Решение № 13427 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13427 гр. С, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110175108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Т С” ЕАД, ЕИК *****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника К. Н. К., в качеството му на съсобственик на топлоснабден имот, находящ се в С, с присъединен абонатен № *****, че дължи следните суми : сумата в размер на 181,79 лева (сто осемдесет и един лева и 79 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, аб.№ ***** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 34,38 лева (тридесет и четири лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 29.08.2024 г., сумата в размер на 36,56 лева (тридесет и шест лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,08 лева (девет лева и 08 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2021 г. до 29.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55102/2024 г. на СРС.

В исковата молба ищецът „Т С“ ЕАД, ЕИК *****, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С, с присъединен абонатен № *****, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Поддържа се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно 1 одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Т С” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т С“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. К. е подал отговор на исковата молба. Твърди, че искът е недопустим, евентуално неоснователен. Оспорва наличие на договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия. Оспорва, тъй като счита,че претендираните суми са силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление. Поддържа, че исковете се недоказани, тъй като не са представени документи, от които да се установява претендираните суми. Сочи, че в случая се предявява чуждо вземане, а не на ищеца. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност.

Счита, че начисляване на задължения към търговско дружество по силата на закон е недопустимо. Оспорва издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Излага подробни съображения за недължимост на топлинна енергия за сградна инсталация. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК. С определение от 12.03.2026 г. съдът изложи съображения по отношение на доводите на ответника за нищожност на заповед по чл. 410 ГПК, като ги прие за неоснователни. За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. Указва, че в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба 2 на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установява се от приетите по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ХVІІ, дело № 2923/19.06.1986 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том LХХХХІ, дело № 18285/15.07.1993 г., че ответникът К. Н. К. е придобил процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № 13, находящ се в гр. С, като дарителят С И Ж е запазила правото на ползване върху ½ идеална част от апартамента. Установява се от приобщен по делото препис от акт за смърт от Столична община, че вещният ползвател С И Ж е починала на 10.01.2013 г. Видно от молба-декларация от ответника К. от 18.09.1999 г. е отправено искане до ищеца за открИ.не на партида за процесния имот. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т С” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на 3 границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Установява се от писмените доказателства по делото, както и от съобщения към фактури за процесния период, изравнителни сметки и от главни отчети, както и от заключение на СТЕ , което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, че абонатната станция топлозахранва процесната сграда. Общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец. По данни на ФДР в процесния имот няма работещи отоплителни тела, което е отбелязано в отчетите от 30.04.2022 г. и от 01.06.2023 г. За процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот. За процесния период няма изчислена топлинна енергия за БГВ. СТЕ счита, че начисленията са в съответствие с изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на начислената топлинна енергия по фактури за процесния период е в размер на 194,69 лева, а след изравняване е изчислена сума за процесния период в размер на 181,63 лева. Тази сума е формирана от топлинна енергия за сградна инсталация. Няма дължими суми за топлинна енергия за отопление на имот и за БГВ. Вещото лице установява, че топломерът с фабр. № 4020139 е преминал метрологична проверка на 13.04.2021 г. и 24.07.2023 г. през 26 месеца, вместо през 24 месеца, но същият топломер през процесния период не е сменен и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. При изслушване по реда на чл. 200 ГПК, вещото лице предоставя и вариант на дължимите суми при отоплителна система от закрит тип по проект, както следва: за периода 2021 г. – 2022 г. в размер на 59,21 лева и за периода от 2022 г. до 2023 г. в размер на 61,88 лева.

Установява се, че между същите страни за същия имот, но за предходен период е налице влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 59488/2022 г. на СРС, с което е прието, че дължимата сума за топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. С , аб. № ***** е в размер на 47,29 лева, тъй като отоплителната инсталация е от закрит тип, като приема, че лихвата в размер на 4,23 лева , а дяловото разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. е 33,12 лв., но предвид плащане в хода на процеса претендираните суми са отхвърлени. Решението е влязло в сила на 31.01.2025 г. Следва да бъде зачетен правният ефект на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на осн. чл. 299, ал. 1 ГПК. Качеството "присъдено нещо" на решението създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на разрешения спор. (Така Решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., ГК). Ето защо, настоящият състав приема установения между страните факт с влязлото в сила решение, че отоплителната инсталация е от закрит тип по проект, при липса на данни за нови обстоятелства, възникнали след предходния съдебен период, поради което съдът кредитира варианта на СТЕ, предоставен от вещото лице в 4 съдебно заседание от 12.03.2026 г., съгласно който задълженията са в общ размер на 121,09 лева.