Решение № 113 от 03.07.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Силистра, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20243400500230 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

С решение № № 212/22.03.2024г., постановено по гр. дело № 821/2023г. на СРС, съдът е осъдил Ю. Р. А. да предаде държането на недвижим имот, находящ се в с.Брадвари, обл.Силистра, ул.“Победа“№11, на И. М. Т., както и да й заплати сумата от 730 лева, представляваща извършени разноски в хода на производството.

Недоволна от решението, е останала Ю. Р. А.. Обжалва го в законоустановения срок, като счита че същото е незаконосъобразно. Моли съда да отмени атакуваното решение, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Ответната страна И. М. Т. депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Претендират присъждане на деловодни разноски.

Съдът като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е основателна.

Ищцата в първоинстанционното производство твърди, че е предоставила на ответната страна в заем за послужване недвижим имот, находящ се в с.Брадвари, ул.“Побда“№11, за срок от 10 години. Твърди, че има неотложна нужда от имота, което й дава право да го иска преди изтичане на срока на договора. Също така твърди, че ответницата не изпълнява задълженията си по договора за наем за послужване, тъй като е предала ключовете от имота на трето лице - съсобственик на имота, и претендира да й бъде върнат процесния имот.

Ответницата и настояща жалбоподателка не оспорва, че между страните е бил сключен договор за заем за послужване за срок от 10 години, но твърди, че е предала ключовете на имота на друг съсобственик, като впоследствие с него е сключила договор за наем на 11.11.2022 година и на това основание продължава да държи имота. Твърди също, че е предявила иск за извършените от нея подобрения в имота /гр.дело №1626/2022 година по описа на СРС/ и в момента упражнява право на задържане. Твърди също, че този спор вече е бил предмет на решаване в друго дело.

От представеното по делото споразумение за ползване на жилище от 14.05.21г. се установява, че между страните е бил сключен договор, по силата на който ищцата е предоставила за ползване на ответницата недвижимия имот за срок от 10 години с уговорка, че имотът ще се ползва по предназначение.

Правилно СРС е приел, че това Споразумение разкрива типичните белези на договора за заем за послужване и по неговите правила следва да се уреждат отношенията между страните.

От обясненията на страните и ангажираните гласни доказателства се установява, че след сключването на договора ищцата е отпътувала за Република Турция, като през 2022 година се върнала в Република България, установявайки се окончателно тук и е поискала от ответницата да й върне имота, тъй като не разполага с друго жилище в България, но последната е отказала да го върне, което и наложило образуване на исково производство – гр.д. № 968/22г. по описа на СРС, с предявен иск по чл. 249, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 310,т.2 ГПК. По това дело е налице влязло в сила решение, с което искът на ищцата е отхвърлен, тъй като ищцата не е доказала по категоричен и безпротиворечив начин, че неотложно се нуждае от вещта поради 2 непредвиден случай.

СРС е приел, че в настоящото производство ищцата сочи нови основания/факти/ за наличие на крайна нужда от ползване на процесния имот, позовавайки се както на поставената й диагноза „Болест на Паркинсон“, така и на факта, че ответницата е нарушила задълженията си по чл.244 от ЗЗД, а именно, че е предала ползването на имота на трето лице. Съобразно така заявените обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че няма обективен идентитет между двете дела и настоящото производство е допустимо.

Действително са различни фактите, които са изследвани по предходното дело и тези, които се изследват по настоящото дело, респективно доказателствата, въз основа на които са формирани решаващите изводи за основателност/неоснователност по двете дела.В случая обаче от съществено значение е това, че основанията, респективно фактите, на които се позовава ищцата, са съществували и към момента на разглеждане на гр.д.

№ 968/22г. по описа на СРС, окончателно приключило с постановеното от СОС решение № 115/3.05.23г. по в.гр.д. № 52/23г., а с влизане в сила на това решение се преклудират фактите, настъпили до приключване на устните състезания пред въззивна инстанция.

От приложените документи, с превод от турски език, на които се позовава СРС, се установява че ищцата страда от „Болест на Паркинсон“, но видно от медицинския доклад /стр.19/, издаден на 17.08.2020г., началото на болестта й датира от 5.08.19г., т.е. още преди сключване на процесния договор с ответницата, а и самият доклад е отпреди сключване на този договор.

Що се касае до доводите за здравословното състояние на дъщерята, при която живее И. Т., и на нейния зет /съпругът на дъщерята/, както и това, че тя е назначена за негов личен асистент, то видно от доказателствата, находящи се на стр. 12,14 и 17 от първоинстанционното дело, съпругът на дъщерята е инвалидизиран от 9.03.22г., а тя е негов асистент от 28.04.22г. и съответно е претърпяла операция от херния на 27.03.23г., т.е. всички тези обстоятелства са били известни още към момента на разглеждане на гр.д. № 968/22г. по описа на СРС, респ. в.гр.д. № 52/23г. по описа на СОС, с последно с.з. от 4.04.23г., но ищцата не ги е релевирала в това производство, а 3 непосредствено след постановяване на решение № 115/3.05.23г. по в.гр.д. № 52/23г. тя завежда настоящото дело / на 5.06.23г./, предявявайки отново иск по чл. 249, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 310,т.2 ГПК и позовавайки се на тях. Това налага извода, че в случая страната, за да преодолее преклузията в предходното дело завежда нова дело, което обаче е недопустимо, защото навежда на злоупотреба с право, а и е в противоречие с чл. 299, ал. 1 ГПК.

Посочените по-горе доводи са относими и за позоваването на ищцата на нарушаване на задълженията на ответницата по договора за заем за послужване, тъй като е предала ключовете от имота на трето лице съсобственик на имота. Видно от протокола за предаване на ключа, това е извършено на 11.11.22г. /преди приключване на гр.д. № 968/22г. по описа на СРС/, като и на практика Ю А. не е предоставила имота на трето лице, тъй като въобще не го е напускала, а на същата дата само документално е оформила договор за наем със съсобственика на имота - Ю Ч. За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно и от влязло в сила решение № 136/20.06.23г., постановено по гр.д. № 140/23г. по описа на СОС, установителният иск за собственост върху процесния имот, предявен от ищцата и нейните дъщери, е отхвърлен.

Съдът, съобразявайки всичко изложено до тук, счита че така предявеният иск се явява недопустим, тъй като забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК визира и преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението по първото дело, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В този см. О. № 996 от 5.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4397/2022 г., III г. о.,Решение № 115/10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г., I т. о. на ВКС и не на последно място т. 5 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо, на осн. чл. 299 ГПК, решението на СРС подлежи на обезсилване, като недопустимо, а производството по делото следва да бъде прекратено.

4

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин лева/ - направени пред първата инстанция за заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от гореизложените съображения, СОС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № № 212/22.03.2024г., постановено по гр. дело № 821/2023г. на СРС и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като недопустимо.

ОСЪЖДА И. М. Т., с ЕГН**********, да заплати на осъдил Ю. Р. А. от с. Брадвари, община Силистра, с ЕГН **********, сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин лева/ лв., представляваща извършени разноски от последната в хода на производството.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5