Решение № 27 от 06.02.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Козлодуй, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА СЛ. ЧИПЕВА като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20251440101462 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Р. В. М., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, чрез пълномощника адв. М. С. от АК Враца против “Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548.

Предявени са искове с правно основание: чл. 124, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между Р. В. М. и “Вива Кредит“ АД, че сключения между тях договор за потребителски кредит № 6101476 е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит. чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от Закона за потребителския кредит по отношение на “Вива Кредит“ АД, че Р. В. М. НЕ ДЪЛЖИ на “Вива Кредит“ АД, заплащане на сумата от 1076.55 лева представляваща неплатено задължение по сключения между тях нищожен договор за потребителски кредит № 6101476, в която са включени задължения за лихви, такси и разходи по заема.

С исковата молба се твърди, че по силата на договор за паричен заем № 6101476 сключен между “Вива Кредит“ АД като кредитор и Р. В. М. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 1 600 лв., при следните условия: 12 месеца срок за погасяване и 223.31 лева вноска.

Сочи се, че в месечната погасителна вноска е включена такса за експресно разглеждане на документите, както и неустойка поради непредставяне на обезпечение под формата на поръчители или банкова гаранция в срок от три дни. По този начин общото задължение по договора за кредит е станало в размер на 2679.72 лева.

1

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т. 7- 9 от ЗПК. Клаузите за неустойка и експресно разглеждане на документи са нищожни поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът на таксите им е необосновано висок и не е еквивалентен на насрещната престация на кредитора.

Сочи се, че клаузата за обезпечение е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл.146, ал.1 ЗЗП. Същата е свързана с договора за кредит и се явява част от съдържанието му, поради което води до скрито оскъпяване на кредита, представлявайки печалба на дружеството заемодател и следва да бъде включена в размера на ГПР.

Твърди се, че с включването на таксата за експресно разглеждане на документите и обезпечение се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР е 180 %, /сто и осемдесет процента/.

Твърди се, че след сключване на договора, потребителя е заплатил 7 пълни месечни вноски по 223.31 лева, както и една непълна вноска от 40 лева или общо е изплатил сумата от 1603.17 лева. По този начин кредитополучателя е изплатил изцяло задължението си за главница и не следва да заплаща други суми по договора. Претендират се разноски.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Претендират се разноски, представят списък по чл. 80 ГПК.

С отговора ответника счита възраженията за нищожност на договора на посочените основания за необосновано и неоснователно, тъй като не е осъществен фактическият състав на всяка от хипотезите за нищожност на сделките, уредени в цитираните правни норми.

Считат за неоснователни и необосновани твърденията на ищцата относно неустойката за непредоставяне на обезпечение, като излагат мотивите си затова. Ако заемополучателят добросъвестно бил изпълни поетото договорно задължение и предоставил такава гаранция, то кредиторът би събрал вземането си и не би търпял посочените по-горе вреди.

Считат за неоснователни и необосновани твърденията на ищцата по отношение на такса за експресно разглеждане на документи.Излагат доводите си.

В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, представлява се от пълномощника адв. С., който подържа исковата молба, изразява становище по съществото на спора. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Ответника в проведеното открито съдебно заседание не се явява, от пълномощника юрк. Миглена Милетивева е постъпила молба с която се подържа отговора. Изразяват се становище, по същество на спора, изразява се становище по разноските на ищеца.

2

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за паричен заем № 6101476 от 16.12.2024г сключен между “Вива Кредит“ АД като кредитор и Р. В. М. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 1 600 лв., при следните условия: срок на заема 12 месеца, размер на погасителната вноска - 164.21 лв, ГЛП – 40.32%, ГПР - 49.49%.

Съгласно чл.5 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:

1.

Поръчител с посочени множество изисквания към него.

2.

Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора.

В чл.5, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемателя дължи неустойка в размер на 709.20 лева, платимо разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски. В този случай съгласно същата алинея, дължимата вноска е в размер на 223.31 лв, а общото задължение по договора става в размер на 2679.72 лв.

От предоставената с отговора справка за извършените плащания по кредит № 6101476 от 16.12.2024г, която не е оспорена от ищеца общо платена по кредита е сума в размер на 1634 лв., от които 1600 главница, 34 лв лихва.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е приел за безспорно установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 6101476/16.12.2024г., както и неговото съдържание.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника „Вива Кредит“ АД, Договор за паричен заем № 6101476/16.12.2024г.

Съдът намира, че ответникът „Вива Кредит“ АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 3 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 49.49%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Съдът намира, че предвидената в чл. 5, ал. 2 от договора, неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, дължими по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Предвидената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че неустойката по чл. 5 от договора представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.

При изчисляване на ГПР чрез универсален кредитен калкулатор при включване на размерът на неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, действителният размер на ГПР по кредита се увеличава многократно – 180.91%. В тази връзка съдът намира, че в Договор за паричен заем № 6101476/16.12.2024г не е посочен действителния размер на годишния процент на разходите по кредита, което следва да се приравни на 4 абсолютното му непосочване. Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

За пълнота следва да се посочи, че в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. От посоченото по-горе се установява, че действителния размер на ГПР, определен след включване на сумите за неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, с оглед на което първият предявен установителен иск от ищеца следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По делото е приета справка за извършените плащания по кредит № 6101476 от 16.12.2024г, видно от която общо платена по кредита е сума в размер на 1634 лв., от които 1600 главница, 34 лв лихва, поради което следва да се приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от Закона за потребителския кредит също се явява основателен, като недължимата сума е в размер на 1045.72 лв.