Решение № 1320 от 05.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. Варна, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20223110201643 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. И. С. против НП № 21 -0445-000256 от 05.08.21 г. на Началника на РУ-Аксаково, с което на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП на М. С. е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. и на осн. чл.183 ал. 7 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в срока на обжалване и от процесуално легитимиран субект, поради което е разгледана от съда.

В жалбата въззивникът моли да бъде намален размерът на наказанието, наложено с НП.

В съдебно заседание, въззивникът се представлява от адв. Й., който поддържа жалбата и по съществото на делото моли НП да бъде отменено. Не следвало да се кредитират показанията на свидетеля, поради което нарушението не било доказано. Нямало и доказателства за компетентността на актосъставителя, т.к. приложената по делото заповед на отговаряла на описаната в НП, АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел и нямало доказателства за наличие на въведена временна забрана и не ставало ясно какво точно е нарушението. Прави искане за присъждане на разноски в тяхна полза.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л., която не се явява в съдебно заседание. Становището си по същество изразява в писмени бележки. Прави искания за присъждане на разноски.

1

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.04.22г., около 14.40 ч. полицейските служители В. П. и А. А. установили, че л.а. БМВ 525 Д с рег. № В9349НР, управляван от въззивника М. С., се движи по път Първи клас № 2 в посока гр.Варна, близо до разклона за с.Езерово. В този участък се извършвали ремонтни дейности и имало въведена с пътни знаци временна забрана за движение и в двете посоки. Това било сигнализирано и с поставени мантинели и с пътен знак "В2" При извършената проверка се установило, че водачът управлява автомобила без да носи СУМПС и контролен талон. М.С. заявил, че води леля си до намиращите се наблизо оранжерии за да си получи заплатата.

За посочените нарушения срещу М.С. бил съставен АУАН, предявен и връчен на водача без възражения. Такива не били направени и АНО не е имал спорни обстоятелства, които да разследва.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства. Показанията на А. са конкретни, подробни и логични. Те не противоречат на останалите доказателства по делото, поради което следва да се кредитират. Обстоятелството, че свидетелят е в трудови правоотношение с МВР не е основание да се подлага на съмнение добросъвестността на този свидетел, поради което възраженията на защитника в тази посока са изцяло неоснователни. Като събрани по реда на НПК следва да се кредитират писмените доказателства - АУАН, заповед за компетентност.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от приложената по делото заповед 8121з-1632/ 02.12.21г., контролът по ЗДвП е възложен на ОДМРР и на изпълняващите длъжността мл.автоконтрольор. На последните е възложено да издават АУАН, а на началниците на РУ - да издават наказателни постановления. Предвид изложеното, възраженията във въззивната жалба относно некомпетентност на актосъставителя е несъстоятелно. Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни лица. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Макар и лаконично, нарушенията са описани пълно и точно и от фактическа и от правна страна. Описани са всичките им съставомерни признаци, описани са и всички относими към тях факти. Направена е съответна правна квалификация и не е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на НП. Нарушенията са индивидуализирани и по дата и място на извършване.

Безспорно е установено от фактическа и правна страна, че в случая става въпрос за нарушаване на временна забрана за движение поради 2 извършване на ремонтни дейности, поради което правилно АНО е приложил специалната норма на чл.183 ал.7 от ЗДвП, а не по чл. 183 ал.3 т.5 от ЗДвП и това възражение на защитата е също неоснователно. Именно това нарушение е описано в АУАН и НП, където изрично от фактическа страна е описано е нарушена временна организация на движението поради ремонт. Това се установява и от събраните по делото доказателства, поради което правилно АНО е приложил принципа „lex specialis derogat legi generali" и е квалифицирал извършеното като е наложил наказание по чл. 183 ал.7 от ЗДвП.

Случаят не е маловажен, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават от обикновените случаи от този род.

Наказанията са наложени в константния размер, предвиден от закона,поради което същите са справедливи.

Предвид горното, НП следва да бъде потвърдено и следва да бъде уважено искането на ю.к. Л. за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Варна. Предвид неприсъственото упражняване на процесуалното представителство, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минимален размер от 80.00 лева.

Т.к. оспорването не е уважено, искането на въззивната страна за присъждане на разноски в тяхна полза следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21 -0445000256 от 05.08.21 г. на Началника на РУ-Аксаково, с което на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП на М. С. е наложено наказание глоба в размер на 10 лева и на осн. чл.183 ал. 7 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

ОСЪЖДА М. И. С. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВРВарна 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Й. за присъждане на разноски в полза на М.С..

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3