Акт от 14.07.2021, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 434

14.07.2021г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Петър Мидов като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело №596 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.85, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на А.Д.Х., с ЛНЧ **********, гражданка на Л., с посочен в жалбата адрес в гр.А., ул.“И. В.“ , настоящ адрес по рег. карта гр.Х , ж.к.„Д “ , подадена чрез пълномощник със служебен адрес: гр.П., ул.“С.В.“ №10, , против Решение №1449/14.05.2021г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на търсещата закрила е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и несправедливост на решението. Възразява се срещу извода на административния орган за наличие на разминаване в сведенията на жалбоподателката и съпруга ѝ. Счита се, че за да се получи статут по чл.8 и чл.9 от ЗУБ не е нужно пълно съвпадение на основанията за това. При издаване на решение за предоставяне или не на международна закрила, трябвало да се вземе под внимание и държанието на кандидата, дали укривал информация и дали целта му била да заблуди интервюиращия. Сочи се, че към настоящия момент жалбоподателката се интегрирала в българското общество – имала адрес и договор за наем, грижила се за децата си, които ходили на уроци по български език.

Претендира се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателката.

Ответникът

– Заместник-председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Допълнителни съображения в тази насока излага в писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№1273/10.11.2020г. на РПЦ - Харманли, регистрирана в ДАБ с рег.№УП-16130/10.11.2020г., А.Д.Х., гражданин на Л., е поискала закрила от властите в Република България.

Чужденката, заедно с малолетните ѝ деца е била регистрирана в масивите на ДАБ чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-16130/10.11.2020г. като А.Д.Х., гражданин на Л., етническа принадлежност а., родена на ***г. в Л., гр.С., с постоянен адрес в Л., гр.Б., без професия, със средно образование, религия ***, ***, с документ за самоличност – национален паспорт серия ***, издаден от Л. на 03.10.2019г., валиден до 02.10.2020г. В регистрационния лист за записани имената на децата на А.Д.Х..

Самоличността на молителката е била потвърдена чрез попълване на декларация с рег.№УП-16130/10.11.2020г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, в която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.Д.Х., гражданин на Л., родена на ***г. в Л., гр.С., ***.

Със

Заповед №977/09.11.2020г. (л.88) чужденката и три от децата ѝ, които били малолетни, са били настанени в РПЦ –

Харманли.

Търсещата закрила е била запозната с Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия жалбоподателката, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП-16130/10.11.2020г.

С писмо с рег.№УП-16130/10.11.2020г. директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила, съгласно чл.58, ал10 от ЗУБ. На същото е отговорено с писмо рег.№М-9020/09.12.2020г., в което е посочено, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на кандидата, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето, на 13.11.2020г. с писмо рег.№УП-16130 (л.80), директорът на РПЦ – Харманли уведомил директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Свиленград за извършената регистрация на малолетните деца на А.Д.Х., а именно А.А.Ф., А.С.Ф., А.А.Ф., както и за деня и часа на предстоящото интервю в с търсещото закрила лице и децата му.

Със

Заповеди №ЗД/Д-Х-Х-179/17.11.2020г., №ЗД/Д-Х-Х-180/17.11.2020г. и №ЗД/Д-Х-Х-181/17.11.2020г.

(л.76-78) директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли е определил социален работник, който да присъства при провеждането на интервютата с децата А.А.Ф., А.С.Ф. и А.А.Ф..

Под рег.№УП-16130/19.11.2020г. в ДАБ е заведен Протокол от проведено на 19.11.2020г. интервю с А.Д.Х., с ЛНЧ **********, като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, с което ѝ е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденката е посочила, че през 2014г. подала молба за зарила в Швейцария и получила разрешение за временно пребиваване, което трябвало да подновяват на всеки шест месеца. Била с мъжа си и двете им деца. Другите две деца били родени там. Завърнали се в Л., където имало военни действия. Не могли да се върнат обратно в Швейцария, тъй като им заявили, че не могат да им подновят разрешенията за временно пребиваване. Върнали се в Л., след като им била отказана закрила в Швейцария. Заявила, че не е имала проблеми в страната си поради етническата си принадлежност.

Споделила, че с съпруга ѝ приели християнството в Швейцария през 2014г., а семействата им били м.. В Л. общували с християни, тъй като между последните и м.те имало конфликт, ходили тайно на църква. Затова не заминали, а избягали за Тунис през 2013г., през Италия, където всъщност останали и не стигнали до Тунис. След като се завърнали в Л. през 2019г. останали в Б., в район, в който живеели хора, борещи се с фанатизма и срещу „Хизбула“.

Тези хора били предимно от партията „Седем“. Когато през 2020г. станал взривът на пристанището, от „Хизбула“ разбрали къде живеят и отвлекли мъжа ѝ за пет дни, защото преди това протестирал с партия „Седем“.

През това време бил изтезаван. Бил намерен от негови приятели и освободен.

Заявила, че не членува в политическа партия или организация, нямала взаимоотношения с армията. Напуснала Л. легално, три часа след като мъжът ѝ бил освободен, със самолет за Турция.

Страхували се да не бъдат отново задържани. Лично тя и децата ѝ не били заплашвани, но се чувствали така заради мъжа ѝ. Не ѝ било оказвано насилие. Заявила, че не желае да се завръща в Л.. Искала да остане в България и да получи статут.

На същата дата – 19.11.2020г., в хода на административната процедура по предоставяне на международна закрила на А.Д.Х. е било проведено интервю и с едно от малолетните ѝ деца - с А.С.Ф. (л.73) /на 11г. и 8м./, в присъствието на социалния работник М.Н.и майка му. Детето споделило, че е добре и по цял ден се занимава с телефона си, на който имало интернет. В Л. живели в Б., където учила до седми клас през 2020г. В Швейцария завършила 4-ти клас. Не била запозната с проблемите на родителите си, знаела само че притеснявали баща ѝ, били го. Изразила желание да остане в България.

На 19.11.2020г. е било проведено интервю и със съпруга на А.Д.Х. А. Ф. С.(л.46). В хода на същото той заявил пред интервюиращия орган, че били в Швейцария от 2012г. до 2017г. където им отказали закрила и се завърнали в Л.. Нямал проблеми заради етническата си принадлежност. Родителите му били м., а той х. – ***. Кръстил се в Швейцария. Имал проблеми както със своите, така и с родителите на съпругата си, заради изповядваната религия. Бил член на партия „Седем“ от 2017г., която била срещу „Хизбула“. С нея участвал в протести.

Нямал постоянна работа и не търсил такава, защото „салафистите“ го заплашвали. Последното отвличане било пет дни преди да напусне Л.. Бил изтезаван, бит. Искали да знаят защо говорил против партия „Хизбула“, затова предполагал, че именно те го отвлекли. Брат му и още трима другари разбрали от информатор къде го държат и като се сменяла охраната го освободили. Ако не го били освободили щял да бъде убит, имало много отвлечени членове на тази партия, за които не се знаело къде са. Споделил, че не членувал във въоръжена групировка, нямал проблеми с армията. Заявил, че напуснал Л. на 10.10.2020г. със самолет, от Б. за Истанбул. В България влезли на 02.11.2020г. през ГКПП „Капитан Андреево“ с автобус. Българските власти видели, че документите, с които влезли били с изтекъл срок и не ги пуснали. Поискал закрила от България, защото в Л. животът му бил застрашен. Споделил, че лично не бил заплашван. Не му било оказвано насилие. Не искал да се връща в Л., искал статут за него и децата му в България.

За целите на производството по предоставяне на зарила на А.Д.Х. от социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли са били изготвени социални доклади за малолетните ѝ деца А.А.Ф., А.С.Ф. и А.А.Ф. (л.63-68). В същите е описана бежанската история на семейството, здравословното и емоционалното състояние на децата, като е направена оценка, че на територията на РПЦ – Харманли, където били настанени всички, не съществувал риск за тях, били обгрижвани, потребностите им се задоволявали адекватно.

С търсещата закрила А.Д.Х. е било проведено второ интервю, заведено в ДАБ под рег.№УП-16130/23.02.2021г. (л.43). В хода на същото тя посочила, че приели католическата вяра през 2010, 2011г. в Л., а мъжът ѝ в Швейцария през 2014г. Имали снимки, които загубили при взрива на пристанището в Б. през миналата година (2020г.). Цялата им къща изгоряла. Имали проблеми с родителите си и с „Хизбула“. Родителите им прекъснали отношения с тях, а от „Хизбула“ преследвали мъжа ѝ. През 2013г. няколко пъти го срещали на улица и го пребивали, като му кавали, че убийството му било „разрешено“. Отново споделила пред интервюиращия орган, че съпругът ѝ участвал в протести против правителствената политика по отношение на групировката „Хизбула“.

При последното отвличане, бил освободен от брат му и двама негови приятели, които вече били мъртви. За последното разбрали от Фейсбук и от новините.

На същата дата - 23.02.2021г., второ интервю е било проведено и със съпруга на търсещата закрила А. Ф. С.(л.41). По време на същото той споделил, че в Л. бил нападан от хора по улицата заради религията, която изповядвал. Не можел да си намери постоянна работа, защото бил преследван по религиозни и политически причини.

Посочил, че бил редови член на партия „Седем“ и активист на организацията във Фейсбук. Участвал в протести против корупцията с тази партия в страната си. Споделил също, че салафистите разпространявали името му по джамиите за да го биели хората, което се случвало много пъти, и пред деца. В продължение на десет години го заплашвали, че ще го убият. Законно не бил задържан, не бил осъждан и не се водило съдебно дело срещу него или близките му.

В Становище рег.УП-16130/.10.03.2021г. до заместник-председателя на ДАБ, служителят, провел описаните интервюта, след преценка на събраните по преписката доказателства, предложил на А.Д.Х. и малолетните ѝ деца да се откаже статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното в настоящото производство Решение №1449/14.05.2021г. заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.Д.Х. и на малолетните ѝ деца А.А.Ф., А.С.Ф. и А.А.Ф..

Административният орган е посочил, че не приема твърденията на молителката, че принадлежи на религиозната общност на католиците, тъй като в първото си интервю твърдяла, че тя и семейството ѝ са католици, че приели католическата вяра в Швейцария през 2014г., докато във второто твърдяла, че само мъжът ѝ приел тази вяра, преди тях, през 2014г. в Швейцария, а тя и децата ѝ в Л.. Съпругът ѝ от друга страна посочил в първото си интервю, че приели католическата вяра през 2014г. в Швейцария, а във второто интервю твърдял, че той приел католическата вяра в Швейцария през 2015г., а съпругата му и децата им, през 2018г. в Л.. В решението е прието, че противоречията в разказите и на двамата съпрузи сериозно разколебават достоверността на твърдението на чужденката, че приела католическата вяра, поради което същото не е кредитирано. В случая не се установили законови предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на чл.8, ал.1 от 3УБ. Молителката не навеждала твърдения, че се опасява за своя живот и за този на малолетните си деца в Л., заради своята раса, етнос, религия или социална група. Кандидатката и нейните малолетни деца не били обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Не се установявало, същите да били подложени на преследване, релевантно на чл.8, ал. 2-5 от ЗУБ и не бил налице риск от бъдещо такова. Нямало основания за предоставяне на статут и по чл.8, ал.9 от ЗУБ. Решаващия орган разгледал възможността за предоставяне на статут на бежанец на молителката и малолетните ѝ деца в контекста на изложената от съпруга и баща А. Ф. С.бежанска история, като приел, че не се налице опасения от преследване на това лице, които по причина на семейната връзка с А.Д.Х. да са повлияли отрицателно върху нейните човешки права и върху тези на малолетните ѝ деца. Не се установил и риск от излагане на същата и в бъдеще на такива посегателства. За търсещата закрила не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Нямало твърдения от страна на кандидатката, че тя и нейните малолетни деца напуснали Л., поради наличие на реална опасност да бъдат арестувани или осъдени. Не била подлагана на изтезания, на нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната си на произход. Не били налице и предпоставки за предоставяне на статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Във връзка с последното е цитирана информация от Справка вх.№ МД-173/17.03.2021г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно Л.. В административния акт са обсъдени и наличните по преписката социални доклади за малолетните деца. Направен е извода, че от изложените факти и обстоятелствата, свързани с личното положение на А.Д.Х. и на нейните малолетни деца и с държавата ѝ на произход, не се установява молбата им за предоставяне на международна закрила да е неоснователна. Те могли да се завърнат отново в страната си на произход.

Разпечатката съдържа 49 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ba639b4-34f2-41d8-b128-3a6c24f07e0e