Решение № 396 от 20.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. София , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000503662 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5057/19.08.2020 г., постановено по гр. д. № 8368/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 20 с-в, частично е уважен предявеният от Е. Д. И. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 80000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 150000 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 29.11.2017 г., ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното му изплащане. Частично - за сумата от 11865,11 лв., е уважен и предявеният осъдителен иск (отхвърлен е за разликата до пълния му предявен размер от 12592,11 лв.) за заплащане на компенсаторно застрахователно обезщетение за причинените от същото застрахователно събитие имуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.08.2019 г. до окончателното му заплащане. Отхвърлена е акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главните парични притезания, изтекла за периода от 21.05.2019 г. до 21.08.2019 г.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 80000 лв., като то не трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като ответникът не е установил чрез пълно и главно доказване релевираното в преклузивния срок възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ищцата чрез своето противоправно поведение (слизайки от процесния автобус, пострадалата не е предприела необходимите действия да предпази себе си, тъй като своевременно „не се е изтеглила към близкия тротоар”, като не била „обърнала внимание, че палтото, с което била облечена, е 1 било защипано от вратите на автобуса”) да е допринесла в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносните последици. Счел е за доказан предявения иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за причините от процесното застрахователно събитие имуществени вреди до размера от 11865,11 лв. Прилагайки правната норма, уредена в чл. 496, ал. 1 КЗ, а не релевантната, регламентирана в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, във вр. с чл.

429, ал. 3 КЗ, е приел, че законната лихва върху главните парични притезания е дължима не от предявения начален момент - 21.05.2019 г., а от 22.08.2019 г.

Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо застрахователно обезщетение е отхвърлен за сумата над 80000 лв. до 150000 лв., поддържайки, че в тази част то е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че вследствие настъпването на процесния транспортен инцидент здравословното състояние на ищцата не може да бъде възстановено напълно, макар и да са извършени 17 оперативни интервенции.

Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба, в която излага подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа своевременно релевираното - в отговора на исковата молба, правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която искът с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение е отхвърлен над сумата от 11865,11 лв. до пълния му предявен размер от 12592,11 лв., както и в частта, в която акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главните парични притезания, изтекла за периода от 21.05.2019 г. до 21.08.2019 г., е отхвърлена (това компенсаторно обезщетение е дължимо от момента на уведомяването на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 3 КЗ, но без съответен правен довод за неправилност на обжалваното решение въззивният съд не може да ревизира правното съждение на първоинстанционния съд - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), а от ответника в частта, в която предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове са уважени, поради което в тази част то е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, I ГО, 20 с-в, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

2

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 29.11.2017 г. – за сумата от 80000 лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали чрез своето противоправно поведение (слизайки от процесния автобус, пострадалата не е предприела необходимите действия да предпази себе си, тъй като своевременно „не се е изтеглила към близкия тротоар”, като не била „обърнала внимание, че палтото, с което била облечена, е било защипано от вратите на автобуса”) ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – в края на 2017 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които 3 трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла открита конквасация (смачкване) на дясната подбедрица с деколиране (отделяне) на кожа и подкожие от подлежащите фасции от коляното до глезената става в пълната й циркумференция; счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост; открито счупване на костите на дясната подбедрица в дисталната й част; счупване на проксималните фаланги на III и IV пръсти на дясното ходило; счупване на дисталната фаланга на V пръст на дясното ходило. Вещото лице изяснява, че общото състояние на пострадалата, непосредствено след инцидента, е било тежко с белези на развиващ се травматичен шок. През първоначалния етап на лечението - от 29.11.2017 г. до 15.12.2017 г., е била поставена на изкуствена белодробна вентилация, реанимационно, медикаментозно и етапно оперативно лечение.

През втория етап е продължило оперативното лечение, клиничното наблюдение, рехабилитацията и приема на медикаменти. През третия етап - от 21.03.2018 г. до 02.04.2018 г., е била извършена свободна кожна пластика на цялата подбедрица. През четвъртия етап е бил свален външният фиксатор, като е поставен интрамедуларен тибиален пирон с проксимално и дистално застопоряване и остеопластика с лиофилизирана кост. През многобройните следващи етапи е провеждана рехабилитация и лечение на атоничната и секретираща рана. При извършения на 09.06.2020 г. личен преглед е констатирано, че общото състояние на пострадалата е добро, но функционалното състояние на травмирания крайник не е пълноценно, тъй като той не може да участва пълноценно в опорната фаза на походката. Възстановителният процес продължава и до днес - били проведени поредица от оперативни интервенции, чиито цели са били насочени към последователно възстановяване на анатомията на крайника и на неговата функция. Счупванията са наместени и фиксирани добре, зараснали са за средно статистическите срокове; кожната пластика е успешно извършена и покритието е добро. Усложненията обаче са свързани с еквиносната позиция на ходилото, ограничената подвижност на пръстите и глезената става, нарушената походка и атоничната рана на подбедрицата, които са вследствие от тежката травма на крайника. За възстановяването на опорната функция е необходимо да се коригира еквиносната позиция, което може да стане по оперативен път с повишени оперативни рискове за развитие на инфекция. Към момента увреденият десен долен крайник не е годен самостоятелно да участва в опорната фаза на походката и да изпълнява нормалните си функции. Вследствие травматичното увреждане са настъпили следните неблагоприятни изменения във физическото и емоционалното състояние на пострадалата: 1) промяна на анатомията на крайника (останал е леко хипотрофичен в областта на подбедрицата) с оформяне на деформитети - еквиностна позиция на ходилото; 2) ограничаване на активните движения в глезената става, ходилото и пръстите; 3) силни болки по време на инцидента, оперативните интервенции и в периода на рехабилитация; 4) продължителна интоксикация на организма при лечението на обширната рана и многобройните операции; 5) функционален дефицит на крайника; 6) постоянни страдания по време на движението, което става с две 4 патерици; 7) големи раневи и оперативни цикатрикси от кожното покриване на дефекта и еквиносен деформитет.