Решение № 176 от 14.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002902546 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 740/16.03.2026г. по к.т.д. №2546/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 723/29.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 662/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3/08.01.2025 г. по т.д. № 60/2022 г. на Окръжен съд Кюстендил, в частта му, с която предявеният от Д. Б. С. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД иск с правно основание 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при пътно - транспортно произшествие, настъпило на 04.07.2022 г., е отхвърлен над разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 140 000 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че въззивният съд е определил занижено по размер обезщетение за претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди от ищеца, като не е съобразил заключенията на изслушаните експертизи и показанията на свидетелите. Изтъква, че оздравителният процес е бил съпроводен от три тежки оперативни интервенции в период от над година и един месец след инцидента, като че и към момента не е напълно възстановен и изпитва болки. Счита, че не е отчетено установеното от съдебно - психологичната експертиза състояние на 1 травматичен стрес, както и че присъденото обезщетение не е съобразено със социално - икономическите условия към момента на увреждането. По подробно изложените доводи касаторът претендира отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска му в пълния предявен размер. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител – адв. В., като пледира присъждане на допълнително обезщетение. Заявява изрично, че не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – юриск. А. С., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 19.09.2025г. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпраща представител.

Третото лице – помагач Л. К. Х. не е подал отговор на касационната жалба и не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед наличието на одобрено споразумение по НОХД № 20231520200401 по описа на PC - Кюстендил, е установен безспорно механизмът на настъпване на процесното ПТП на 04.07.2022г., а именно: в гр. Кюстендил, на ул. „Цар Освободител“, при кръстовището с ул. „Овощарска“, управлявайки мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ 650“, с peг. № КН 7337 А и нарушавайки правилата за движение – чл.5, ал. 1, т. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека тип „Зебра“, третото лице помагач Л. К. Х. е реализирал ПТП, при което по непредпазлИ.ст е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, като не пропуснал движещата се по пешеходната пътека Зоя Славчова Симеонова и я блъснал, а вследствие на удара мотоциклетът продължил движението си по тротоара и блъснал и движещия се по него пешеходец – касатора Д. Б. С..

Въззивният съд е приел, че съгласно медицинската документация и експертиза от удара пострадалият е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на дисталната част на тибията на левия долен крайник, закрито /счупване на лявата подбедрица - двете кости под коляното, причинило оток, деформация /изкривяване/, силни болки и невъзможност за стъпване на левия долен крайник. САС е изтъкнал, че на 08.07.2022г. на ищеца е била извършена операция, при която е направено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Въззивният съд е отчел, че Д. С. е опериран повторно на 05.09.2022г. в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Света Анна“ АД - гр. София. САС е изложил, че съгласно обясненията на вещото лице, при пострадалия не се е получило срастване между двете кости, което е наложило допълнителна трета операция през месец август 2023г., при която е бил изваден поставеният при предходната операция остеосинтезен материал и е бил заменен с нов. САС е изложил, че според експерта, независимо от използваните модерни материали, не се е получило пълно срастване и е 2 възможно наличното хронично заболяване /диабет/ на ищеца да е довело до по - продължително лечение и забавяне на възстановяването на фрактурата.

Кредитирайки заключението на вещото лице ендокринолог, САС е приел, че ищецът страда от захарен диабет, тип 2 - диабетна полиневропатия, както и от диабетна ангиопатия на долни крайници, което заболяване е с дългогодишна давност - от 2009 г. и хронични усложнения от преди процесния инцидент, но е налице добър контрол на гликемичните нива до ПТП, няма допълнително появили се усложнения на диабета. Според заключението на експертизата повишаването на кръвната захар след инцидента е в резултат на силния стрес, а завишаването на дозата инсулин във възстановителния период се обяснява с намалената двигателна активност. От заключението на съдебно психологичната експертиза, въззивният съд е направил извод, че при ищеца е имало реакция на силен стрес, продължително разстройство в адаптацията, промяна в жизнения стил в личен и социално значим план, което състояние е продължило 8 - 9 месеца и се е характеризирало с повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня и др. От свидетелските показания на съпругата на ищеца и на негов приятел – св. Десподов, апелативният съд е приел, че ищецът е изпитвал силни болки, не е могъл да се придвижва и обслужва сам първите 3 - 4 месеца след ПТП, ползвал е инвалидна количка, впоследствие патерици.

Въззивният съд е направил извод, че определеното от първоинстанционния обезщетение в размер на 50 000 лв. отговаря на критериите за справедлИ.ст. Посочил е, че полученото от процесния инцидент телесно увреждане на въззивника е едно единствено, проведеното му оперативно лечение - трикратно, но второто и третото са били за отстраняване и подмяна на поставената първоначално остеосинтеза. Изтъкнал е, че за период от около три месеца ищецът е бил зависим, но не в пълен обем от чужда помощ в бита си. Отчел е по-продължителния период на възстановяване, в сравнение с обичайния за този вид травма, но е приел, че горното е в причинна връзка с предходно заболяване на ищеца, несвързано с инцидента, както и че няма трайно и невъзвратимо увреждане на засегнатия крайник и изпълняваните от него двигателни функции. САС е изложил, че получените от ищеца реакции вследствие на пътния инцидент не представляват психотонично разстройство, както и че за преодоляването им той не е потърсил специализирана психиатрична/психологическа помощ, не му е назначавана, нито провеждана терапия, което сочело на временния им характер. Въззивният съд е посочил, че съобразява практиката по сходни казуси, както и че определеният конкретен размер на обезщетение е съответен и на обществено - икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – месец май 2022 г., както и на инфлационните процеси. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.

С определение № 740/16.03.2026г. по к.т.д. № 2546/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „За приложението на критерия за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на 3 обезщетението за неимуществени вреди“.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедлИ.ст при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, между които са решение № 93 от 23.06.2011г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и много други. Съгласно горните актове понятието „справедлИ.ст” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. От значение за оценката на претърпените неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на пострадалото лице са: характерът и тежестта на увреждането; начинът и обстоятелствата, при които е извършено; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания; прогнозите за отзвучаването им; физическите и психическите последици от уврежданията; възрастта на пострадалия и социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, ориентир за които са установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и промените, намиращи отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д.

№3319/2015г. на ВКС, II т.о. и други/. Настоящият съдебен състав споделя изцяло горепосочената практика.

По същество на касационната жалба:

Касационната жалба е частично основателна. Налице е въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК с оглед възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. В допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС. Апелативният съд не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото съобразно ангажираните доказателства 4 обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД.

В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е посочил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен комплексния характер на уврежданията, който е довел до засилване на техния травмиращ ефект. Не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травматични увреждания, претърпените три оперативни интервенции, не са съобразени в достатъчна степен периодът, през който ищецът е търпял болки и страдания, както и настъпилата негативна промяна в бита и личния жИ.т на пострадалия за продължителен период от време и остатъчните негативни последици. Решаващият въззивен съд не е оценил в пълна степен не само характера на получените травматични увреждания и продължителността на възстановителния период, но и причинените от уврежданията негативни психични изживявания. Макар да е посочил в съответствие с установеното от вещото лице, че ищецът е претърпял три операции, свързани с непълното срастване на двете кости, като медицинският експерт не е дал категорично заключение относно конкретните причини, довели до този резултат и до пролонгирания възстановителен процес, апелативният съд е заключил, че усложненията се дължат само на наличието на предхождащо заболяване на пострадалия - диабет тип 2. Наред с горното въззивният съд, макар да е изтъкнал, че съобразява всички обстоятелства, включително и социално икономическите условия в страната, в действителност е определил обезщетението в размер от 50 000лв., който не съответства на икономическата конюнктура към момента на деликта – 04.07.2022г., на тежестта на уврежданията и дългия, неприключил окончателно, възстановителен процес при ищеца.