Определение № 1371 от 25.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1371 гр. Благоевград, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501201 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на СГРАДА Апартаментен хотел – III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, *********, представлявано от управителя П.В.З., ЕГН:

**********, чрез Адвокатско дружество „В. С. & Д.“, ЕИК 180930116, представлявано от адв. С. Д. В. С., срещу Определение № 1249/26.06.2026 г., постановено по гр.д № 1030/2025 г., по описа на Районен съд - Разлог, с което съдът е допуснал по предявен осъдителен иск от страна на ищеца Е. С. на СГРАДА Апартаментен хотел – III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, *********, представлявано от управителя П.В.З., срещу ответниците У.Е.К., БУЛСТАТ 175635406, с адрес: *********, ********* и С.А.К., БУЛСТАТ 175635363, с адрес: *********, *********, с цена на иска от 12 782,30 евро, обезпечение, като е наложил ,,възбрана“ върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***, с адрес: *********, ведно със съответните прилежащи идеални части на общите части на сградата, равняващи се на 15.32 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.

РС - Разлог е определил, на основание чл. 391, ал. 2 от ГПК, парична гаранция в размер на 1 278,23 евро, вносима от ищеца по сметка на РС – Разлог.

В жалбата са изтъкнати съображения за неправилност на атакуваното определение.

Сочи се, че съдът е допуснал обезпечението при условията на гаранция, при положение, че последният е констатирал, че са налице убедителни писмени доказателства. Твърди се, че изводът на РС-Разлог, основан на спирането на изпълнението на решенията на ОС на друга сграда в комплекса, е неотносим, тъй като решенията за процесната сграда не са обжалвани, а допуснатите обезпечения по други производства са били постановени въз основа на същите доказателства. Посочва се още, че жалбоподателят не разполага със собствен бюджет, от който да отделя суми за съдебни гаранции. Излагат се подробни съображения в 1 тази насока, като се моли да бъде допусната исканата обезпечителна мярка без представяне на гаранция.

Въззивният съд, като прецени данните по делото и доводите, изложени в жалбата, намира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на СГРАДА Апартаментен хотел - III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, *********, представлявано от управителя П.В.З., чрез пълномощника адв. С. В. С. със съдебен адрес: *********, електронна поща: [email protected] срещу У.Е.К., БУЛСТАТ 175635406, с адрес: *********, ********* и С.А.К., БУЛСТАТ - 175635363, с адрес: *********, *********.

С атакуваното Определение № 1249/26.06.2026 г., постановено по гр.д № 1030/2025 г., по описа на Районен съд - Разлог, съдът е допуснал, съдът е допуснал по предявен осъдителен иск от страна на ищеца Е. С. на СГРАДА Апартаментен хотел – III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, *********, представлявано от управителя П.В.З., срещу ответниците У.Е.К., БУЛСТАТ 175635406, с адрес: *********, ********* и С.А.К., БУЛСТАТ 175635363, с адрес: *********, *********, с цена на иска от 12 782,30 евро, обезпечение, като е наложил ,,възбрана“ върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***, с адрес: *********, ведно със съответните прилежащи идеални части на общите части на сградата, равняващи се на 15.32 кв.м. и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот,

РС - Разлог е определил, на основание чл. 391, ал. 2 от ГПК, парична гаранция в размер на 1 278,23 евро, вносима от ищеца по сметка на Районен съд – Разлог.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от страна на молителя, с която се иска допускане на обезпечението при условията на внасяне на парична гаранция.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 396, ал.1 от ГПК, от лице с процесуална правоспособност и интерес от обжалване и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещото решение и искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Преценката, дали представените доказателства са „убедителни“ по смисъла на закона, е предоставена на съда и се извършва с оглед на конкретните обстоятелства по делото, като в обезпечителното производство не се извършва окончателна преценка за основателността на предявения иск.

В настоящия случай РС - Разлог е уважил молбата за обезпечение, като е приел, че са налице предпоставките за допускане на исканата обезпечителна мярка „възбрана“, но е обусловил нейното налагане от представянето на гаранция в размер на 1 278,23 евро.

2

Това разрешение не противоречи на закона и не обуславя извод за неправилност на атакуваното определение. Подадената частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението – потвърдено, поради следните доводи:

Неоснователни са доводите в частната жалба, че след като съдът е приел наличието на убедителни писмени доказателства, не е разполагал с възможност да изиска представяне на гаранция. Законът не съдържа императивно правило, че при наличие на писмени доказателства обезпечението задължително следва да бъде допуснато без гаранция.

Определянето на гаранция е процесуален способ за защита интересите на ответника срещу евентуално причинените му вреди от допуснатото обезпечение и е предоставено на преценката на съда с оглед особеностите на конкретния спор, характера и размера на претенцията, както и интензитета на засягане на имуществената сфера на ответника чрез исканата обезпечителна мярка.

В случая обезпечителната мярка представлява възбрана върху недвижим имот, която ограничава възможността на собственика да се разпорежда свободно с него до приключване на спора. С оглед предмета на иска, неговия размер и възможността при евентуално отхвърляне на иска ответникът да претърпи вреди от допуснатото обезпечение, определянето на гаранция не може да бъде прието за необосновано или несъразмерно.

Размерът на гаранцията съответства на установената съдебна практика и изпълнява обезпечителната си функция, без да препятства неоправдано упражняването на правото на обезпечение.

Настоящият състав следва да посочи, че внасянето на гаранция по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД може да бъде определено от съда и когато исковете са подкрепени с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът обичайно все още не е взел участие в производството и не е заявил становище по тях. Такава гаранция е необходима с оглед предварителното обезпечаване на престацията за обезщетение за евентуалните вреди, които могат да настъпят в правната сфера на ответника в резултат на наложените обезпечителни мерки, ако исковете бъдат отхвърлени или производството бъде прекратено.

Гаранцията има за цел не само да обезщети ответника, но и да дисциплинира молителя, като го възпира от подаването на неоснователни и неподкрепени с убедителни писмени доказателства молби, насочени не към действителното гарантиране на правата му, а към затрудняване на противната страна с цели, които стоят извън предмета на процеса.

Двете предпоставки по чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК могат да се кумулират, поради което гаранция може да бъде изискана и при наличие на убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 2 ГПК. В правомощията на съда е да прецени, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и необходимостта от обезпечение, че то следва да бъде допуснато при условие за внасяне на гаранция, каквато съдът може да определи и в хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК.

3

Следователно внасянето на гаранция, както и определянето на нейния размер, е въпрос на преценка на съда, извършвана с оглед конкретните обстоятелства по делото и нуждата от обезпечение (Определение № 151/28.02.2012 г. по ч. гр. д. № 101/2012 г. на III г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).

Допълнително, определението на първоинстанционния съд не представлява отказ за допускане на обезпечението, а единствено обвързва привеждането на допуснатата обезпечителна мярка в действие с изпълнението на поставеното условие за внасяне на гаранция. По този начин съдът е съобразил както интереса на ищеца от обезпечаване на възможността за реално изпълнение на евентуално благоприятно за него решение, така и необходимостта от защита на ответника срещу евентуалните вреди, които би могъл да претърпи вследствие на наложената обезпечителна мярка.

Наложената обезпечителна мярка – „възбрана“ върху недвижим имот, ограничава разпоредителните правомощия на собствениците и създава тежест върху имота, която възпрепятства неговото евентуално отчуждаване, ипотекиране или търговско използване за срока на исковото производство. В случаите, когато обезпечението се иска от Етажна собственост срещу етажни собственици въз основа на вътрешноорганизационни актове (решения на Общото събрание), съществува вероятност ответниците да оспорят редовността на приетите решения или изчислените суми в бъдещия исков процес.

Размерът на определената гаранция от 10% е напълно съразмерен и умерен. Той гарантира в достатъчна степен евентуалните вреди от неоснователно наложена възбрана съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК, без да поставя непреодолима финансова пречка пред молителя да получи търсената обезпечителна защита.

Настоящият съд не се съгласява с оплакването за пълна липса на мотиви в атакувания акт. Първоинстанционният съд е посочил приложимите законови разпоредби (чл. 390, ал. 2 и чл. 391, ал. 2 ГПК), позовал се е на константно установена съдебна правейки цялостна преценка на представените доказателства и характера на бъдещата претенция. Краткостта на мотивите в обезпечителното производство съответства на бързината и специфичния характер на това едностранно производство.

Доводът на жалбоподателя, че по друго предходно обезпечително производство за същия имот е било допуснато обезпечение без гаранция, е правно ирелевантен, тъй като всяко обезпечително производство е самостоятелно и съдът се произнася въз основа на доказателствата и обстоятелствата, въведени по конкретното дело, а и разглеждането на предходно дело между страните не съставлява задължителна съдебна практика и не обвързва съда. А както и сам жалбоподателят сочи, обезпечението по предходното дело е било отменено, което допълнително потвърждава необходимостта от внимателна преценка и обезпечаване на евентуалните вреди за ответниците чрез определяне на гаранция.

Въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно, постановено е при правилно приложение на чл. 391 ГПК и не са налице основания за неговата отмяна в обжалваната част относно определената гаранция.

4

Мотивиран от горното, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1249/26.06.2026 г., постановено по гр.д № 1030/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5