Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 16.06.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 236/2025
Вид
Решение № 169
Подписан
16.06.2025
В сила
16.06.2025
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. ХАСКОВО, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500236 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК,образувано по жалба на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.*** срещу решение № 666 от 16.08.2024 год., постановено по гр.д. № 3166 / 2022 год. по описа на Районен съд Хасково, с което е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № ***г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние сключен между „Фератум България“ ЕООД – гр.*** и С. Й. Д. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли иска.

Осъдил е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК

200599406, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от управителите И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на С. Й. Д. с ЕГН:********** с постоянен адрес гр.***, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1422,75лв., представляваща недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит суми за лихви, такса за предсрочно погасяване и такси за предоставяне на поръчителство, ведно с ъ с законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.12.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 106,91лв.Осъдил е „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, , да заплати на адв.М. В. М., на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер общо на 480лв

1

Във въззивната жалба на „Фератум България“ ЕООД се правят оплаквания за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.Съдът неправилно е приел че ГПР не съответства на действителните разходи по кредита.Неправилно и необосновано е прието и задължителното условия за обезпечение на кредита като основание за отпускането му ,което в крайна сметка е обусловило и крайния извод на съда за недействителност на сключения договор за кредит с произтичащите последици.Иска се отмяна на решението и постановено друго,с което се отхвърлят предявените искове

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С. Д. чрез пълномощника си адв.М.,в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред Районен съд

Димитровград е образувано по искова молба, подадена от С. Й. против „Фератум България“ ЕООД, , с правно основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК за обявяване нищожност на Договор №***г. за потребителски кредит, сключен между страните, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.5 от същия, въз основа на която е сключен Договор за гаранция/поръчителство, е нищожна на основание чл.26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП; както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 1422,75 лева като недължимо платена лихва и недължимо платена такса гаранция по процесния договор, ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК „Фератум

България“ ЕООД гр.*** са оспорили иска с аргументи,че при сключването му са спазени нормите на действащото законодателство. Ответникът е оспорил изложените в исковата молба твърдения и правни доводи за недействителност на договора за кредит. Относно тези за нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал.4 от ЗПК се посочва, че съобразно изискването на чл. 5 от ЗПК, при кандидатстването за кредит на електронната поща на ищцата й бил предоставен СЕФ, с който същата се запознала. Лихвеният процент и ГПР били описани в СЕФ, а впоследствие възпроизведени и в договора за кредит, като в него ясно бил посочен твърд лихвен процент По предоставената предварителна информация за сключване на договора от страна на ищеца не са постъпили възражения и забележки, поради което се е съгласил с условията по сключения между страните договор.

Безспорно е установено че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №***, сключен между страните на 30.03.2022г. Във връзка със същия е сключен договор за гаранция /поръчителство/ между ищцата и „Фератум Банк“. Представен е също така погасителен план към договора за гаранция *** и погасителен план 2 към договора за кредит ***.

Съгласно чл. 5, кредитът се обезпечава с поръчителство от Multitude Bank в полза на ответника.

Видно от справка за извършените от ищцата плащания по сключения договор за кредит се установява, че за периода от 29.04.2022г. до 28.06.2022г. са заплатени следните суми 4000лв – главница;

387,45лв. – лихва 40лв. – такса за предсрочно погасяване и 995,30лв. – сума за допълнително избрана незадължителна услуга към Фератум Банк, като изрично е посочено, че тази сума не е задържана от „Фератум България“ ЕООД

За да приеме недействителността на договора за кредит съдът е приел,че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т.10.Този извод на съда е обоснован от обстоятелството, че в договора липсва каквото и да е посочване на условията за приложение на лихвения процент. Липсва и посочване на методиката, по която е изчислен лихвеният процент и в този смисъл договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 9а ЗПК.

На следващо място съдът е приел нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е налице, тъй като в договора липсва яснота как е формиран ГПР,доколкото същият е посочен единствено като абсолютна стойност и липсва разписана методика на формирането му. От друга страна, макар вещото лице да е посочило, че в ГПР е включена единствено възнаградителната лихва, доколкото не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена същата по отношение на общия ГПР, то според съда по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на заема, както и каква е финансовата тежест, която поема Съгласно чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Следователно и доколкото договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по силата на този договор в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.

Установяването на такова задължение в тежест на длъжника следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави и основание за обявяване на нищожността на клаузата на т.5 от договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ , съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелството, че предоставянето на заемните средства, с изпълнението на което задължение от страна на заемодателя, договорът за заем поражда своето действие е обусловено и от задължението на заемателя да сключи договор за поръчителство, изключва приложението на чл.26, ал.4 от ЗЗД, от което следва извода, че нищожността на т.5 от договора за предоставяне на финансови услуги , влече нищожност на целия договор.

3

В подкрепа на извода за нищожност на сключения между страните договор следва да се посочи и това, че същият не отговаря на изискванията за действителност, предвидени в чл.10, ал.1 от ЗПК – да е сключен по ясен и разбираем начин, доколкото в договора за заем липсват клаузи относно размера и начина на погасяване на възнаграждението за поръчителство. В самия договор за гаранция също не се съдържат клаузи, уреждащи условията и сроковете за заплащане на такса за предоставяне на гаранция / поръчителство – обстоятелство, което обуславя извода за нищожност на договора за заем и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона – чл.10, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.ве на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че ищцата е погасила търсените суми по процесния договор, начислени от ответника за главница, лихви, такса за предсрочно погасяване и сума за допълнително избрана незадължителна услуга към Фератум Банк. От изложеното следва и извода че заплатените суми извън тази за главницата по договора за потребителски кредит подлежат на връщане от ответника, като получени без основание въз основа на чл.55, ал.1 от ЗЗД, в както посока районният съд е приел този иск също за основателен и го е уважил. Като е присъдил 1422,75лв., от която 387,45лв. заплатена лихва, 40лв. – такса за предсрочно погасяване на кредита и 995,30лв. – такси за допълнително избраната услуга на поръчителство

Достигайки до същия краен извод за основателност на иска за обявяване нищожността на посочения по горе договор и уважавайки същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Изложеното налага оставяне без уважение подадената въззивна жалба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и с оглед пълното съвпадане на мотивите на въззивната инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща към тези на районния съд,поради което обжалваното решение следва да бъде и потвърдено.

С оглед изхода на делото „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следва да заплати на адвокат М. В. М. сумата в размер на 480лв.с ДДС на основание чл.38 от Закона за адвокатурата вр. Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални размери на адвокатските възнаграждения за оказана безплатна адвокатска помощ под формата на процесуално представителство пред въззивния съд съобразено с направенвото възражение за прекомерност от насрещната страна.

Мотивиран така, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение

№ 666 от

16.08.2024 год., постановено по гр.д. № 3166 / 2022 год. по описа на Районен съд Хасково.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК

200599406, със седалище и адрес на управление – гр.*** да заплати на М. В.

М. Адвокатска колегия – Пловдив с адрес бул. *** сума в размер на 480 лева възнаграждение за адвокат за оказана безплатна адвокатска помощ под формата на процесуално представителство пред въззивния съд на основание ч.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5