Решение № 90 от 28.04.2026, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Карнобат, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариела Ан. Иванова при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело № 20252130101784 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда

6 против

И.

П.

Д. с

ЕГН

********** от

***************************** с искане да се приеме за установено, че ответникът дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 348,15евро /680.93 лв/, представляващи сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги, лизингови вноски за предоставени устройства, дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги пo вина на потребителя, пo следните договори: Договор за мобилни услуги № 626110804 и Договор за лизинг от 14.04.2022г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 626110935 от 14.04.2022г., по които са издадени следните фактури, a именно: фактура № 7339393766/15.08.2022г., фактура № 7340840295/15.09.2022г., фактура № 7342122305/15.10.2022г., фактура № 7343406662/15.11.2022г., фактура № 7344687226/15. 12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение — 23.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Вземането в размер на 348,15евро /680.93 лв/ представлява сбор от следните задължения:

1

По Договор за мобилни услуги № 626110804 от 14.04.2022г., с който се предоставя мобилен номер ***, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 250,60 евро/ 490.13лв./, от които 72,86евро /142.51лв./- незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги,начислени за периода 15/07/2022 - 14/12/2022г., както и неустойка в размер на 177,74 евро /347.62лв./, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

По Договор за лизинг от 14.04.2022г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A52s 5G 128GB, са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 66,37 евро /129.80 лв./, от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/07/2022 - 14/11/2022г. в общ размер на 13,27 евро / 25.96 лв./ с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/11/2022 - 14/03/2024г. в общ размер на 53,09 евро /103.84 лв./ с вкл. ДДС.

По Договор за лизинг за базови аксесоари № 626110935 от 14.04.2022г., с който е предоставено ползването на комплект от 5 бр. аксесоари (към номер *** от 14.04.2022г.), са начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 31,19 евро /61.00 лв./, от които: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/07/2022 - 14/11 /2022г. в общ размер на 6,24 евро /12.20 лв./ с вкл. ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/11/2022 - 14/03/2024г. в общ размер на 24,95 евро /48.80 лв./ с вкл. ДДС. Заявена е претенция за разноски в заповедното и исковото производство.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Депозира писмено становище, с което моли да бъде уважен иска и да бъдат присъдени на страната сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният по реда на чл. 47,ал.6 ГПК особен представител на ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.

В съдебно заседание представителят поддържа заявения отговор, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото са сключени следните договори: Договор за 2 мобилни услуги № 626110804 от 14.04.2022г със срок 24месеца, и Договор за лизинг от 14.04.2022г. със срок 23месеца, Договор за лизинг за базови аксесоари № 626110935 от 14.04.2022г. със срок 23месеца.

За задължения по цитираните договори ищецът е издал следните фактури,а именно: фактура №

7339393766/15.08.2022г., фактура

№7340840295/15.09.2022г., фактура №7342122305/15.10.2022г., фактура

№ 7343406662/15.11.2022г., фактура №344687226/15.12.2022г.

Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, като последната издадена фактура е за претендираната сума от 680.93 лв./ 348,15евро/.

По делото не са представени доказателства за извършено плащане на посочените суми.

В договорите се съдържа клауза, според която в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС. В допълнение абонатът дължи и: част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните; част от стойността на отстъпките за предоставени потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

На 23.12.2024г. дружеството подава заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. дело № 1302/2024г. по описа на РС Карнобат, но издадената по цитираното дело заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 ГПК.

При тези факти съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е частично основателен за сумата от 170.42 евро/ 333.31лв./, представляваща абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № 626110804 и лизингови вноски по Договор за лизинг и Договор за лизинг 3 за базови аксесоари като съображенията по това са следните:

По силата на сключените договори за мобилни услуги и лизинг ищецът се е задължил да предостави на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги електронни съобщителни услуги по конкретен тарифен план, както и конкретно определени мобилни устройства и аксесоари.

От своя страна абонатът е поел задължение да заплаща за срока на договорите месечна абонамента такса и лизингови вноски.

Следователно ищецът се явява изправна страна по договора като е предоставил достъп на ответника до предлаганите от него услуги за процесния период. Следва да се отбележи, че уговорения размер на месечните абонаметни такси се дължи от абоната за срока на договора, независимо дали полза услугите по него, като плащанията е следвало да се извършват в срока, посочен във фактурата- в този смисъл и Решение № 260306 от 16.04.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2626/2020г. Договорите за лизинг служат като доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави договорените мобилни устройства.

По делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е заплатил претендираните суми.

По претенциите за присъждане на неустойка в общ размер на 177.74 евро /347.62лв./ съдът намира същите за неоснователно.

По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му, е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник – в този смисъл Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о .

Доколкото специалният закон /ЗЕС/ и договорът между страните, включително Общите условия, не съдържат ред за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на потребителя /виж чл.20а, ал.2 от ЗЗД/, то за едностранното прекратяване на договорната връзка поради виновно неизпълнение на едната от страните следва да намери приложение разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД- двустранният договор следва да бъде развален /т.е. прекратен/ с едностранно волеизявление на изправната страна /кредитора/, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в писмена форма /тъй като процесния договор е сключен в 4 писмена форма/, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

На основание чл.87, ал.1 ЗЗД това последващо прекратяване следва да стане с ново волеизявление на ищеца до ответника- в този смисъл Решение V246 от 07.06.2021г., постановено по в.гр.д. № 2348/2020г. по описа на БОС.

Данни, нито дори твърдения, че това е станало до подаването на заявлението по чл.410 ГПК по делото няма. Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора поради виновно неизпълнение на ответника на задълженията му да заплати процесните фактури, поради което не е възникнало правото му да получи уговорените неустойки по договорите.

Според Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о. при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. Към момента обаче, когато ответникът получава препис от исковата молба, срокът на договорите е изтекъл и няма доказателства действието им да е продължено.

Ето защо няма как договорите да бъдат развалени в последващ момент, а това е условие за дължимост на неустойката. Следователно операторът няма вземане за неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на договорите и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.

Отделно от изложеното съдът намира, че дори и да се приеме, че договорите са предсрочно прекратени поради виновно неизпълнение от страна на ответника, то претенцията за частта от вземането за неустойка представляващо разлика в цената на мобилното устройство и ползваните отстъпки от месечния абонаментен план са неоснователни и на друго основание. Това е така, тъй като едностранното прекратяване действието на договор за електронни съобщителни услуги поради виновно неизпълнение от страна на длъжника преди изтичане на срока, представлява разваляне на същия. С оглед характера на уговорените насрещни престации - за продължително изпълнение на кредитора за предоставяне на мобилни услуги и за периодично изпълнение на длъжника за ежемесечно плащане на абонаментите такси и услуги, развалянето има действие занапред - чл. 88, ал.

1 от ЗЗД. Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да 5 престира на кредитора имуществено благо. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Когато единствената цел, за която е уговорена неустойката, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, тя следва да се приеме за нищожна. Критериите, които следва да се вземат предвид при преценката дали неустойката излиза от присъщите й три функции са: естеството на парични или на непарични задължения и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - залог, ипотека, поръчителство и др.; видът на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.

Сумите, явяващи се дадена отстъпка от цена на услуги и устройство не се дължат при разваляне на договора за мобилни услуги, защото развалянето има действие само занапред и уговорката за плащането на този вид неустойка за вредите излиза извън функциите й, поради което следва извода за нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и оттам недължимост.

По разноските:

По направено възражение за прекомерност на разноските съдът намира същото за основателно, като за да достигне до този извод съдът съобрази от една страна фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание без явяване на представител, както и ниската стойност на претенцията, поради което съдът прие минимумът предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения. Предвид уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца за заповедното производство разноски в размер на 56.31евро (част от заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение), а за исковото производство разноски в размер на 196.46евро (част от заплатените държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител).