Определение № 349 от 08.03.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. С.З., 08.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500160 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

Обжалвано е определение № 3859 от 19.12.2022 г., постановено по гр.дело № 2704/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна, молбата от 25.07.2022 г. на пълномощника на ищцата В. Г. Н., за изменение, в посочения в нея смисъл, на постановеното по делото решение № 572/27.06.2022 г. в частта му за разноските.

Недоволна от това определение е останала жалбоподателката В. Г. Н. и като го обжалва в законния срок, излага съображения, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Моли въззивния съд да отмени определение №3859/19.12.2022 г. по гр. д. №2704/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З. като неправилно и незаконосъобразно, както и да измени решение №572/27.06.2022 г. по гр. д. №2704/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З. в частта за разноските, като осъди "З.К.Л.И." АД да заплати на адв. П. Х. К. разноски на основание чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство в производството по гр. д. №2704/2021 г. по описа на Районен съд гр. С.З. в размер на общо 888 лв. с вкл. ДДС, от които: 528 лв. с вкл. ДДС - възнаграждение по уважения иск за неимуществени вреди на. основание чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2, ал. 5 вр. § 2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г.; 360 лв. с вкл. ДДС - възнаграждение по иска за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за психолог във връзка с получените травми на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5 вр. § 2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г.В условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че съдът е сезиран не с три, а с два отделни обективно съединени иска, моли да измени решение №572/27.06.2022 г. по гр. д. №2704/2021 г. по 1 описа на Районен съд гр. С.З. в частта за разноските, като осъди "З.К.Л.И." АД да заплати на адв. П. Х. К. разноски на основание чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство в производството по гр. д. №2704/2021 г. по описа. на. Районен съд гр. С.З. в размер на общо 819 лв. с вкл. ДДС. от които: 459 лв.с вкл. ДДС - възнаграждение по иска за неимуществени вреди на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 2. ал. 5 вр. § 2а от ДР на Наредба №1 от. 09.07.2004 г.; 360 лв. с вкл. ДДС- възнаграждение по иска за имуществени вреди, представляващи извършени разходи за психолог във връзка с получените травми на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5 вр. § 2а от ДР на Наредба №1 от §9.07.2004 г.

Постъпил е отговор на частната жалба от "З.К.Л.И." АД, в който вземат становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

С исковата си молба ищцата е предявила по делото три обективно съединени иска по чл. 432, ал. 1 ГПК за осъждането на ответника да й заплати 3000 лева за обезщетение на причинените й от процесното ПТП неимуществени вреди - болки и страдания от травматичните й увреждания, стрес и страх, 1000 лева за обезщетение на неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на домашния й любимец при същото ПТП, и 550 лева за обезщетение на причинените й имуществени вреди от същото ПТП, за направени разходи за изследване от психолог и издаване на заключение и становище, за което е издадена фактура № 9/03.09.2020 г., и законна лихва върху тези обезщетения от 06.10.2020 г. до изплащането им, както и разноските по делото. С постановеното по делото решение съдът е уважил два от тези й искове, като е осъдил ответника да й заплати 550 лева застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ на претърпени имуществени вреди и 3000 лева застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ на претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, страх и стрес, причинени й виновно при ПТП на 10.08.2020 г. от застрахования по сключения с посочената в решението застрахователна полица договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, и законна лихва върху тези суми от 06.10.2020 г. до изплащането им, както и 329.25 лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, като е отхвърлил, като неоснователен, предявения от ищцата пряк иск по чл.

432, ал. 1 КЗ за осъждането на ответника да й заплати и 1000 лева застрахователно обезщетение по същата застраховка на претърпени от същото ПТП неимуществени вреди - болки и страдания от загуба на домашен любимец, и законна лихва върху тази сума от 06.10.2020 г. до изплащането й.

При този изход на делото, съдът е намерил, че искането на пълномощникът й за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА е основателно, защото в представения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатното й процесуално представителство от същия пълномощник по 2 делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, при наличието на какъвто договор, адвокатското възнаграждение се дължи и следва да се присъди на пълномощника й, като съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, съдът определя това възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, а според приложимия в случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. (ДВ, бр. 64/2004 г.), съдът е намерил, че минималното адвокатско възнаграждение за защита на ищцата по делото е 548.50 лева и 109.70 лева ДДС или общо 658.20 лева, като съразмерно с уважената част от исковете, е осъдил с решението ответника да заплати на този й пълномощник 513.54 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, за оказано й по делото безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

На 25.07.2022 г. е подадена молба от пълномощника на ищцата В. Г. Н., за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като му се присъди съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ общо 888 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за оказана на ищцата безплатна адвокатска защита по делото, от които 528 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за уважения й пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди и 360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за уважения й пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за имуществени вреди, а евентуално, ако съдът приеме, че е сезиран само с два иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, да присъди на същия пълномощник общо 819 лева с ДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата по делото, от които 459 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за уважения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди и 360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за уважения иск по чл.

432, ал. 1 КЗ за имуществени вреди.

С обжалваното пред въззивния съд определение № 3859 от 19.12.2022 г., постановено по гр.дело № 2704/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна, молбата от 25.07.2022 г. на пълномощника на ищцата В. Г. Н., за изменение, в посочения в нея смисъл, на постановеното по делото решение № 572/27.06.2022 г. в частта му за разноските. Приел е, че молбата е неоснователна, тъй като според нормата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, съдът определя това възнаграждение именно в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. А според приложимия в случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 64/2004 г.), минималното адвокатско възнаграждение за защита на ищцата по делото е именно 548.50 лева и 109.70 лева ДДС или общо 658.20 лева, а съразмерно с уважената част от исковете, на същият пълномощник следва да се присъди именно присъденото с решението адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА с ДДС от 513.54 лева. Приложима в случая разпоредба за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА била е специалната такава на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не общата такава по 3 чл. 2, ал. 5 същата Наредба, защото предявените по делото обективно съединени искове са оценяеми. А според ВКС, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник такива именно обективно кумулативно съединени оценяеми искове, като предявените в случая по делото, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА, е сборът от цената на всички искове, а не за всеки от тях да се определя отделно минимално възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Въззивният съд намира обжалваното определение за незаконосъобразно. Неправилно районният съд е приел, че дължимите на ищеца разноски за един адвокат следва да се определят съобразно разпоредбата за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА е специалната такава на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не общата такава по чл. 2, ал. 5 същата Наредба, защото предявените по делото обективно съединени искове са оценяеми.

Съобразно изхода на спора на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В този смисъл е трайната практика на ВКС.

/Определение №50 от 17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д.№4735/2022г., IIIг.о.;

Определение№50469 от 11.11.2022г. на ВКС по ч.т.д.№2316/2021г., IIт.о., Определение№50490 от 12.12.2022г. на ВКС по ч.т.д.№2507/2021г., IIт.о. и др./.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

В случая В. Г. Н. е предявила три отделни обективно съединени иска /както правилно е посочил и първоинстанционния съд/, като всеки от тях е за главница за дължимо застрахователно обезщетение - два за неимуществени 4 вреди /за обезщетяване на болки и страдания от получените травми, предявен за сумата от 3000 лв., който е приет от съда за основателен и е уважен в пълен размер, и за компенсиране на болки и страдания от загубата на домашен любимец, предявен за сумата от 1000 лв., който е отхвърлен като неоснователен/ и един за имуществени вреди, разходи във връзка с получените травми, предявен за сумата от 550 лв., който е уважен в пълен размер. Следователно, касае се за отделни обективно кумулативно съединени искове, всеки от които има отделна цена и макар вземанията на ищцата да произтичат от едно увреждащо събитие - процесното ПТП, между тях няма връзка на акцесорност или преюдициалност и всеки един е доказан на собствено основание. Уважаването или отхвърлянето на исковете за неимуществени вреди не зависи от уважаването или отхвърлянето на иска за имуществени вреди и обратно. С постановеното по спора решение един от исковете е отхвърлен като неоснователен, а другите са приети за основателни и са уважени. С предявяването на исковете за неимуществени вреди се цели овъзмездяване на претърпени физически и душевни болки и страдания от получени травми и от загуба на домашен любимец, докато искът за имуществени вреди има за цел да компенсира извършените от пострадалата разходи за посещение при психолог във връзка с получените травми, с които е засегната нейната имуществена сфера чрез намаляване на патримониума й в следствие на виновното поведение на делинквента. По делото е внесена държавна такса за всеки един от тези искове. С оглед на това въззивният съд намира, че неоснователно районният съд е приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г., която според съдебния състав се явява специална по отношение на общата норма на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В конкретния случай настоящата инстанция намира, че исковете се отнасят до различни интереси и единствено по волята на ищцата са предявени с една искова молба, с което се постига процесуална икономия и избягване на разходи за събиране на доказателства по всяко дело.