Решение № 874 от 11.07.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………..2019г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА

ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Димитричка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 979 по описа за

2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на А.Т.В., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Х., против решение № 852/28.02.2019г. по гр.д. № 429/2018г. на ВРС-41-ви състав, в частта, в която е прието от съда, че той, наред със С.И.В. носи вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а не както е твърдял, че вината е изключително нейна; в частта в която е осъден да заплаща в полза на детето Л А В., родена на ***г., чрез неговата майка и законен представител С.И.В., с ЕГН ********** месечна издръжка за разликата над 200.00лв. до присъдените

600.00 лева, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.01.2018г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката и в частта, в която е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Петко Т.“ № 45, ет. 6, ат. 4 на С.И.В., с ЕГН **********, на основание чл.56, ал.5 от СК.

Считайки първоинстанционното решение в обжалваните части за необосновано, неправилно, постановено в противоречие със задължителната съдебна практика и при непълнота на доказателствата, по подробно изложените за това съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което бъде прието, че вината за разстройството на брака е само на С.И.В., да бъде осъден да заплаща месечна издръжка от 200.00лв. за детето Л, считано от датата на подаване на исковата молба в съда и ползването на семейното жилище да бъде предоставено на него, т.к. майката има задоволена по друг начин жилищна нужда, а той не разполага с друго жилище, в което да отсяда при завръщането си в България. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК С.И.В., ЕГН ********** *** ,чрез адв.

Т.А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.

В с.з. на 25.06.2019г. въззивникът А.Т.В., чрез процесуалния си представител адв.

Д.Х. поддържа въззивната си жалба, становище изразено и в представените по делото писмена защита. Въззиваемата С.И.В. лично и чрез адв. Т.А. поддържа от своя страна писмения си отговор. Лично и чрез пълномощника си представя писмени бележки по спора.

ДСП-Варна не е отговорила писмено на постъпилата въззивна жалба. Въпреки редовното си призоваване, не изпраща представител, не взема становище.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба С.И.В., ЕГН **********

***, действаща чрез адв. Д.М. излага, че ответникът А.Т.В. е неин съпруг, като са сключили брак на 07.04.2012г. От брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете Л, р. 21.08.2013г. Отначало отношенията им се развивали нормално. Съпругът работел като механик в екипаж на кораб. В началото на 2013г. двамата решили да закупят по-голямо жилище, а ответникът очаквал да го качат всеки момент на рейс. За покупката на жилището дали всичките си спестявания, изтеглили и кредит от 50000 евро, а оставала голяма сума и за доплащане до 30.09.2013г. Той обаче не харесвал направените предложения за работа. Скоро тя разбрала, че той е сключил, без да я уведоми едногодишен договор за работа на брега, с място на работа Република Доминикана. На 31.03.2013г. заминал, въпреки нейното неодобрение. Първоначалният договор със срок от една година бил продължаван за неограничено време. Налагало се всяка година да ходи там, понеже той имал само един месец отпуск, в който можел да се връща в България. Живеели с детето в Република Доминикана от 4 до 7 месеца, като тя следвало да е в България от м.февруари до м.май всяка година, поради естеството на работата си като управител на търговско дружество. В останалото време можела да работи и дистанционно от там. Семейният им живот не се развил добре. Въпреки нежеланието си, за дълъг период се налагало да живее с детето в чужбина. Съпругът й, упражнявайки тежък труд, се връщал изморен, заяждал се с нея, искал да пазят тишина, даже и през деня, когато навън било 38-40 градуса температера и не е било добре за толкова малко дете да излиза на открито. Постоянно й отправял обиди, позволявал си да псува пред детето, не проявявал никакво уважение към нея. Гонел я непрекъснато да си ходи. От началото на 2015г. преустановили интимните си отношения. Въпреки това в края на 2015г. двамата решили, че може да се подобрят отношенията им, ако заживеят съвместно в Република Доминикана, заедно с детето за постоянно. При поредното им отиване, отношението на съпруга й към нея обаче не било променено. Многократно я гонел и заплашвал, че при развод детето оставало само нейно. Отказал я от идеята да напусне България. В началото на 2017г. се прибрали с детето в България, като двамата решили да го запишат да учи в Международно френско училище в гр. Варна „Шарл Перо”, понеже в Република Доминикана имало филиал на същото училище, като направила постъпки да учи 6 месеца в България и 6 месеца там. В периодите когато й се налага да бъде в България, а детето е там, нямало кой да се грижи за него, поради характера на работата на бащата на три смени, включително нощем. По тази причина детето следвало да пътува с нея. В момента детето учело вече втора година в Международното френско училище „Шарл Перо” –Варна, като се справяло отлично. При завръщането на съпруга й през м.февруари в България се договорили с него той да заплаща годишната такса от 6600.00 лева, а тя да поеме изцяло грежите и издръжката на дъщеря им. Съпругът й, дори от разстояние продължил да се държи агресивно с нея, да я тормози емоционално и психически, да я обижда и заплашва. При един от последните им разговори, когато тя му намекнала, че може да дойдат през лятото, той я уведомил, че до тогава няма да е вече сам. От месец не е търсил детето и не се е интересувал от него, не е давал издръжка. Грижите по отглеждането му били поети изцяло от нея.

Моли бракът да бъде прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпруга й, изразяваща се в неоказване на съдействие и помощ в отглеждане на детето и домакинството, неплащане на издръжка в полза на детето, неуважение и незачитане на личната свобода и достойнство, словесен, емоционален и психически тормоз, напускане на семейното жилище без съгласието й. Иска да й бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Л, като бъде определено местоживеенето му при нея. На бащата иска да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от 10.00ч. до 19.00ч. без преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Разбрала, че бащата печели над 5000щ.д. в Република Доминика. Иска да бъде осъден да заплаща за детето месечна издръжка от 800.00 лева., считано от датата на завеждане на иска и за период от една година до завеждането на иска. Иска още да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „П.Т.”, № 45, ет. 6, ат. 4 и паркомясто № 5 в приземния паркинг на сградата, след като ще упражнява родителските права. Иска да носи брачното си фамилно име В..

В срока за писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, А.Т.В., ЕГН ********** ***3, чрез адв.

Д.Х. предявява насрещан иск за развод, но по вина на С.И.В.. Когато заминал на работа в Доминиканската република през

2013г., съпругата му отказвала често да идва при него. Тази отдалеченост на членовете на семейството създала нестабилност и отчуждение помежду им. Освен това съпругата му се държала неразумно и безотговорно при разходване на средствата, като постоянно демонстрирала пренебрежение и незаинтересованост към него. Тя самостоятелно вземала решения за отглеждането и възпитанието на дъщеря им, не се допитвала до него, не зачитала мнението и желанията му. Записала Л на френска детска градина, която е безумно скъпа и по негово мнение излишен лукс и разточителство. Само тя е сключила договора, защото той е бил в Доминикана. Той редовно пращал средства за издръжката на семейството си в България и С., разполагайки с пълномощно и кодовете му за банкиране се разпореждала с тях. Тя е нареждала пари от банковата му сметка по сметка на детската градина. Не е давал съгласие и за това детето да учи във филиала на Френското училище в Доминикана, затова и не е проучвал възможностите за това, въпреки, че училището било близо до дома му. Майката умишлено го дистанцирала от детето. За последните две години години е виждал детето само за няколко месеца.

Поведението на съпругата му било противоречиво и често била агресивна без основателна причина. При пребиваването й в Домоникана, когато на гости бил и синът му от предходен брак, тя го наричала с груби и обидни думи, ругаела и обиждала майка му. Синът му бил много разстроен и огорчен. Същото поведение имала към родителите му. Забранявала им да се виждат с дъщеря им и посещават новия им апартамент. Те успели да дойдат само веднъж, защото сина му К. бил абитуриент. Разказва и за инцидент, когато майка му била болна и настанена в Окръжна болница, сестра му, която е лекар спешно пристигнала от Франция и отседнала в дома, който живеели на ул. „Македония”, № 129, в близост до болницата. С. искала от него да изгони сестра си в Аксакова и само защото изписали мака му на другия ден, не се наложило да я гони. Появило се непрекъснато напрежение между тях, а разговорите им се превръщали в разпри и скандали. Не били в състояние да постигнат съгласие по никой въпрос. Съпругата му отдала под наем другия им апартамент, находящ се в гр. Варна ,ул. „П.Т.”, № 47, ет. 4 през 2016г. за наемна цена от 450.00лв. месечно, която разходвала сама. Когато се завърнал от Доминикана през м.февруари 2018г. му се налажило да отседне при родителите си в Аксаково, тъй като и другите й апартаменти били отдадени под наем.

Иска да бъде прекратен брака му със С.В., като бъде прието, че това е по нейна вина.

Не възразява родителските права по отношение на детето Л да бъдат предоставени на майката. Моли да му бъде определен разширен режим на лични отношения с дъщеря му: всяка седмица от 10ч. в събота до 16ч. в неделя, един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, всяка Коледа на четна година, на Нова година на нечетна година, първата половина от пролетната ученическа ваканция, на рождения му ден всяка четна година, а на нечетна в деня, следващ рождения ден на детето, както и всяка година на неговия рожден ден, като подробно посочва часовия диапазон на срещите. Изказва готовност да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200.00лв., което е съвсем достатъчно за 4-годишното дете. Смята, че двамата родители поддържат висок стандарт, но това не означава, че детето следва да се приучава към лукс, нещо което е разяснено н ППВС № 5/1970г. и нама нужда то да посещава Френска детска градина, още повече, че това решение е взето еднолично от майката след фактическата им раздяла. Освен това макар и да няма законово задължение за издръжка към пълнолетния си син, има морално задължение и той го подпомага финасово всеки месец, защото е безработен. Подпомага родителите си и сам има големи разходи, които се налага да покрива във връзка с престоя си в Доминикана. Иска да бъде отхвърлена исковата претенция на С.В. за разликата над 200лв. до претендираните 800лв. месечна издръжка за детето Л. Майката е имала неограничен достъп до банковата му сметка до отттегляне на пълномощията й през 2018г. и е теглила средства, така, иска й за издръжка за минал момент е изцяло неоснователен. Иска да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.

Варна, ул. „П.Т.”, № 45, ет. 6, ат. 4, т.к. съпругата му няма жилищна нужда.