Решение № 1526 от 14.07.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Бургас, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120106721 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ****, представлявано от Л.К. Д.а, против М. Д. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, *****, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1323/15.06.2021 г. по ч.гр.д. № 3336/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 627.

73 лева, от която 500 лева - главница, 86. 53 лева - договорна лихва, начислена за периода от 03.05.2016 г. до 08.03.2019 г. и 41. 20 лева – мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г, както и законна лихва върху главницата от 14.05.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, дължими въз основа на договор за издаване и ползване на кредитна карта, сключен на 08.03.2016 г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и длъжника, вземането по които е прехвърлено на ищеца с договор за цесия 02.04.2020 г., за което длъжникът –ответник е надлежно уведомен. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорно правоотношение между ответника и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по сключен между тях рамков договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от 08.03.2016 г., съгласно който банката е предоставила на ответника кредитна карта с лимит от 500 лв., която е усвоена изцяло. Съобразно 1 уговорките по договора за останали дължими търсените в настоящото производство суми, като длъжникът не е изпълнявал задължението си за заплащане на минимална месечна погасителна вноска, като падежът на първата изцяло неплатена вноска е от 03.05.2016 г., а на 08.03.2018 г. е настъпила изискуемостта по целия договор, предвид уговореният срок от 3 години. С рамков договор за цесия от 07.12.2016 г. и конкретен договор за цесия от 02.04.2020 г. – приложение № 1 и приложение № 1А банката прехвърлила вземанията си към ответника на ищцовото дружество, за което било изпратено надлежно съобщение до длъжника, което се е върнало непотърсено, при което и същият следвало да се приеме за уведомен за цесията с получаването на исковата молба и приложенията към нея.

Наред с това се излага, че вземанията се търсят въз основа на обявена предрочна изискуемост с получаването на исковата молба и приложенията към нея.

При условията на евентуалност се заявява осъдителната претенция досежно процесните вземания.

Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а на евентуалните такива чл. 79 и чл. 86 във връзка с чл. 99 от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Т.И..

Със същия се изразява становище за неоснователност на установителните искове и недопустимост на осъдителните такива, предявени при условията на евентуалност.

Твърди, че липсват доказателства за усвояване на суми по предоставения кредитен лимит, както и за датата на валидността на кредитната карта. Заявява се също така, че ответникът не е ползвал суми от кредитния лимит по кредитната карта, а ако е използвал такива, то те били погасени по давност. Поради това и цедираните вземания не съществували, като излага подробно доводите си в тази връзка. Наред с това се заявява, че твърденията на ищеца относно обявяването на предсрочна изискуемост цели да заобиколи заявения преди това краен падеж по договора от 08.03.2019 г.

Излага се също така, че липсва надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия. Излага се, че е недопустимо съединяването на установителните искове с осъдителните такива, тъй като за допустимостта на подобен вид съединяване било необходимо претенции да почиват на различно основание. По същество се излага неоснователност на осъдителните исковете, по вече изложените съображения досежно установителните такива.

По наведените доводи за недопустимост на евентуалните осъдителни искове съдът счита, че следва да вземе становище с крайния си съдебен акт, в случай, че се сбъдне условието за тяхното разглеждане.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в 2 същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1323/15.06.2021 г. по ч.гр.д. № 3336/2021 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено ответникът да заплати на ищеца паричните суми - предмет на установяване в настоящото производство. Заповедта е приета за връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид дадените от съда указания на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, съдът намира, че за ищецът-заявител е налице интерес от воденото на исковете – предмет на делото.

Съгласно рамков договор ****** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix / Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic, сключен на 08.03.2016 г. „Райфайзенбанк /България/ ЕАД и ответника, банката издава основна безконтактна кредитна карта с чип RaiCARD Fix / Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic на името на картодържателя , с персонален идентификационен номер, известен само на него, за използване на кредитен лимит, одобрено съгласно вътрешните правила на банката, на основание подписано искане за издаване на карта от 19.02.2016 г. по сметка с IBAN: *******. Представен е и регистър на банкова карта, видно от който издадената карта Виза Класик с лимит от 500 лв. е получена на 08.03.2016 г. от клиента- картодържател, със съответния подпис на лицето, удостоверяващ това обстоятелство, в което е посочен и номера на картата.

Уговорен съгласно чл. 33 от договора е годишен лихвен процент в размер на 18. 9 %.

Усвоеният кредитен лимит е следвало да бъде погасяван с минимална месечна вноска в размер на 5 % от общата дължима сума – усвоен кредитен лимит, с добавени лихви, такси и комисионни, плюс непогасени МПВ от предходен период, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, плюс вноските за разсрочени операции - ако има такива, но не по-малко от 10 лв. респективно 5 евро. Чл. 48 от договора предвижда, че при цялостно или частично неплащане на МПВ в срок по чл. 44, който за Виза Класик е 17 дни след края на отчетния период - 4-то число на следващия месец, за месеците с 31 дни, 5-то число на следващия месец, за месеците от 30 дни, 7-мо число на следващия месец, за месеците с 29 дни и 6-то число на следващия месец, за месеците с 28 дни, за втори пореден месец, банката блокира картата. Съгласно чл. 50 срокът за ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора, но не покъсно от срока за валидност на картата.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г. банката прехвърля свои вземания на ищцовото дружество, като съгласно приложение № 1 от 02.04.2020 г., озаглавено конкретен договора за цесия, свои вземания, сред които това на ответника в общ размер от 586. 53 лв., включващо главница от 500 лв. и 3 лихва към 02.04.2020 г. в размер на 86. 53 лв.

Съгласно потвърждение и пълномощно към него цедентът е упълномощил цесионера да го представлява в отношенията му с длъжниците, в това число и да ги уведоми за цесия, съгласно уведомление по образец, което е изпратено до длъжника на посочения адрес в договора, но се е върнало с отбелязване, че е непотърсено.

От изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания, в частите, които не са правни изводи, които следва да бъдат дадени от съда, се установява, че размерът на усвоеният кредитен лимит възлиза на 498 лв., от които 490 лв. са изтеглени от АТМ на 12.03.2016 г. и 8 лв. са усвоени чрез плащане на ПОС на същата дата, видно от извлечението на сметка обслужваща процесната карта.

Начислените лихви по договора възлизат на 35. 32 лв. – възнаградителна лихва и 2. 30 лв. - наказателна. Според вещото лице съобразно уговорките между страните възнаградителна лихва за периода от 15.04.2016 г. до 15.07.2016 г. е в размер на 31. 89 лв., а на наказателната такава за периода от 05.05.2016 г. до 16.07.2016 г. в размер на 2.

28 лв. Вещото лице е установило, че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на задълженията си по договора за кредит. Падежът на първата неплатена вноска е 03.05.2016 г., като също съобразно уговорките по договора са дължи и неплатени МПВ с падеж на 02.05.2016 г. в размер на 52. 35 лв., на 01.06.2016 г. – 130.

15 лв., на 04.07.2016 г. – 224. 08 лв. и на 01.08.2016 г. – 323. 88 лв. Размерът на законната лихва за забава върху главницата от 498 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г. е 41. 20 лв.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът намира от правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валидно договорно отношение между ответника и банката по сключен между тях договор за кредитна карта, изпълнение на задълженията на кредитора по него, дължимостта на търсените от ответника суми, съгласно договора, ведно с техния размер, наличието на валиден договор за цесия за процесните вземания и надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането.

При това следва да изследва на първо място следва да се изследва съществуването на претендираните вземания. В тази връзка съдът намира, че от представения договор с банката се установява съществуващо между нея и ответника облигационно правоотношение по процесния договор за кредитна карта, както от тълкуването на същия и предвид представеното извлечение от регистър на банкова карта и от извлечението на сметка, обслужващо същата, се налага извода, че на ответника е представена кредитна карта с лимит от 500 лв., от която той е усвоил 498 4 лв., при което съдът намира, че дължи главница именно в размер на 498 лв. Доводите, че извлечението от сметка не е подписано и не е ясно кой го е издал и съответно не е годно доказателство, съдът намира, че не променят горния извод, тъй като тази информация е предоставената на вещото лице във връзка с възложената му експертиза, като е очевидно, че самата тя съставлява извлечение от електронното досие на сметката.

Съдът намира, че нормите на чл. 14 и чл. 172 не може да бъде направен извода на ищеца, че договорът е прекратен с изтичането на срока на валидност на карта, тъй като не са налице другите предвидени условия да няма неусвоен кредитен лимит и непадежирали месечни вноски. В същото време чл. 176 предвижда възможност банката да прекрати едностранно договора при неспазване на което й да е задължение, но липсват твърдения и доказателства да е извършено подобно прекратяване. В същото време самия договор в чл. 178 предвижда, че договорът остава в сила и след изтичането на картата, щом има непогасени задължения. Не може да бъде споделена и тезата обявяване на предсрочна изискуемост с исковата молба, входирана в съда на 28.09.2021 г., тъй като съобразно уговорките между страните по договора са дължими неплатени МПВ с падеж на 02.05.2016 г. в размер на 52. 35 лв., на 01.06.2016 г. – 130.

15 лв., на 04.07.2016 г. – 224. 08 лв. и на 01.08.2016 г. – 323. 88 лв. Тъй като същите освен главницата от 498 лв., обективират и задължения за лихви, последните се явяват погасени по давност, тъй като падежът на последната вноска е 01.08.2016 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е входирано в съда на 14.05.2021 г., към който момент е изтекла приложимата давност по чл. 11, б „в“ от ЗЗД. Вземането за главница не е погасено по давност, тъй като за него важи 5-годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Дължима и непогасена по давност се явява и мораторната лихва за забава за заявения период от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г. в размер на 41. 50 лв., изчислен от вещото лице. Т.е. съществуващите вземания по договора за банков кредит са главницата от 498 лв. и мораторната лихва в размер на 41. 20 лв., предвид заявения размер на тази претенция