Решение № 302 от 19.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20245300503328 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. П. С., П. Т. П. и Д.

П. П. против решение № 4255/31.10.2024г. по гр.д.№ 6787/2024г. на ПдРС, XVI гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове по чл.49, във вр. чл.45 от ЗЗД, за това въззиваемата страна Административен съд- гр.***** да бъде осъдена да им заплати сумата от 6900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 1148/2019г. по описа на Административен съд- гр.*****, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 16.02.2023г. до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че РС неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, а именно разпоредбите в ЗЗД, уреждащи деликтната отговорност. Не било взето предвид определението на ВАдмС по адм. дело № 836/2023 г., с което било признато за необосновано конституирането на жалбоподателите в производството по горепосоченото дело на Административен съд - *****. Съдът неправилно оценил представените доказателства за действителните разходи на жалбоподателите за защита по административното дело. Недооценен останал факта, че жалбоподателите са били конституирани в производството по административното дело без правен интерес.

Необосновани били и изводите на РС относно функционалния имунитет на съдебния орган.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска за присъждане на обезщетение в размер от 6900 лева.

От въззиваемата страна Административен съд - ***** е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

1

Производството по гр.д.№ 6787/2024г. на ПдРС, XVI гр.с. е образувано по искова молба от А. П. С., П. Т. П. и Д. П. П. против Административен съд- гр.*****, с която са предявени искове по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати сумата от общо 6900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 1148/2019 г. по описа на Административен съд- *****, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 16.02.2023г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се сочи, че ищците били конституирани като заинтересовани страни по адм. дело № 1148/ 2019 г. по описа на Административен съд- *****, образувано по жалба от Б. Т. против Заповед № 1246/04.09.2019г. на Кмета на Община- гр.*****. Макар че пълномощникът им депозирал становище за недопустимост на жалбата, производството продължило около три години, като с решението по делото жалбата била оставена без разглеждане. Поради липса за произнасяне по въпроса за разноските на ищците, те поискали допълване на решението, молбата им първоначално била уважена, но по адм.дело № 836/ 2023г. на ВАС искането им за присъждане на съдебни разноски било оставено без уважение поради това, че те нямат качеството на заинтересовани лица и не трябвало да участват в производството по делото.

Така направените от тях разходи за адвокатски хонорари представлявали претърпяна загуба от правораздавателната дейност на съда. В молба за уточнение се сочи, че не се търси отговорност за забавено правосъдие по чл. 2б от ЗОДОВ, а такава по причина на действията и актовете на съда, който неправилно ги бил конституирал като заинтересовани страни.

Уточнено е също така, че ищците имат право на иск за обезщетение за вреди по чл.203 от АПК, като функционалният имунитет на съдиите не изключвал отговорността на съдилищата за противоправните им действия, от които са произтекли вреди.

С подадения от Административен съд- гр.***** отговор на исковата молба е заявено признание на иска. За насроченото първо по делото публично съдебно заседание е подаден втори отговор на исковата молба, с който признанието на иска е оттеглено и същият е оспорен като неоснователен. В о.з. на 01.10.2024г. делото е докладвано, съобразно с проект за доклад, съдържащ се в определение от 19.07.2024г., в който проект за доклад е отразено заявеното признание на иска. От страна на ищците- жалбоподатели в настоящето въззивно производство, не е заявено искане за постановяване на решение при признание на иска.

Такова искане не е заявено и с въззивната жалба, като в същата не са изложени никакви оплаквания по аргумент от забраната по чл.237, ал.4 от ГПК за оттегляне на признанието на иска. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Разпоредбата на чл.237, ал.4 от ГПК е процесуално правна и е недопустимо да бъде приложена служебно от въззивния съд.

По същество на спора по делото настоящият състав на ПОС намира следното:

Производството по адм.дело № 1148/2019г. на Административен съд- гр.***** е образувано по жалба от Б. Т. против Заповед № 1246/04.09.2019г. на Кмета на Община- гр.*****, с която е прекратено административното производство, започнало по жалба от Т., с оплакване, че в съседен на неговия имот в гр.***** жилищна сграда не се ползва по предназначение, а като „дом за стари хора“. С молба от 23.10.2019г. от Община- гр.*****, с която по делото е изпратена административната преписка по издаване на обжалваната заповед, като заинтересовани страни са посочени жалбоподателите и ЕТ“М. К. П.“. С определение № 1535/05.11.2019г. те са конституирани в това качество. С постановеното по делото решение жалбата на иницииралото делото лице е оставена без разглеждане и производството е прекратено. С определение № 1177/03.08.2022г. решението е допълнено в частта за разноските, като Б. Т. е осъден да заплати на всеки един от жалбоподателите по 1800 левасъдебни разноски. Горното определение е обжалвано и с определение № 1765/ 16.02.2023г. по адм. дело № 836/2023г. на ВАС същото е отменено по мотив на това, че жалбоподателите в настоящето въззивно производство, въобще не е следвало да участват като страни по административното дело, и съответно- поради това, че не е налице хипотезата на чл.143, ал.4 от АПК, съгласно която разпоредба, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати 2 производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В представителство по адм. дело № 836/2023г. на ВАС А. П. С., П. Т. П. и Д.

П. П. са направили съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от по 500 лева или общо 1500 лева.

В мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. дело № 3/2021г. на ВКС, ОСГТК ясно е посочено, че „За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане трябва да са налице четири предпоставки: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента“. В случая се претендира обезщетение за имуществени вреди, които са под формата на направени съдебни разноски. Налице е една съществена разлика между отговорността за вреди от непозволено увреждане и отговорността за съдебни разноски, а именно, че задължението за възстановяване на направените от страната, в чиято полза е приключило съдебното производство, съдебни разноски е в тежест на насрещната страна и е безвиновно. Както се сочи в мотивите към Решение № 843/23.12.2009г. по гр.д.№ 5235/2008г. на ВКС, IV г.о., „отговорността за съдебни разноски в гражданския процес е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него“. Това важи и в съдебните производства по административни дела. Задължение за заплащане на обезщетение за вреди, изразяващи се в направени съдебни разноски, би могло да възникне в тежест на съда само в случай, че от същия е извършено умишлено противозаконно, а не просто неправилно, процесуално действие, което пряко е станало причина за извършване от страна по делото на определени разходи. Това следва от разпоредбата на чл.132 от Конституцията на Р.България, съгласно който, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Съгласно чл.152, ал.3 от АПК, органът, издал обжалвания административен акт, е длъжен да приложи към административната преписка списък на страните в производството.

В чл.153, ал.1 от АПК са посочени страните в административното производствооспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.

Съгласно чл.154, ал.2, вр. ал.1 от АПК, когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за изпълнението му, след което конституира страните служебно. Цитираните разпоредби обосновават извода, че заинтересованите страни в административното производство задължително следва да бъдат посочени от административния орган, с оглед конституирането им в това им качество в съдебното производство. Както беше посочено по- горе, с молбата от 23.10.2019г. от Община- гр.*****, с която по адм.дело № 1148/2019г. на Административен съд- гр.***** е изпратена административната преписка по издаване на обжалваната заповед, като заинтересовани страни са посочени жалбоподателите А. П. С., П. Т. П. и Д. П. П. и ЕТ“М. К.

П.“. При това положение не е налице основание да се приеме, че конституирането на жалбоподателите като заинтересовани страни е едно очевидно неправилно, недопустимо или злонамерено действие, целящо или допускащо виновно увреждането им. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че обжалваното решение на ПдРС ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Тъй като от всеки един от тримата жалбоподатели- ищци в първоинстанционното производство, са предявени обективно съединени искове с цена под 5000 лева, ще следва на страните да се укаже, че настоящето решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4255/31.10.2024г. по гр.д.№ 6787/2024г. на ПдРС, XVI гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите А. П. С., П. Т. П. и Д. П. П.

3 искове по чл.49, във вр. чл.45 от ЗЗД, за това въззиваемата страна Административен съдгр.***** да бъде осъдена да им заплати сумата от 6900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 1148/2019г. по описа на Административен съд- гр.*****, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 16.02.2023г. до окончателното й изплащане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4