Решение № 16946 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16946 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110146536 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от Скайкоп.ком УАБ (UAB Skycop.com), ЕИК 304423851 срещу „България Еър“ АД, ЕИК 000633828 са кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.

7, ал. 1 от Регламент 261/2004 (ЕО), вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250,00 евро, представляваща за обезщетение на основание чл. 7, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение за крайна дестинация с повече от три часа, тъй като полет FB450, излитащ по разписание на 15.07.2024 г. в 11:55 часа от летище Рим, Италия и пристигащ на летище София, България, който закъснял с повече от 3 часа, ведно със законна лихва от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение до изплащането на вземането, както и сумата от 34,55 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.07.2024 г. до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 223/2025 г. по описа на Районен съд Крумовград.

Ищецът твърди, че вземането произтича от сключен договор за въздушен превоз между ответното дружество и пътника Д.Л. (Giuseppe Lamonica), изпълняван с редовен полет № FB450 предвиден за изпълнение по разписание на 15.7.2024 г. от 11:55 часа, но излетял в 18:06 или 6 часа и 11 минути по-късно. Посочва, че на 15.7.2024 г. титулярът на вземането Д.Л. го е цедирал на ищеца. Твърди, че на 18.7.2024 г. е подал жалба до ответното дружество, регистрирана под номер 047-W-19909/18-07-24, като в двумесечния срок обезщетението не е заплатено. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, доколкото твърди, че вземането е изплатено. Прави 1 възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение.

По делото е постъпило становище от ищеца, в което признава, че е получил сумата в размер на 250 евро.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г., както и с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 7, т. 1, буква “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на валидно облигационно отношение по силата на договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на 26.08.2023 г. да изпълни полет с LH 2169 по направление летище Лайпциг, Германия – летище Мюнхен, Германия и полет LH 1706 по направление летище Мюнхен, Германия – летище София, България, потвърдена резервация за полета и представяне на гишето за резервация не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, както и че полетът е бил отменен. Установяване на горните предпоставки е било в тежест на ищеца. В тежест на ответното дружество е било да докаже плащане на претендираното вземане.

Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1 и пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че разстоянието на полета на ищеца е до 1500 км., поради което и дължимото обезщетение е в размера по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 250 евро.

Както бе посочено, в хода на процеса ответникът е заплатил на ищеца сумата от 250 евро на 11.11.2025 г.

Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки, обуславящи основателността на исковата претенция по главния иск, са се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответниците за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в петитума на исковата молба.

Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, 2 притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.07.2025 г., до датата на изплащане на вземането – 11.11.2025 г., като размерът бе определен от съда на основание чл.

162 ГПК посредством лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет страница – https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, като възлиза на 9,76 евро.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;

3.) периода на забавата; 4.) размера на обезщетението за забавено изпълнение.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Акцесорната искова претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е оспорена от ответника. Наличието на главен дълг е установено по делото, а за установяване факта на поканата за изпълнение ищецът е направил доказателствено искане по чл. 190 ГПК, което съдът остави без уважение, тъй като по отношение на този факт страните не спорят, а и предпоставките, обуславящи нейната основателност също се установиха. Всъщност по делото страните спорят единствено по отношение на разноските, които се дължат в заповедното и исковото производство. Ето защо този иск се явява установен както по своето основание, така и по размер и следва да се уважи.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 431,79 евро, за ДТ и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е в минимален размер и съответства на работата, извършена от процесуалния представител на ищеца, респ. ако ответникът бе признал или изплатил претендираните суми още в заповедното производство би осуетил генерирането на допълнителни разноски в своя тежест.

Така мотивиран, СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Скайкоп.ком УАБ (UAB Skycop.com), ЕИК 304423851 срещу „България Еър“ АД, ЕИК 000633828 установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1 от Регламент 261/2004 (ЕО), вр. чл. 99 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250,00 евро, представляваща за обезщетение на основание чл. 7, ал.

1, във връзка с чл. 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение за крайна дестинация с повече от три часа, тъй като полет FB450, излитащ по разписание на 15.07.2024 г. в 11:55 часа от летище Рим, Италия и пристигащ на летище София, България, който закъснял с повече от 3 часа, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 223/2025 г. по описа на Районен съд Крумовград.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „България Еър“ АД, ЕИК

000633828 на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1 от Регламент 261/2004 (ЕО), вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ДЪЛЖИ НА Скайкоп.ком УАБ (UAB Skycop.com), ЕИК 304423851 сумата от 9,76 евро, представляваща законна лихва, начислена върху сумата от 250,00 евро – обезщетение на основание чл.

7, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение за крайна дестинация с повече от три часа, тъй като полет FB450, излитащ по разписание на 15.07.2024 г. в 11:55 часа от летище Рим, Италия и пристигащ на летище София, България, който закъснял с повече от 3 часа, за периода от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 17.07.2025 г., до изплащането на вземането – 11.11.2025 г., както и сумата от 34,55 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.07.2024 г. до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.07.2025 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 223/2025 г. по описа на Районен съд Крумовград.

ОСЪЖДА „България Еър“ АД, ЕИК 000633828 на основание чл. 78, ал.

1 ГПК да заплати на Скайкоп.ком УАБ (UAB Skycop.com), ЕИК 304423851 сумата от 431,79 евро, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4