че за част от процесния терен с площ от 109 дка е бил съставен АДС №11450/13.04.1995 год. по молба на „Трансстой“ ЕООД Бургас, а впоследствие със заповед от 2002 год. теренът от 109 дка е деактуван в полза на ответника.

Заявява се, че ответното дружество на основание чл.483 ал.1 от ГПК (отм.) е признато за собственик на терен, представляващ УПИ Х-12 в кв.7 по плана на ПЗ“Победа“ Бургас, целият урегулиран от 120 725 кв.м., като с нот.акт №86, том ІV, рег.№3595, дело №621/12.07.2006 год. „Трансстой – Бургас“ АД е придобил чрез покупка терен с площ от 3 865/120 785 кв.м., който представлява част от УПИ Х-12 в кв.7, а за 11 725/120 725 кв.м. ид.ч. от терен, представляващ УПИ Х-12 в кв.7, е признат за собственик по давност с нот.акт №44, том V, рег.№4386, дело №767/17.08.2006 год. Ищецът твърди, че липсва правно основание ответникът да придобие собствеността върху 7 679 кв.м. от процесния имот, които се явяват разликата над 112 865 кв.м. (109 000 + 3 865) до 120 562 кв.м.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа претенцията, представя доказателства.

Ответникът заявява, че процесния имот с идентификатор по КК *** е идентичен с имот с номер по предходен план 12, квартал 7, парцел X, LXXI,

LXXII, за който е издаден акт за държавна собственост /АДС/ № 11450/13.04.1995 г. Заявява, че на 13.04.1995 г. имотът е актуван за държавен по молба с peг. № 636/18.08.1994 г. на „Трансстрой“ ЕООД гр. Бургас, а на 08.11.2002 г. е деактуван в полза на „Трансстрой - Бургас“ АД, като границите на имота не са променяни.

Заявява се, че твърдението на ищеца за съставяне на АДС за част от имота, противоречи както на практиката при съставяне на актовете за държавна собственост на имотите, така и на нормалната житейска логика, според която, ако действително административният орган е имал предвид включване на идеална част от имот номер 12, квартал 7, парцел X, LXXI, LXXII в акта за държавна собственост, то тогава в акта би било записано: 109000/120562 кв.м идеални части. Заявява се, че Българската държава никога не е предявявала претенции към правото на собственост на ответното дружество върху каквато и да било част от терена - нито за реално обособена, нито за идеална част. Твърди се, че от цялостното поведение на представителите на държавата - от отреждането на имота през 1975 г., до подаването на исковата молба - 23.08.2016 г., поведението на държавната администрация по никакъв начин не е показвало държавата да има претенции за съсобственост в процесния имот. Ответникът се позовава на издаденото на 27.07.2006 г. удостоверение, изх. № 26-215/27.07.2006 г. на Областен управител на област Бургас, с което се удостоверява, че недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот Х-12 в кв. 7 по плана на Промишлена зона „Юг“, не е държавна собственост.

Според ответника единствения логичен извод е, че е актуван и деактуван целият имот номер 12, квартал 7, парцел X, LXXI, LXXII, като след точното измерване със съвременни технически средства през 2009 г., е установено, че реалната площ на имота е, и винаги е била, 120 562 кв.м. Според ответника, разликите биха могли да се дължат на неправилно измерване или груба техническа грешка при съставянето на акта за държавна собственост. Твърди се, че поземления имот, урегулиран и в цялост, е с трайно обособени граници, за които на практика не съществува никаква възможност да бъдат променяни, тъй като в голямата си част границата е море, а от запад границата е ЖП линия.

Ответникът противопоставя възражение за изтекла придобивна давност върху целия имот, въз основа на добросъвестно владение. Счита, че качеството му на добросъвестен владелец произтича от включването на имота в капитала на дружеството по сметка № 201 с дата на придобиване 31.12.1981 г.

Твърди, че на основание чл. 86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, и поради това за периода от 1990 г. до 1996 г. давност не може да тече. С отпадането на забраната на 01.06.1996 г. с изменението на чл. 86 ЗС през 1996 г. (ДВ, бр.33/1996 г.) за частната държавна и общинска собственост, до установяването на мораториум през 2006 год., тече давност за придобиване на имоти частна държавна собственост.

Намира, че дружеството е придобило владението върху недвижимия имот на правно основание, годно да го направи собственик, праводателят му е бил собственик на имота, дори и предписаната от закона форма не е била опорочена. По силата на чл. 70 от Закона за собствеността ЗС/, достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. Заявява, че в полза на „Трансстрой – Бургас“ АД е изтекъл краткия давностен срок - петгодишна придобивна давност, като според ответника е безспорно, че дружеството е осъществявало фактическа власт върху имота, установена по траен начин, постоянно и непрекъснато, несъмнено и спокойно с намерение да се държи вещта като своя.

Заявява се, че за спорната идеална част от недвижимия имот никога не е съставян акт за държавна собственост, че в полза на „Трансстрой - Бургас“ АД е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка, която включва и проверка в Областна администрация и заверка от същата тази администрация за липса на претенциии към недвижимия имот, предмет на нотариалния акт.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните няма спор, че ответното дружество е придобило чрез преобразуване и приватизация правото на собственост върху терен от 109 дка, върху който е била разположена материално-техническата му база, актуван за държавна собственост с акт №11450/13.04.1995 год. Не се спори, че със заповед №468/16.09.1975 год. на председателя на ГНС е отреден терен за строителството на складова производствено-техническа база на ДСО“Транстрой“ в южна промишлена зона Бургас, че тази материално-техническа база е била изградена е експлоатирана от държавното предприятие, което е посочено в акта за държавна собственост като организация, на която е предоставено оперативното управление, както и че терен с площ от 109 дка е заведен като актив по счетоводна сметка 201 „Земи“ на предприятието. От заключението на СИЕ се установява, че през 1992 год. е направена ревалоризация на активите на материалните дълготрайни активи на СП“Транстой“ клон Бургас по реда на ПМС №179/13.09.1991 год. за оценка на имуществото на държавните и общински предприятия при образуването и преобразуването на ЕТД с държавно имущество, при която в раздел „Земи“ на оценката се води актив „насипно разтоварище“ с площ от 109 дка, в раздел „съоръжения“ се водят активи „вертикална планировка“ с местоположение „МТБ“ и „насипно разтоварище“ (по пояснения на в.л. в съдебното заседание заведени в сметка 203).

„Трансстрой – Бургас“ ЕООД е вписано с решение от 18.07.1994 год. по ф.д.№1349/94 год. на БОС след преобразуване на „Трансстрой“ ЕООД София чрез разделянето му на еднолични търговски дружества с държавно имущество със заповед №ТД-І-7/01.07.1994 год. на Министъра на транспорта. Съгласно приложение №2,

„Трансстрой – Бургас“ ЕООД е образувано на основата на клон Бургас, съгласно разделителен протокол по баланса към 31.12.1993 год. С решение от 15.11.1995 год. (непредставено, но видно от удостоверение от 30.09.2002 год., издадено от БОС), е вписано преобразуване на „Трансстрой – Бургас“ ЕООД в ЕАД с изцяло държавно имущество. С решение от 15.09.1997 год. по ф.д.№3249/94 год. на БОС е вписано преобразуване на „Трансстрой – Бургас“ ЕАД в АД, поради осъществена приватизация чрез изкупуване на акции.

От изложеното до тук може да се направи извод, че към датата на преобразуването на държавното предприятия „Трансстрой“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно то е упражнявало правото на стопанисване и управление върху терена от 109 дка, представляващ материално-техническа база, заведена като актив в счетоводна сметка 201 „земи“ поне в края на 1992 год., а може и по-рано, тъй като на основание ПМС №179 е извършена ревалоризация на вече предоставени активи, поради което на основание ПМС №201/25.10.1993 год. следва да се счете, че правото на собственост върху земята е внесено в капитала на нововъзникналото търговско дружество. В същия смисъл е и приетата по-късно разпоредба на чл.17а от ЗППДОП отм., според която правото на собственост се придобива по силата на самия акт на преобразуване, освен ако в него е посочено друго.

Не се спори също, че чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №86, том ІV, рег.№3595, дело №621/12.07.2006 год., „Трансстой – Бургас“ АД е придобил терен с площ от 3 865/120 785 кв.м., който представлява част от УПИ Х-12 в кв.7.

Между страните няма спор, че със заповед №РД-11-861/08.11.2002 год. на областен управител на Област Бургас от актовите книги за държавна собственост е отписан и е предаден на ответника недвижим имот, представляващ поземлен имот пл.№12 с площ от 109 дка с построените в него сгради.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в първия кадастрален план, изчертан 1969 год. въз основа на геодезическа снимка от 1956-58 год., терена, от който е образуван имота, още не е усвоен от морето. Под пл.№7 е заснет първия имот на СУ“Транстрой“ с площ приблизително 73 963 кв.м. Вещото лице посочва, че през 2001 год. е приет кадастрален план, недействащ към момента, в който процесния имот е нанесен с пл.№12 с площ приблизително 126 910 кв.м. Видно е от заключението, че ЗРП за кв.“Победа“ е от 1998 год., като в него с частични изменения са включвани имоти, включително и процесния, който през 2003 год. е урегулиран в УПИ Х-12 в кв.7 с площ от 120 725 кв.м. С изменение на регулацията от 2011 год. от УПИ Х са образувани три УПИ. Според заключението, в КК имота е с идентификатор *** с площ от 120 562 кв.м. Видно е от заключението, че от запад и частично от север и юг имота е ограден с масивна ограда, а в останалата част граничи с Черно море, като на места е изградена кейова стена.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bac9621-c7fb-482f-9034-3c7e6b873251