Определение № 540 от 13.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 540 гр. Варна, 12.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500412 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от „Гитекс“ЕООД, гр.Бургас, представлявано от управителя Г.Ц.Г., чрез процесуалния представител адв.Д.Б., против определение №3406/05.09.2023г., постановено по гр.д.№320/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по делото като недопустимо в частта му по предявения от „Гитекс“ЕООД против А. Д. Д. иск, с който се претендира да се признае за установено в отношенията им, че ищецът „Гитекс“ЕООД е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, с адм.адрес гр.Варна, ул.“Овеч“№12, вх.Б, ет. -1, ап.2, представляващ жилище, апартамент в жилищна сграда с площ от 68, 81 кв.м, при граници: дворно място, дворно място и обект с идентификатор ***, ведно с прилежащите му 1, 0193 % от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание за собствеността - придобивна давност в периода от февруари 2010г. /чрез владение на правото на строеж/, а после и на самостоятелния обект след изграждане на разрешения строеж до предявяване на иска - февруари 2022г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Производството по гр.д.№320/23г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени от „Гитекс“ЕООД против А. Д. Д. главен иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.***, представляващ по КККР, одобрени 2008г., самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ 1 жилище, апартамент в жилищна сграда, с площ от 68, 81 кв.м, при граници: дворно място, дворно място и обект с идентификатор ***, ведно с прилежащите му 1, 0193% от общите части на сградата и от правото на строеж, твърдян, че е придобит чрез придобивна давност с владение на правото на строеж, а след изграждането на сградата в груб строеж през 2021г. и на самостоятелния обект, осъществявано в периода от м.02.2010г. до предявяване на иска-09.02.2023г., и в условие на евентуалност - отхвърляне на главния иск, евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 96 334лв., представляваща, съгласно петитума на исковата молба, разликата между стойността на правото на строеж за обекта, което ответникът е закупил през 2009г., и стойността на трансформираното право на строеж в право на собственост вследствие мероприятия и СМР, извършени от ищеца със знанието и без противопоставянето на ответника /подробно индивидуализирани/, като се претендира и признаване право на задържане до изплащането на сумата, и евентуално се претендира присъждане на същата сума като сторени разходи за подобряване на имота, с която ищецът обеднял, а ответникът неоснователно се обогатил.

В исковата молба и уточняващата такава към нея от 17.03.2023г. се излага, че на ответника А.Д. с н.а.№108/09г. е било продадено от носител на това право правото на строеж за изграждането на процесния недвижим имот.Строителството на сградата е преустановено към средата на 2009г. до степен незавършен груб строеж.През 2010г. ищецът е придобил чрез публичен търг ид.ч. от УПИ, в който е следвало да бъде изградена сградата, и ид.ч. от право на строеж за други обекти и от тогава е установил непрекъсната фактическа власт с намерение за своене върху правото на строеж за цялата сграда, състояща се от пет секции, вкл. за процесния обект, като е манифестирал спрямо всички намерението си да реализира разрешения строеж изцяло със свои средства.Ответникът, въпреки, че е закупил правото на строеж никога не е извършвал действия по реализирането му и не е предприемал действия по прекъсване осъществяваната от ищеца фактическа власт върху правото на строеж за процесния апартамент, респект правото на собственост върху обекта след реализирането му през 2021г.Ищецът е придобил собственост чрез придобивна давност, първоначално чрез фактическа власт с намерение за свое на правото на строеж, а от м.03.2021г. и на вече изградения до степен груб строеж апартамент.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел наличието на отрицателна процесуална предпоставка по чл.299 от ГПК.

По предявен от „Гитекс“ЕООД против А. Д. Д. отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на правото на строеж за изграждането на гореописания самостоятелен обект с идентификатор *** е образувано гр.д.№3518/21г. по описа на ВРС.С решение №2936/02.10.2022г., постановено по посоченото дело, предявеният от „Гитекс“ЕООД иск е бил отхвърлен.Решението е било обжалвано и по жалбата е образувано в.гр.д.

2

№26/23г. по описа на ВОС.С молба вх.№64278/14.03.2023г., депозирана по в.гр.д.№26/23г., ищецът „Гитекс“ЕООД е извършил отказ от предявения иск, предвид което и с определение №1025/14.03.2023г./понастоящем влязло в законна сила/ първоинстанционното решение е било обезсилено и производствата по делата прекратено на осн. чл.233 от ГПК.

С направения отказ от иска ищецът се е отказал от търсената в производството защита.Отказът му по предявения от него отрицателен установителен иск по същество съставлява признание за съществуването на отричаното от него право в патримониума на ответника и е довел до невъзможност претенцията да бъде отново предявена.Поради това и се приема, че спорът между страните е окончателно разрешен въз основа на съществувалите към този момент факти и обстоятелства, като към изявлението на ищеца се прикрепя правният ефект на сила на пресъдено нещо.Страните в производството са обвързани от този ефект, поради което и ищцовото дружество не може да твърди, че ответникът не е носител на правото на строеж за изграждането на процесния обект въз основа на каквито и да било правно релевантни факти и обстоятелства, настъпили до влизане в сила на определение №1025/14.03.2023г.

Предмет на производството по гр.д.№320/23г. е твърдяното правото на собственост от ищеца върху същия обект, което безспорно е различно право от ограниченото вещно право на строеж.Правото си на собственост, обаче ищецът извежда от придобиването по давност на правото на строеж, било учредено на ответника през 2009г.Съгласно разпоредбата на чл.85 от ЗС, разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот, т.е. допустимо е придобиването по давност на ограниченото вещно право на строеж върху чужд недвижим поземлен имот.Въздействието, осъществявано върху поземления имот, се състои в извършването на различни видове СМР, но всички те насочени към осъществяването на строителство на сграда в прилежащия терен, т.к. само това е ползването на поземления имот, включено в съдържанието на правото на строеж.Класическо правомощие на носителя на право на строеж е и придобиването на собствеността върху бъдещата сграда след нейното построяване в груб стоеж, което се реализира с изграждане на сградата и на негово място възниква пълното вещно право на собственост върху самата сграда, а правото на строеж преминава в латентна фаза.За да се придобие по давност ограниченото вещно право на строеж е необходимо владелецът да осъществява с намерение за своене през необходимия период правомощията, чрез които се упражнява правото на строеж, а именно първо да въздейства върху поземления имот чрез обем от действия, насочени към строителството на сградата/но не е и чрез своене на самия поземлен имот, защото не той е обект на давностното владение/, а след нейното завършване в груб строеж и фактическа власт върху самата сграда с намерение за нейното своене като собствена, изградена в чуждия за него поземлен имот, но с правото да я държи върху този чужд 3 поземлен имот.По същество такива са и твърденията на ищеца в настоящото производство.Чрез тях обаче се твърди, че дружеството е придобило чрез оригинерен способ правото на строеж за обекта въз основа на факти и обстоятелства, всички настъпили преди приключване на производството по гр.д.№3518/21г. по описа на ВРС.

Силата на пресъдено нещо преклудира всеки факт, от който се извежда искане да се установи, че към деня на приключване на устните състезания съдебно признатото право не е съществувало в полза на посочения в решението негов носител с тези белези, които съдът е установил.В настоящия процес дружеството оспорва наличието на правото на строеж в патримониума на ответника, твърдейки, че то, а не ответникът е носител на това право, защото то е осъществявало давностно владение върху правото на строеж за период от над 10 години, изтекли преди приключване на производството по гр.д.№3518/21г. по описа на ВРС.Както е прието в т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. на ВКС по т.д. №7/14 г. на ОСГТК, идентичност в предмета на две противоречащи си съдебни решения е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.Такъв е и настоящият случай и затова, след като по гр.д.№3518/21г. по описа на ВРС е прието с ефект на сила на пресъдено нещо, че А.Д. е носител на правото на строеж за изграждане на обекта, искането да се установи в настоящото производство, че ищцовото дружество е придобило същото право чрез давностно владение, а после с изграждане на сградата на негово място е възникнало пълното вещно право на собственост върху самия обект, е преклудирано със сила на пресъдено нещо.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е недопустим поради наличието на абсолютна процесуална пречка за упражняване правото на иск, поради което и производството по него подлежи на прекратяване.Обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено в тази му част, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3406/05.09.2023г., постановено по гр.д.

№320/23г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5