Решение № 1234 от 13.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. Пловдив, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20225330200050 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от АТ. АНГ. СТ. от *** против Наказателно постановление № 21-1030-011086/25.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. , както и за нарушение на чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и представляван от своя защитник адв. Б. М. с пълномощно по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 28.10.2021 г. около 17 : 30 ч. в гр.Пловдив, бул. Освобождение и бул.

Цариградско шосе водачът управлявал л.а. Фолксваген пасат с рег.№ ***, 1 негова собственост ведно с прикачено ремарке за л.а. рег.№ ***, собственост на Е.Г.Я.. Тъй като не контролирал управляваното от него МПС непрекъснато, настъпило съприкосновение между тегленото от водача ремарке с намиращия се отляво на него л.а. Хавал Х6 с рег.№ ***, с което водачът допуснал ПТП. След причиняване на ПТП водачът не изпълнил задълженията си на участник в ПТП, като не останал на място, за да установи последиците от произшествието. Във връзка с настъпилото ПТП бил подаден сигнал от другия участник в ПТП Св. Ст. Б.. По повод дадения сигнал била проведена проверка, която била възложена на пол. инспектор Ст. Ст. Як.. В хода на проверката бил установен водачът на л.а. Фолксваген пасат с рег. № *** заедно с тегленото от същия прикачено ремарке за л.а. рег.№ ***.

В хода на проверката били снети обяснения от двамата участици в ПТП – водачът на л.а. Фолксваген пасат с рег. № *** заедно с тегленото от същия прикачено ремарке за л.а. рег.№ *** /жалбоподател по делото/ и Св. Ст. Б., водач на л.а. Хавал Х6 с рег.№ ***. С оглед дадените обяснения бил съставен протокол за ПТП бл. № 768207 от 04.11.2021 г., ведно със схема на ПТП. Бил направен и оглед на МПС л.а. Хавал Х6 с рег.№ ***, като били установени драскотини по определени части на автомобила, управляван от св. Б.. С оглед дадените обяснения пред полицейския служител Я. последният съставил акта за установяване на нарушени, жалбоподателят не успял да даде смислени обяснения за причините, поради които напуснал ПТП.

С оглед събраните доказателства актосъставителят, на който бил възложен случаят, приел, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушенията по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и съставил акт за установяване на административно нарушение.

Актът бил връчен на нарушителя лично и срещу подпис и подписан от последния с възражения.

Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Ст. Ст. Як., възражение от Св. Ст. Б., писмени обяснения от АТ. АНГ. СТ., протокол за ПТП № 768207 от 04.11.2021 г., заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заверено копие на Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.

Пред съда разпитаният в качеството на свидетел С.Я. потвърди направените в съставения от него акт констатации.

От показанията на разпитания свидетел С.Б. се установява, че автомобилът, управляван от нея на датата на ПТП е бил представен на указаната от актосъставителя дата в съответното районно за извършване на необходимата проверка. По отношение на причинените на автомобила щети съдът не намира основание да не кредитира показанията на св. Я. и Б., тъй като касае се за обективни данин, които са били установени в хода на 2 проверката, резултатите, от която са приключили със съставяне на констативен протокол.

Предвид показанията на св.Б. и обясненията на жалбоподателя, съдът приема, че двата автомобила са се намирали в позиция, посочена и от двамата водачи. Несъгласие се изразява по отношение на това дали автомобилът, управляван от св.Б. е бил в покой или в движение. Ако се приеме версията, изложена от жалбоподателя, то следва да настъпи сблъсък от страна на автомобила, управляван от Б., по отношение автомобила на жалбоподателя, какъвто не се установява да е настъпил. Установява се единствено увреждане по отношение автомоболиа на св.Б..

По отношение на възражението на жалбоподателя, че предимство е имал той, а не св.Б. в развилата се ситуация на пътя, в настоящото производство следва да се изследва поведението на жалбоподателя и дали същото е било съобразено с правилата за движение по пътищата.

Жалбоподателят се е движел с МПС, към което е било прикачено ремарке.

Усложнената конструкция на управление на двете ППС е налагало, същият да продължи движението на МПС и тегленото от него ремарке по начин, че да осигури безаварийно движение на останалите МПС.

Жалбоподателят е установил намиращия се отляво автомобил, управляван от св. Б. и това се установява от дадените от него обяснения, вкл. и пред съда, знаел е, че се движи с ремарке, което създава опасност за останалите МПС ако не осигури безпрепятственото му извозване.

Настъпилото съприкосновение между тегленето от жалбоподателя ремарке с автомобила, управляван от жалбоподателя, е настъпило вследствие управлението на МПС от страна на жалбоподателя. Установява се от показанията на св. Б., че автомобилът й е бил в покой и изчакващ преминаването автомобила на жалбоподателя. В случай че автомобилът на Б. е бил в позиция, която е препятствала преминаването на автомобила на жалбоподателя, то тогава е било невъзможно продължаването на автомобила на жалбоподателя, което не се е случило. Напротив, същият е продължил направо и без проблем движението на собствения си автомобил ведно с тегленото от него ремарке. Това, което е създало проблем, очевидно е било поведението на жалбоподателя и по тази причина св. Б. е подала сигнал за настъпило ПТП на тел. 112. Не се приемат за основателни възраженията на жалбоподателя, че св.Б. е следвало да даде сигнал на виновния водач за възникналия проблем на пътя - такова задължение св.Б. няма. Задължение на виновния водач е било да спре и да установи последиците на ПТП. Очевидно е, че това е било възможно, тъй като се установява от паказанията на св.Б., че след случилото се е спряла на определено място и е сигнализирала компетентните органи, т.е. същата е била откриваема за нарушителя и при желание от негова страна е било възможно да установи последиците от произшествието.

С оглед събраните доказателства съдът приема, че описаната в съставения акт за установяване на административно нарушение е обективно установена. Не се споделят оплакванията за предубеденост от страна на 3 актосъставителя, респ. наказващия орган, изложени пред съда. В хода на воденото административнонаказателно производство не се констатира проявена от актосъставителя, респ. наказващия орган прекалена процесуална активност по събиране на доказателства. Процедурата, по която се е провеждало разследването е била стандартна – подаден сигнал от единия от участниците в ПТП, извършена проверка, оглед на МПС-та, снемане на обяснения, съставяне на констативен протокол. Сигналът от единия от участниците в ПТП е подаден чрез тел.112 . Предвид проведената процедура по събиране на доказателства съдът приема, че разследването е водено обективно и пълно, като са събрани всички относими за предмета на спора доказателства.

По отношение на първото нарушение съдът намира, че материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.20 ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато МПС-та, които управляват. Като не е изпълнил вмененото задължение, виновният водач е допуснал ПТП, вследствие на съприкосновение с тегленото от него ремарке. Във връзка с това нарушение са описани всички съставомерни елементи. Правилно е приложена и съответната на това нарушение санкционна разпоредба, предвиждаща наказание във фиксиран размер, а именно 20 лв.

Правилно е приложен материалният закон и по отношение на второто нарушение. Съгласно чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП вода чът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Нарушението е осъществено от страна на жалбоподателя както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на оплакването, че жалбоподателят не бил разбрал да е настъпило ПТП, т.е. за несъставомерност на нраушението от субективна страна, същото съдът намира за неоснователно. Установява се от обясненията на жалбоподателя, включително и от дадените такива в хода на образуваното административнонаказателно производство, че жалбоподателят е видял другия водач, участник в ПТП, положението, в което се е намирал автомобилът на този участник на пътя, знаел е, че преминава заедно с ремарке, което означава, че е следвало да се движи по начин и на разстояние, даващ възможност за свободно и безаварийно придвижване на другите участници в движението, това важи и по отношение на другия участник. Като не е сторил това, водачът на МПС и тегленото от него ремарке виновно не е изпълнил и задължението да спре и да установи последиците от ПТП. Не е налице задължение другият участник да подава звуков или светлинен сигнал за установяване последиците от ПТП, нито да спре. Такова задължение законът вменява единствено на виновния водач, който в случая се явява жалбоподателят. Правилно и съответно на нарушението е приложена и съответната санкционна разпоредба, като на жалбоподателя са наложени предвидените в нормата на чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП наказания в минимален размер.

При извършената служебна проверка относно спазване на

4 процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. И двата акта са съставени от компетентни лица, в сроковете , предвидени в чл.34 от ЗАНН. Несподеляемо е оплакването, че процедурата по издаване на наказателното постановление е опорочена, тъй като наказващият орган не се бил произнесъл по направеното възражение срещу акта. При направено възражение срещу акта наказващият орган дължи проверка на събраните доказателства и при необходимост може да събере и други. В случай че административнонаказващият орган прецени, че са събрани всички необходими доказателства, той издава наказателно постановление, което връчва на нарушителя. Именно такъв е и настоящият случай. Не се споделя оплакването за незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение, тъй като в него не били посочени дата на раждане, ЕГН на лицата, посочени в него като свидетели.

По отношение на посочените в акта свидетели са налице три имена и адрес на призоваване, на който същите могат да бъдат открити. Тези данни са достатъчни за призоваването им и за извършване на допълинтелна проверка относно описаната в акта фактическа обстановка.

С оглед всичко изложено съдът намира, че следва наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде повърдено.