Решение № 16743 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16743 гр. С, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 202511101....54 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, от „Т С” ЕАД срещу Г. Д. К. с искане да се признае за установено, че Г. Д. К. дължи на „Т С“ ЕАД сумата от 176,78 евро (345,75 лева), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2021 г. до 30.11.2022 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „И“, бл. 1..., аб. № ..., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 40,63 евро (79,47 лева), представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2022 г. до 07.08.2024 г., сумата от 7,13 евро (13,95 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1,98 евро (3,87 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2022 г. до 07.08.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49616/2024 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е 1 използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адв. М. С., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Изложено е становище, че не е ясно по какъв начин ищецът е определил срещу кои лица да насочи исковете си. Счита, че от исковата молба не става ясно как са определени стойностите на претендираните суми. Сочи се, че ответникът е продал правото си на собственост на 23.11.2022 г. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Заявява се, че от представените от ищеца документи не се установява изразена воля от ответника за ползване на топлинна енергия, като в тях липсва подпис на ответника. Сочи се, че лицето В Т от представеното заявление-декларация не е идентично с В Т, която фигурира в представеното удостоверение за наследници. Излага се, че липсват данни относно публикуването на процесните задължения на електронната страница на ищеца, във връзка с което се поддържа, че са неоснователни претенциите за лихви за забава. Счита, че представените към исковата молба общи условия не са приложими, тъй като не са действали към процесния период. Изложено е становище, че представените отчети и извлечения са неясни и не установяват фактуриране въз основа на действително потребената топлинна енергия. Сочи се, че към датата на производството е отменена методиката за дялово разпределение на топлинна енергия, поради което било невъзможно да се определя размера на дължимите суми въз основа на отменени разпоредби и съответно било неясно как са начислени претендираните суми. Отправено е искане за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Т“ ООД, не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК за сумите и срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49616/2024 г. по описа на СРС, 128ми състав, по отношение на когото са били дадени указания по реда на чл.

415, ал. 1 ГПК. Неоснователно е възражението, направено от особения представител на ответника, че не е ясно по какъв начин ищецът е определил срещу кое лице да насочи исковете си. В исковата молба надлежно са наведени твърдения, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е потребител на топлинна енергия, поради което дължи претендираните суми, като ясно е посочен и предметът на отделните вземания. Ето защо съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на 2 реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и при установяване на горните факти следва да докаже погасяване на дълга.

С оглед релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване (чл. 150, ал. 2 от ЗЕ), предвид което не е необходимо писменото им приемане от потребителите на топлинна енергия. Представените с исковата молба общи условия на ищцовото дружество, одобрени на 27.06.2016 г. и публикувани на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“, са влезли в сила на 11.08.2016 г. и противно на доводите на ответника, с оглед периода на исковите претенции се явяват приложимите общи условия за настоящия случай.

С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

В случая от приетите по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ... от 23.11.2022 г., том VII, рег. № ...., дело № .../2022 г. на нотариус В Б, рег. № ... към НК, и нотариален акт за продажба на недвижим имот № ... от 23.11.2022 г., том VII, рег. № ..., дело № .../2022 г. на нотариус В Б, рег. № ... към НК, се установява, че Г. Д. К. е прехвърлил в полза на В Т У собствената си 1/2 ид. ч. от апартамент № ..., находящ се в гр. С, ж.к. „И“ /стар ж.к. „Р-Б“/, бл. .... /стар блок № ....-130/, вх. ..., ет. .... От приетия нотариален акт за продажба на недвижим имот № ... от 21.02.2023 г., том I, рег. № ..., дело № .../2023 г. на нотариус В Б, рег. № ... към НК, се установява, че В Т У е придобил останалата 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху посочения имот от М К К. С оглед това и доколкото липсват доказателства за извършени други разпоредителни сделки с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, съдът приема, че през исковия период ответникът Г. Д. К.

3 е притежавал 1/2 ид. ч. от процесния имот, предвид което се явява страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество за имота, като отговаря за задълженията по договора до размера от квотата си в съсобствеността – 1/2.

По делото липсват други доказателства относно качеството на потребител на топлинна енергия на ответника, в частност не са представени сочените в отговора на исковата молба заявление-декларация и удостоверение за наследници относно лицето В Т. Посоченото лице не е страна по делото и липсват сведения за същото в събраните по делото доказателства.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договор за извършването й.

От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл.

202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало монтирани отоплителни тела, а са били монтирани два броя водомери за топла вода, с оглед което топлинната енергия, начислена за имота, е единствено за битово горещо водоснабдяване. През процесния отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. не е осигурен достъп до имота, за което са били съставени констативни протоколи, които са подписани от представител на етажната собственост. Предвид това топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през процесния период е начислена по прогнозни данни, след което е изравнена от фирмата за дялово разпределение с разпределената на двата водомера за топла вода по начислен базов разход от 24 куб.м., съобразно разхода от предходен отчетен период, което е в полза на длъжника, тъй като не е начислявано допълнително количество вода по реда на чл. 69 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество. Посочените от особения представител на ответника решение № 11 603/31.07.2019 г. по адм. д.

№ 13721/2017 г. от тричленен състав на ВАС и решение № 8294 от 26.06.2020 г. по адм. д. № 14350/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС, с които са отменени разпоредби от Наредбата за топлоснабдяването, не се отнасят до действащата през процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, а до отменената предходна Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, с оглед което са неотносими към процесния случай. Установено е, че общият топломер в абонатната станция с изчислителен блок тип „Sharky 775“ с фабричен № .... е преминал периодични метрологични проверки за 2021 г. и 2024 г., което е отразено със свидетелства за метрологична проверка от 06.10.2021 г. и 26.01.2024 г., и съответства на одобрения тип. Следователно доставката на топлинна енергия за процесния 4 период и имот се установява от събраните по делото доказателства.