Определение № 393 от 28.04.2017, Районен съд - Плевен

ПРОТОКОЛ година 2017-та град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН СЪД дванадесети наказателен състав на десети март през две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АСЕН ДАСКАЛОВ секретар Л.Б. сложи за разглеждане докладваното от съдия ДАСКАЛОВ

НЧХД № 2742 по описа за 2016 година

На именното повикване в 15:08 часа се явиха:

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ В.С.И. редовно уведомен, се явява лично и с адвокат Н.Р., упълномощен от преди ПОДСЪДИМИЯТ М.И.К. редовно уведомен, се явява лично и с адвокат Н.М., упълномощен от преди

СВИДЕТЕЛЯТ

К.С. – редовно призован, се явява

СВИДЕТЕЛЯТ

П.И. – редовно призован, се явява

СВИДЕТЕЛЯТ

П.И.Г. – редовно призован, се явява

ПО

ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.Р.: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.

АДВ.М.:

Моля, да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото, ето защо ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА

ХОД НА ДЕЛОТО

ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел П.Г.

Снема самоличност на явилите се свидетели

К.И.С. – 47г, неосъждан, без родство със страните, ЕГН *********

П.К.И. – 31г, неосъждан, без родство със страните, ЕГН **********

П.И.Г. - 52г, неосъждан, без родство, ЕГН

**********

Съдът разяснява на страните наказателната отговорност по чл.290 НК, свидетелите обещаха да говорят истината, след което свидетелите П.И. и П.Г. бяха изведени от залата до техния разпит.

РАЗПИТ на свидетеля К.С.:

Съдът: Имате ли представа по какъв повод сте извикани да свидетелствате?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Мисля, че беше есента, късна есен, мисля, че ноември месец някъде. Получихме сигнал от дежурната за семеен скандал свързан с някакъв проблем с лаптоп. Бях дежурен с В.Г. и Светослав И., тримата бяхме. Колегата, един от двамата, не си спомням кой получи сигнала от дежурната, защото преди това бяхме на друг сигнал. При пристигане на адреса - мисля, че ул.Иван Вазов №51а, вх.А, нещо такова мисля че е, пък може и да греша. Качихме с асансьора на 5 етаж мисля че, на етажната площадка едни господин седеше на етажната площадка.

Съдът: Този господин тук ли е, в залата?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Нямам спомен, прилича ми на този /сочи подсъдимия/, но не мога да съм сигурен той ли е. На входната врата на апартамента, вече не помня, вдясно от асансьора седеше една жена и по нейни думи съпруга й, с който в момента са в развод. Попитахме какъв е проблема. Тя каза, че съпругът, с който в момента са в развод е сменил паролата на лаптопа и й отнел телефона, който го е счупил. По негови думи го е изхвърлил в гюма. След което един от колегите ме попита „ще отидеш ли да ти покаже къде го е хвърлил“. Аз се съгласих. Господина тръгна с мен, отидохме. Аз светех с фенерчето. Той разрови гюма, намери калъфчето на телефона, друго нищо не открихме. След което се върнахме на адреса. Попитахме съпругата му „това ли е калъфа от Вашия телефон“, тя каза „да“. По времето, когато сме търсили телефона не знам там вече колегите какво са разговаряли, но вече бяха написали протоколи.

Пожелахме им приятна вечер и си тръгнахме. Това е, което си спомням от случая.

Съдът: По времето, когато сте бил насаме с частният тъжител, имахте ли възможност да го огледате добре, какво е физическото му състояние, как е облечен?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: То беше в тъмната част на денонощието. Видимо нямаше видими белези от някакво насилие. Не е и ставало на въпрос, че е имало някакво насилие, скандал. Единственото което - че съпругата ми е имала ценна информация в лаптопа и той сменил паролата и телефонът, който го е счупил, е бил подарък от него за някакъв повод, вече не си спомням за рожден ден ли, нещо такова. Това ни беше разговора общо взето.

Съдът: А докато бяхте насаме с него той нещо оплака ли Ви се, каза ли Ви, че нещо се е случило, което да не е редно, преди да дойдете?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не, въобще не е ставало на въпрос за упражнено насилие от страна на било към съпругата си или… въобще не е ставало на въпрос. Единственото това, което спомена за телефона „понеже аз съм го подарил, имам право и да го отнема и да го счупа. Аз съм го купил с лични средства“. Донякъде си спомням, че това му бяха думите. Ставаше въпрос не за обикновен телефон, а за някакъв скъп телефон.

Съдът: Вие вътре в апартамента влизахте ли?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не, никой. Докато аз бях, колегите по времето, в което сме ходили до гюма и обратно, ако са…, но мисля, че не са влизали.

Съдът: Но Вие лично не сте влизал?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Аз лично не съм влизал.

Бяхме на площадката пред входната врата на апартамента.

АДВ.Р.: Това, което обяснихте - намерили сте и тримата съпругата, съпруга и другия човек са били на стълбите – така ли да разбирам?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не. Казах - на вратата входната беше съпругата и той беше в коридора на апартамента - става въпрос за частния тъжител. На площадката мисля, че този господин седеше /подсъдимия/.

АДВ.Р.: А да Ви е направило впечатление, имате ли спомен за неговото психично състояние - да е бил разстроен, да е бил притеснен, нещо такова да Ви е направило впечатление?

Съдът: Ако е имало някакви външни признаци - емоционално ангажиран, гневен - за това става на въпрос, ако имате някакъв спомен за нещо такова?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Нямам. Вижте, аз от 20 и няколко години съм в системата на МВР, все пак имам някакви първоначални виждания. Дори разстоянието от апартамента до гюма и обратното нямаше нищо, което да сподели с мен, да е разстроен, да се притеснява за здравето и живота или да е получавал заплахи или нещо от този род. Мълчеше, през повечето времето мълчеше господина.

АДВ.Р.: На Вас лично да Ви е оказал някаква съпротива, когато сте били двамата на гюма?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не. Аз му светех, той ровеше, нямаше как, защото някъде до половината до колкото си спомням в гюма беше.

АДВ.Р.: Говоря за физическо съприкосновение между вас двамата да е имало?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Не, не.

АДВ.Р.: Вие сте бил облечен с униформата?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Да, да.

АДВ.Р.: А имате ли спомен около коя час на денонощието сте били в това жилище, горе-долу около кои часови пояси?

СВИДЕТЕЛЯТ К.С.: Около 20часа, може и да е било след 20часа или преди 20часа, но около 20часа.

АДВ.Р.: Нямам други въпроси.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси.

АДВ.М.: Гюма какво представляваше?