Решение № 252 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601469 по описа за 2024 година Производство е по реда на гл. XXI НПК, съгл. чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 НПК.

Образувано е по частен протест от 15.02.2024г. на прокурор от СРП против протоколно определение 14.02.2024г., постановено по н.ч.д. № 1124/2024г. по описа на СРС, в частта относно постановен отказ за приложение на чл.24 НК.

С атакуваното определение съдът в производство по реда на чл.306 ал.1 т. 1 НПК и на осн. чл.25 вр. чл.23 НК е групирал наказания, наложени на осъдения М. К.

А., роден на ****г. в гр.Пловдив, българин, български гражданин, осъждан, безработен, неженен, с ЕГН ****, като е определил едно общо и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, измежду наложените му по НОХД № 711/2024 г. по описа на СРС, н.о.,121 състав и по НОХД №23/2023 г. по описа РС – Трън.

Нa основание чл.23 ал.2 и ал.3 НК, към така определеното едно общо и найтежко наказание, СРС е присъединил и наложените на осъдения А. наказания „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

На основание чл.25, ал. 2 НК съдът е зачел и приспаднал от размера на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода"за срок от 1 една година изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД 23/2023 г. по описа на РС – Трън, а на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по реда на НПК, както и задържането му по реда на ЗМВР.

С атакувания акт, първата инстанция е оставила без уважение искането на държавното обвинение да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК 1

В подадения частен протест се твърди, че е постановен незаконосъобразен съдебен акт в частта, в която решаващият съд е отказал да приложи нормата на чл. 24 НК и да увеличи размера на определено общо наказание, като горното е подкрепено с аргументи за обремененото съдебно минало на осъдения. На тази основа се прави искане за отмяна на постановения съдебен акт в частта, в която е отказано прилагане нормата на чл. 24 НК.

Пред въззивния съд оплакванията, релевирани в частния протест се поддържат от представител на СГП. Сочи се, че коректно е аргументирана необходимостта от прилагане нормата на чл. 24 НК, като прокурорът добавя и че в конкретния случай предходните осъждания на А. не са довели до постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Защитата на осъдения намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно. Изтъква се, че правилно първия съд е взел предвид младата възраст на подзащитния й. Акцентира се и на обстоятелството,че по отношение на лицето кумулативно са наложени и още две други наказания, различни от „Лишаване от свобода“, а именно „Глоба“ и „Лишаване от право на управление на МПС“. В заключение защитата, излага твърдение, че така наложеното от СРС наказание ще изпълни както индивидуалната, така и генералната превенция предвидени в НК и отправя молба за потвърждаване на протестирания съдебен акт..

Осъденият А. поддържа становището на защитника си, а в предоставеното му право на последна дума съгл. чл.333 ал. 2 НПК моли настоящата инстанция да потвърди решението на първия съд.

Съдът, като прецени оплакванията и съображенията, изложени в частния протест, становището на страните пред въззивния съд и след цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт намира за установено следното :

Частният протест е процесуално допустим – подаден е в рамките на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК, спазени са изискванията на процесуалния закон както за неговата форма и съдържание, така и за движението му съгл.чл.321 НПК, а атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на гл а в а XXІ НПК. Преценен по същество депозираният частен протест се явява неоснователен.

Съображенията на съда са следните:

Производството пред първия съд е образувано по предложение на СРП по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК за определяне общо наказание, измежду наказания, наложени на осъдения А. с различни съдебни актове влезли в законна сила при спазване изискванията на чл.25 НК.

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни фактически констатации, касаещи наличието на осъждания на М. К. А. с различни влезли в сила съдебнни актове, като по две от тях, а именно по НОХД № 711/2024г. по описа на СРС, н.о.,121 състав и по НОХД № 23/2023 г. по описа РС – Трън, е постановено едно общо, най-тежко наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от една година. Към него СРС е присъединил и наложените на подс. А. наказания „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

Определяйки предмета на настоящата въззивна проверка съдът намира, че 2 следва да даде отговор не само на поставеното основно, по същество единствено оплакване с частния протест, за неприлагане от страна на първия съд нормата на чл. 24 НК, но и касателно законосъобразното определяне на съвкупността по осъжданията на осъдения А..

В контекста на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна, първоинстанционният съд правилно и обосновано е извършил групиране на наказанията, като е проверил наличието на предпоставките по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК за определяне на общо наказание измежду наложените, с отделните присъди, наказания. Престъпленията, за които е осъден, са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид, поради което между тях са налице условия за определяне на общо наказание. Именно така е сторено от първоинстанционния съд, с което са съобразени материално правните предпоставки по чл.25 ал.1 вр. чл.23 НК. В мотивите си към атакуваното определение първият съд е бил изчерпателен и фактически коректно е отбелязал постановените осъждания на лицето, съобразно приложената справка на съдимост, като е преценил и най-благоприятният вариант за определяне на едно общо и най-тежко наказание измежду наложените. Т.е. въззивният съд намира, че в съдебното производство пред първоинстанционния съд не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.

Въззивният съд изрично следва да посочи, давайки отговор на поставени пред него възражения от държавното обвинение, че не намира за основателно оплакването в частния протест, свързано с неприлагане от страна на първия съд на нормата на чл. 24 НК. Приема за правилен обобщаващият извод на първия съд, че не са налице законовите изисквания за увеличаване на така определеното общо най-тежко наказание.Приложението на чл.24 НК е предоставено на преценка на съответния решаващ съдебен орган при съблюдаване конкретиката по делото. Законосъобразно правилно, обосновано и убедително първостепенният съд е аргументирал тезата си, че целите на наказанието по чл.36 НК и резултатите от проведените корекционни дейности с осъденото лице успешно биха се постигнали и без увеличаване на определеното общо наказание.Кумулирани са само и единствени две отделни наказания, наложени на осъдения по две отделни дела, което е и законовия минимум за групиране на наказания.В тази връзка настоящата инстанция се солидализира и със заявеното от защитата в хода на въззивното производство, че именно с цел превъзпитание на осъденото лице към така определеното едно общо и най-тежко наказание са присъединени и две други наказания от друг вид. Тези наказания, присъединени на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от НК, според СГС също ще допринесат за изпълнението на целите на наказанието. Ето защо, и с оглед младата възраст на осъденото лице, въззивният съдебен състав се съгласява с приетото от СРС, че в конкретния казус не следва да намира приложение нормата на чл. 24 от НК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.02.2024г., постановено по н.ч.д. № 1124/2024г по описа на СРС, 121-ви състав.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4