Решение № 2250 от 17.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2250 гр. София, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508412 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК, вр. с чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „А.П.“ ЕООД, подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решение № 20073607/22.03.2021 г. на 74 с - в, СГС, по гр. д.

№ 45989/2020 г., с което са уважени исковете, предявените от Л.Л.В., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на З. ОРЛ. В. с ЕГН **********, наложено със Заповед № ТП -008/12.08.2020 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Техник, микропроцесорна техника“ и ответникът е осъден да заплати сумата от 18 648, 36 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода от 12.08.2020 г. до 12.02.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 24.09.2020 г. до окончателното плащане. С решението ответникът е осъден за разноски в полза на ищцата и съда, като е допуснато предварително изпълнение на решението в частта по иска по чл. 225, ал. 1 КТ, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано. Сочи, че заповедта за налагане на дисциплинарна наказание е издадена при спазване на процесуалните изисквания на КТ, като преди налагане на наказанието са спазени и изискванията да се приемат обясненията на ищцата. Спазен е преклузивния срок за налагане на наказанието, а заповедта е подробно мотивирана, като е направена преценка на тежестта на извършеното нарушение и съответствието му с наложеното наказание. Съобразено е и субективното отношение на служителя към деянието.

Поддържа, че дисциплинарното наказание е наложено след преценка на всички факти 1 и доказателства по случая от страна на работодателя. Сочи, че в нарушение на материалния закон и без да съобрази всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, СРС е уважил исковете. Съдът не е взел предвид гласните доказателства и изобщо не е коментирал показанията на свидетеля Л., които са непосредствени.

Действията на ищцата свързани с неуплътняване на работното време чрез действия по провеждане на телефонни разговори използване на мобилно устройство за четене на новини в интернет, за които е наложено наказанието, се потвърждават и от показанията на свидетеля С., неин пряк ръководител. Неправилно съдът е приел, че поведението на ищцата не е допринесло за настъпване на неблагоприятни последици за работодателя, свързани със забавяне производството на конкретен брой продукция. Поддържа, че неоснователно съдът е приел, че не е настъпил вредоносен резултат от действията на ищцата, а и КТ не поставя такова изискване, за да се прием, че е нелице дисциплинарно нарушение. Оспорват се и изводите на СРС, че наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение и е несъразмерно тежко. Излага доводи, че ищцата е демонстрирала нееднократно пренебрежение към установената в предприятието трудова дисциплина и неуважение към прекия си ръководител. Сочи, че съдът не е съобразил всички предпоставки, при които е наложено наказанието, в съответствие с нормата на чл. 189 КТ. Поддържа, че ищцата многократно е предупреждавана устно от прекия си ръководител да коригира поведението си, и тъй като тези действия са били недостатъчни, работодателят е наложил най-тежката дисциплинарна санкция. Сочи, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, поради което такъв е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди това длъжност. Излага съображения, че допуснатото предварително изпълнение с решението също е незаконосъобразно. В тази част решението има характер на определение, което също е неправилно, доколкото исковете са неоснователни. Поради изложеното в цялост счита, че допуснатото предварително изпълнение следва да се отмени. Моли да се отмени оспорения акт изцяло, като се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ищцата З. ОРЛ. В., чрез представителя си, в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК в писмен отговор оспорва въззивна жалба. Поддържа, че решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка и след обсъждане на всички доказателства в мотивите на съда. Позовава се на допуснати от работодателя нарушения при даване на обяснения от ищцата по чл. 193 КТ. По същество поддържа, че правилно уволнението е прието за незаконосъобразно от СРС. Съдът не обсъжда останалите доводи на ищцата в отговора, доколкото той е задължен да извърши провери само на описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, но не и на други отношения между служителя и работодателя, поради което намира многобройните съображенията на ищцата по този въпрос за неотносими към конкретния правен спор. В жалбата се излагат доводи, че описаните в заповедта нарушения не са тежки нарушения на трудовите задължения, за които може да се наложи най – тежкото наказание, тъй като става въпрос за два проведени разговора на посочените в заповедта дати. Отделно от това се поддържа, че тези нарушения не са установени от писмените и гласни доказателства. Недоказано е и следващото описано в заповедта нарушени „отклоняване на вниманието от работата на машините“, което да е довело до изоставане в работата или до дефекти в продукцията. Сочи, че не е установено на кои дати ищцата е допуснала дефекти в продукцията на машината, с която работи. Поддържа, че дори да е имало такива случаи, от показанията на свидетеля С. се установява, че те са нормални и се случват на всеки оператор на машина. Излага доводи, че не е установено ищцата да е използвала мобилен телефон не по повод или във връзка с работата й пред посочения в заповедта период, които 2 също не е конкретно уточнен. Във връзка с посочените в заповедта нарушения сочи, че по делото не са представени доказателства, че посоченото в заповедта лице Д.А. е пряк ръководител на ищцата, тъй като тя е била пряко подчинена на мениджър производство. Сочи, че изложените в заповедта мотиви не съставляват действия на ищцата, които да се квалифицират като тежки дисциплинарни нарушения, а представляват оценъчни съждения на работодателя относно поведението й. Диалогът с ищцата е преустановен по преценка на А., съгласно показанията му. Не се установява отношенията с ръководителя Д.А. да е затруднявало работата в цеха, както се твърди в заповедта. законосъобразно и правилно всички искове по чл. 344, ал. 1 КТ са уважени и не са налице основания за промяна в изводите на СРС. По тези и допълнителни съображения моли да се да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди изцяло решението на СРС, което е постановено в съответствие с материалния и процесуален закона.

Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна :

По реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът проверява валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на неговата незаконосъобразност - е обвързан от доводите на въззивника. Съдът следи и без довод за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми. Решението е валидно и допустимо постановено.

СРС е обсъдил събраните пред него писмени и гласни доказателства, като е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка, към която настоящият състав препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря изцяло. Въззивният съд ще обсъди само доказателствата, които са относими към спорните по делото обстоятелства и възраженията на ответника, въведени във въззивното производство.

В производството са безспорни обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по трудов договор от № 02/03.07.2009 г., по което ищцата е заемала длъжността „техник, микропроцесорна техника“, като със Заповед № 04/12.08.2020 г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение", а със Заповед № ТП-008/12.08.2020 г. трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради наложеното наказание. Двете заповеди са връчени на ищцата на 12.08.2020 г. срещу подпис.

Не се е спорило и по факта, че БТВ на ищеца за последен пълен работен месец преди налагане на наказанието е било в размер на 3 108, 06 лв.

По съществото на спора и във връзка с възраженията, поддържани във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ : В производството по оспорване на законността на уволнението, в тежест на работодателя е да установи наличието на посоченото от него в уволнителната заповед основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и съществуването на потестативното му право на едностранно прекратяване на трудовия договор на ищеца, чрез налагане на най тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”.

Нормите на чл. 194 и чл. 195, ал. 1 КТ са императивни, поради което съдът следи служебно за прилагането им. Относно спазването на изискванията по чл. 193 КТ, съдът следи по довод на ищеца.

Съгласно чл. 195 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана 3 писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Мотивацията на заповедта е задължително необходимо условие при издаването й, тъй като мотивите очертават предмета на проверката на съда относно законосъобразността на наложеното наказание и позволяват да се проверят сроковете за налагане на наказанието по чл. 194 КТ – не по - късно от 2 м. от откриване на нарушението и до 1 г. от извършването му.

Според двете посочени по - горе заповеди, на З. ОРЛ. В. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за нарушения, описани в 4 точки. Според първата точка, от началото на месец април 2020 г. служителката не е уплътнявала работното време, което се състои в „провеждане на множество телефонни разговори и използване на телефонния апарат за четене на информация, несвързана с работата на 07.04.2020 г. и на 24.04.2020 г.“, отклонявала вниманието си от работата с машините на посочените и на други дати (които не са посочени), използвайки мобилното устройство за четене на новини в социалните мрежи, отклонявала вниманието на останалите работници на 10.06.2020 г. и на други дати (които също не са посочени) в периода април - юни 2020 г.“ Според втора точка от заповедите, след „забележка и покана да прекрати това поведение, липсвала добросъвестна реакция от страна на ищцата, за изправяне/коригиране на проявите на неспазване на трудовата дисциплина“ и ищцата „демонстрирала неуважение и неподчинение на прекия си ръководител Д.А. – ръководител производствени технологии“. Според т. 3 и 4, „крайното влошаване на отношенията между служителя и ръководителя, поради показано неподчинение, ескалирало напрежението до степен на пълна липса на диалог, което затруднявало работата в цеха“.

За разлика от СРС въззивният състав намира, че само в първата точка от заповедите, в три абзаца, са изложени конкретни действия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина според работодателя, с техните обективни признаци - време и място на извършване, както и субективните такива.

Въпреки множеството обстоятелства изложени в останалите три точки, заповедите не съдържат необходимите според чл. 195 ГПК мотиви - конкретно извършени от служителя действия (бездействия), времето, в което са извършени и какви нарушения съставляват на трудовата дисциплина, които са свързани с пряката работа на служителя. Според въззивният състав работодателят по-скоро е направил констатации за влошените отношения между ищцата и прекия й ръководител, а не е изложил конкретни действия, които съставляват нарушение на трудовата дисциплина или на задълженията на ищцата трудовия й договор.