Решение № 1685 от 14.05.2025, Районен съд - Варна

Съд: Районен съд - Варна
Дело: Гражданско дело 8971/2024
Вид: Решение № 1685
Подписан: 14.05.2025
В сила: 11.06.2025
Състав: Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
чл.86 · Закон за задълженията и договорите
чл.8, ал.4 · Закон за счетоводството
чл.128, т.2 · Кодекс на труда
чл.177 · Кодекс на труда
чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
чл.228 · Кодекс на труда
чл.325, т.1 · Кодекс на труда
чл.632, ал.1 · Търговски закон
чл.694 ал.6 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1685 гр. Варна, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Кичка М. И. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110108971 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от Д. И. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.********* срещу Земеделски производител Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.*******, в несъстоятелност.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на Земеделски производител Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.*******, в несъстоятелност да заплати на Д. И. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.********* следните суми, представляващи неизплатените трудови възнаграждения и мораторна лихва върху тях:

За м.01.2022г. — 559,94 лв., ведно със мораторната лихва, дължима от 01.02.2022г. до 15.07.2024г. в размер на 161,23 лева; за месец 02.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от 01.03.2022г. -15.07.2024г. в размер на 156,94 лева; за месец 03.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от 01.04.2022г. -15.07.2024г. в размер на 152,50 лева; за месец 04.2022г. - 559,94 лв. , ведно с мораторната лихва, дължима от 01.05.2022г. -15.07.2024 г. в размер на 147,61 лева ; за месец 05.2022г. - 559,94 лв. , ведно с мораторната лихва, дължима от 01.06.2022г. -15.07.2024г. в размер на 142,86 лева; за месец 06.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от 01.07.2022г. -15.07.2024г. в размер на 133,73 лева; за месец 07.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва , дължима от 1

01.08.2022г. - 15.07.2024г. в размер на 133,52 лева; за месец 08.2022г. - 559,94 лв. , ведно с мораторната лихва дължима от 01.09.2022г. -15.07.2024г. в размер на 119,66 лева; за месец 09.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от 01.10.2022г. -15.07.2024г. в размер на 119,66 лева; за месец 10.2022г. – 559,94 лева ведно с мораторната лихва, дължима от 01.11.2022г. -15.07.2024г. в размер на 115,06 лева; за месец 11.2022г. - 559,94 лв.; за месец 12.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от 01.01.2023г. - 15.07.2024г. в размер на 106,62 лева; за месец 01.2023г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от 01.02.2023г. -15.07.2024г. в размер на 104,70 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящото производство пред съда – 17.07.2024г. до окончателното изплащане на всички горепосочени главници.

Предявен е иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на Земеделски производител Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.*******, в несъстоятелност да заплати на Д. И. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.********* обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск за 20 дни в размер на 812,14 лева, ведно с обезщетението за забава, дължимо от датата на прекратяване на ТПО 31.01.2023г. до 15.07.2024г. в размер на 156,55 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответницата през периода 01.01.2022г. – 31.01.2023г. Не били й изплатени трудови възнаграждения за периода й на работа у ответницата, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор.

В него заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен трудов договор, който е прекратен считано от 01.02.2023г.

Оспорва, че ищцата е полага труд по време на трудовия договор. Твърди, че с ищцата са били приятелки и са сключили трудови договор с цел ищцата да бъде осигурявана, тъй като нямала достатъчно трудов стаж и тя искала да й направи услуга. Ищцата не била полагала труд по този договор. Договорът бил прекратен, защото ищцата казала, че си намерила работа. Исковете били предявени, защото отношенията между страните се влошили.

Оспорва, че дължи претендираните от ищцата суми за трудови възнаграждения, неизползван платен годишен отпуск и мораторни лихви.

Твърди, че не дължи горепосочените суми, тъй като ищцата не е полагала труд, а трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен 2 отпуск се дължи само при полаган труд.

Твърди, че самото наличие на трудов договор без по него да е престиран труд не обосновава задължение на работодателя да заплаща трудово възнаграждение.

Иска отхвърляне на предявените искове.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител прави изменение в размера на предявените искове като ги намалява по отношение на исковете по чл.128, т.2 от КТ и акцесорните с тях искове по чл.86 от ЗЗД и ги увеличава по отношение на иска по чл.224, ал.1 от КТ и акцесорния с него иск по чл.86 от ЗЗД съобразно протокол от осз от 09.12.2024г. Поддържа така изменените искове. Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото, Трудов договор № 1/14.12.2021 г., Заповед № 5/31.01.2023 г. за прекратяване на трудов договор се установява, че между страните е сключен трудов договор на 14.12.2021 г., като ищцата е назначена на длъжност фермер, отглеждащ птици на 8 часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и 20 дена платен годишен отпуск, с място на работа обектите на фирмата. Работникът е задължен да постъпи на работа на 15.12.2021г.

Трудовият договор е прекратен със Заповед № 5/31.01.2023г. считано от 01.02.2023г., на основание чл.325, т.1 от КТ.

Видно от Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП гр. Варна за Д. И. Л. се установява, че ответницата в качеството на неин работодател е декларирала пред ТД на НАП гр.Варна, че през м.12.2021г., м.01.2022г., м.02.2022г., м.05.2022г., м.01.2023г. ищцата няма отработени дни съответно няма начислен месечен осигурителен доход. За м.03.2022г. има отработени 9 дена, за м.04.2022г. има 15 дена, за м.06.2022г. има 22 дена, за м.07.2022г. има 7 дена, за м.08.2022г. има 23 дена, за м.09.2022г. има 20 дена, за м.10.2022г. има 21 дена, за м.11.2022г. има 22 дена, за м.12.2022г. има 19 дена, за 01.2023г. има 21 дена.

От Форма за отчитане явяването/неявяването на работа на работниците и служителите на ЗП Г. Д. в с. ******* се установява, че през м.01.2022г. ищцата е била в неплатен отпуск, през м.02.2022г. е била в 13 дни неплатен отпуск и 9 дни самоотлъчка, през м.04.2022г. е била в 4 дни неплатен отпуск и 15 дни самоотлъчка, през м.05.2022г. е била в 19 дни неплатен отпуск, през м.06.2022г. е била в 22 дена самоотлъчка, през м.07.2022г. е била в 3 дена платен отпуск, 14 дена неплатен отпуск и 4 дни самоотлъчка, през м.08.2022г. е била в 17 дни платен отпуск и 6 дни самоотлъчка, през м.09.2022г. е била в 3

20 дни самоотлъчка, през м.10.2022г. е била в 21 дни самоотлъчка, през м.11.2022г. е била в 22 дни самоотлъчка, през м.12.2022г. е била в 19 дни самоотлъчка, през м.01.2023г. е била в 21 дена самоотлъчка.

От изисканата информация от ТД на НАП гр.Варна за периода 01.01.2022г. – 31.01.2023г. се установява, че с ответницата са сключили трудови договори лицата Е. Б., И. И., Н. В., П. Б., В. А., М. Х., Д. Л., Д. К., М.

Р., Е. Д..

От Дневник от посещенията в птицевъдна ферма на ЗП Г. Д. в с. ******* се установява, че през периода м.03.2022г. – м.02.2023г. ищцата и ищцовия свидетел М. не са влизали в птицефермата на ответницата. През същия период свидетеля на ответницата И. И. е влизал многократно в птицефермата за извършване на различни дейности. През същия период част от лицата, които са вписани като влизали в птицеферамата, с които ответницата е имала сключени трудови договори са: Е. Б., И. И., Н. В., П. Б., В. А., М. Х.. Лицата, с които ответницата е имала сключен трудово договор и не са вписани като влизали в птицефермата са Д. Л., Д. К., М. Р., Е. Д..

Видно от Решение № 435/28.10.2024г. по т.д.373/2024г. на ОС Варна е обявена неплатежоспособността на ЗП Г. Д. считано от 18.06.2024г., открито е производство по несъстоятелност спрямо ответницата, постановено е прекратяване на дейността на ответницата производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 от ТЗ. И. И. има неизискуеми задължения с падеж на 25.11.2025г. към ответницата в размер на 121 355 лева. Решението е влязло в сила на 09.11.2024г.

От приетата по делото ССчЕ на вещо лице Р. С., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че общата сума за получаване за трудови възнаграждения за периода от м. 01.2022 г. до м.

01.2023 г. включително е в размер на 4 103.36 лева, като от проверените документи при Г. Д. няма данни за извършени плащания във връзка с тези задължения.

От извършената проверка на ведомостите за заплати вещото лице е установило, че на ищцата са начислени следните нетни (след удържане на осигуровки за сметка на работника и данък по ЗДДФЛ) възнаграждения по месеци:

Период м. 01.2022 г. м. 02.2022 г. м. 03.2022 г.

Сума за получаване лв.

Забележка

0.00