Решение № 196 от 03.06.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. С., 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500011 по описа за 2024 година

С решение № 115/30.06 .2022г. по гр.д. 282 /2021г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин е отхвърлен предявеният от И. Т. иск против ЗД „Б.И.” АД и ЗД „Е.” АД солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 5 000лв. като частичен иск от 30 000лв. за причинени неимуществени вреди – болки и страдания – в резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на АМ „Тракия”, дължимо по застраховка „Гражданска отговорност“, както и за законна лихва за забава, считано от 13.08.2018г. до окончателното плащане.

Със същото решение ЗД „Б.И.” АД е осъдено да заплати на И. Т. сумата от 5 000лв., като частичен иск от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за същото увреждане, както и 150 лв. разноски за депозит за вещо лице по допуснатата по делото САвтЕ.

С определение от 26.09.2022г. по същото дело е допълнено решение № 115/30.06.2022г., като ЗД „Б.И.” АД е осъдено да заплати на П. К. като пълномощник на И. Т. сумата в размер на 696лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Със същото определение ЗД „Б.И.” АД е осъдено да заплати на И. Т. сумата в размер на 255 лв. за депозит за СМЕ и издадено по делото съдебно удостоверение, както и сумата в размер на 138лв, представляваща заплатена такса за снабдяване с медицинска документация.

С решение от 27.09.2022г. по същото дело е допълнено решение № 115/30.06.2022г. по същото дело, като съдът е отхвърлил предявения от И.

Тарантин иск против ЗД „Б.И.” за разликата над уважения размер на иска от 5 000лв. до пълния предявен размер от 20 000лв. като частичен иск от 30 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от процесното 1

ПТП.

С определение от 05.05.2023г. по същото дело е допълнено решение № 115/30.06.2022г., допълнено с решение от 27.09.2022г., като И. Т. е осъден да заплати на ЗД „Б.И.” АД направените по делото разноски в общ размер от 1 807,50лв., от които 1620лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 187,50лв. – разноски за вещо лице.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 260158 от 29.07.2022г. и жалба с вх. № 260036 от 09.06.2023г. на И. Т. срещу Решение от 27.09.2022г. по гр.д.

282/2021г., с което е допълнено Решение № 115 от 30.06.2022г. по гр.д.

282/2021г. по описа на РС- Елин Пелин, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск против ЗД „Б.И.“ АД за разликата над уважения размер от 5 000лв. до пълния предявен размер от 20 000лв. като частичен такъв от 30 000лв., както и за законната лихва за забава, считано от 13.08.2018г.

В жалбата се твърди, че предявеният иск бил уважен в изключително занижен размер, който не съответства л на претърпените от пострадалия морални вреди. Жалбоподателят счита, че съдът неоснователно не бил допуснал поисканата повторна СМЕ, въпреки че приетото по делото заключение е било изрично оспорено с молба от 11.04.2022г в частта относно отговор на въпрос № 4, както и че на страната не е била дадена възможност да зададе допълнителни въпроси относно получените увреждания, което довело до неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение.

Твърди се, че съдът напълно необосновано е ценил само част от доказателствата, както и че документите по делото, касаещи получените увреждания изобщо не са били взети предвид. Навеждат се оплаквания и затова, че съдът формално бил обсъдил критериите по прилагане на чл. 52 ЗЗД, в резултат на което определил изключително занижен размер на обезщетението. Не били съобразени видът и характерът на уврежданията. Във връзка с това, жалбоподателят изтъква, че съдът е пропуснал да обсъди етапната епикриза от 14.09.2018г., от която е видно, че ищецът е получил мозъчно сътресение вследствие процесното ПТП (т.нар. „камшичен удар”), както и че след инцидента се е оплаквал от силно главоболие, световъртеж, болки във врата, нарушено равновесие.

Според жалбоподателят, не бил обсъден и фактът, че е ползвал патерици около 3 седмици и е носил шийна яка около 10 дни , което му създало допълнителни неудобства и затруднение за продължителен период от време.

Не било взето предвид и обстоятелството, че разкъсно-контузната рана в долния край на дясната подбедрица отвътре с частично прекъсване на повдигача за палец – дясно стъпало, е причинило на ищеца трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.

Не били отчетени двете хоспитализации, една операция относно обработването на раната на дясната подбедрица и възстановяването на целостта на повдигача на палеца, които са му причинили физически болки и психически стрес

Не било отчетено и че към настоящия момент жалбоподателят не е напълно възстановен, че се оплаква от периодични болки във врата и кръста, 2 ограничена подвижност и световъртеж, както и че през тези периоди продължава да приема болкоуспокояващи лекарства.

Допълнително жалбоподателят сочи, че ЕПРС не е обсъдил и белега от вътрешната страна на дясната подбедрица, който определя като траен и загрозяващ, като по този начин съдът не бил отчел приложението на Постановление № 4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС. Позовава се на изявлението на вещото лице, че е получил травма на десния глезен, както и че е възможно да изпитва болки от нея при промяна на времето. Позовава се на свидетелските показания, че в началото въобще не можел да се обслужва сам, както и че около месец и половина не е излизал от вкъщи, като счита, че ЕПРС не е взе предвид отражението върху психиката, което това е имало върху него. Неправилно съдът бил преценил и че оплакванията на ищеца в лумбалната област се дължат на възрастови изменения и така неправилно не присъдил обезщетение и за това.

В по- общ план, жалбоподателят счита, че районният съд не е взел предвид икономическата конюнктура в страната, високата инфлация и нормативно определения лимит на обезщетението към датата на увреждането.

Позовава се на съдебна практика.

Счита, че районният съд неправилно е отхвърлил претенцията за законна лихва върху сумата от 5000лв., считано от 13.08.2018г. до окончателното й изплащане. Твърди, че, противно на установеното от съда, по делото са представени доказателства, от които е видно, че ищецът е сезирал ответните дружества с искане за присъждане на обезщетение на 28.10.2019г. Освен това заявява, че при деликт лихвата за забава започва да се начислява от момента на увреждането, т.е. от настъпване на застрахователното събитие. При това, според жалбоподателя, е приложима правната норма на чл. 429, ал. 3 от КЗ, съгласно която, задължението на застрахователя възниква от датата на уведомяването му. И, тъй като за делинквента е налице задължение да уведоми застрахователя си в 7-дневен срок, то задължението за застрахователя следва да се приеме за възникнало на 13.08.2018г. Евентуално, за най- късна дата на това събитие следва да се счита 28.10.2019г., на която самият ищец е уведомил застрахователя.

На последно място, жалбоподателят намира за неправилни и мотивите, че непредставянето на застрахователя на банковата сметка от негова страна следвало да се счита като забава на кредитора. Изрично подчертава, че обезщетението не му е било изплатено доброволно от застрахователя на друго основание, а именно поради това, че не са ангажирани достатъчно доказателства, обосноваващи отговорността на застрахованото лице.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

От същия жалбоподател е постъпила и частна жалба с вх. № 260037/12.06.2023г. срещу Определението от 05.05.2023г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. 282/2022г. Жалбоподателят счита, че съдът правилно бил приел, че на процесуалния представител на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска, но от друга страна неправилно не е взел предвид възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ответника, съдържащо се в молба от 11.04.2022г. Излага доводи, че дължимият размер на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е в размер 1017лв. с ДДС.

3

Постъпил е отговор от ЗД „Е.“ АД, което изтъква, че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен искът за солидарно осъждане на двете дружества, поради което препис от въззивната жалба му е връчен неправилно, а то не е следвало да бъде конституирано като страна във въззивното производство. Твърди, че с обжалваното решение правилно и обосновано са ценени събраните доказателства, както и че несъмнено е доказано, че водачът на л.а. „Нисан Кашкай” няма вина за произшествието и не е могъл да предотврати настъпването му. Според това дружество, вина има единствено водачът на л.а.

„Рено”, който е реализирал ПТП с движещия се пред него автомобил и впоследствие е избягал от местопроизшествието. Счита, че по делото е доказано и съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от ЗД „Б.И.“ АД, в който се излагат съображения за правилност на обжалваното решение. Въззиваемият счита, че по делото не са били доказани продължителни болки и страдания на жалбоподателя, нито такива с особен интензитет. Намира за неоснователен довода на му, че съдът не му бил дал възможност да оспори заключението, като изтъква, че неговият процесуален представител не се е явил в откритото съдебно заседание, в което заключението е било прието, както и че за него не е имало никакви процесуални пречки да се запознае със заключението. Също така счита, че ЕПРС правилно е кредитирал заключението, което от своя страна е пълно и мотивирано. Посочва също, че присъденото обезщетение попада в застрахователния лимит. По отношение на обезщетението за забава изтъква, че в нарушение на чл. 380 от КЗ, на дружеството не е била представена банковата сметка на пострадалото лице. Счита, че релевантно за забавата е завеждането на щета от увреденото лице, а не уведомяването от делинквента.

Депозиран е и отговор на частната жалба срещу Определение от 05.05.2023г. по същото дело с доводи за нейната неоснователност - както поради неправилните изчисления в нея, така и поради необвързаността на съда от НМРАВ при произнасяне по възражение за прекомерност на възнаграждението. Моли се, жалбата да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят И. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител - адв. К. – е постъпила молба за даване на ход на делото в нейно отсъствие. По същество поддържа жалбите. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият ЗД „Б.И.” АД, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител – адв. Г. – е постъпила молба за даване на ход на делото. Оспорва подадените въззивни жалби и поддържа отговора, като подробно развива съображения за значително завишения размер на претенцията. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият ЗД „Е.” АД, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на страната – юрк. Михайлов – е постъпила молба, с която оспорва жалбите. Прави възражение за прекомерност и претендира разноски.

4

Съдът намира, че фактическата обстановка, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.