Акт от 03.05.2022, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 296

03.05.2022г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Цветомира Димитрова при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия

Димитрова адм. дело № 316 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на жалба на Т.Т.Т. *** срещу Ревизионен акт № Р-16002619008091-091-001 от

10.12.2020г. издаден от В. П. А. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №144/25.02.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, гр.Пловдив, в частта му с която е отказан данъчен кредит в размер на

139 809.40 лева, с прилежащи лихви в размер на 24 214.86 лева и в частта на допълнително установен данък по ЗДДФЛ в размер на 48 276.75 лева, с прилежащи лихви в размер на 7 912.66 лева.

В жалбата се развиват подробни съображения досежно незаконосъобразността на административния акт в оспорената му част.

Твърди че основният аргумент на органа за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя било, че в хода на ревизията не е установено, всеки от преките доставчици да е разполагал с персонал и материално-техническа обезпеченост на доставките. Ревизиращия екип се позовавал на чл.114, ал.10 от ЗДДС и чл.

6, ал.3, т.4 от ЗСч. Съгласно които документална обоснованост на стопанските операции била налице само когато фактурата, като първичен счетоводен документ отразява вярно действително отразена такава операция и следвала да е налице безспорна връзка между издадената фактура и извършената доставка. Погрешно било твърдението, че доказателства в хода на ревизията не са били представени, като се отхвърляли всички приемо – предавателни протоколи и други представени от жалбоподателя документи, поради което се правели и погрешни правни изводи и констатации. След като в случая ревизиращия екип признавал и не оспорвал осъществените доставки и при установеното в хода на извършените насрещни проверки, че доставките, отразени във фактурите предмет на ревизията са осчетоводени от доставчиците, отразени са в справките - декларации в определените от закона срокове и не съществуват други идентични доставки, като количества цени и дати на трети лица, то не била налице никаква неяснота или съмнение кое дружество било възможно да е доставчик освен посочените такива във фактурите, договорите, приемо – предавателните документи и др. документи, които напълно си съвпадали касателно данните от проверяваните доставки.

Сочи се също, че в хода на ревизията не е спазен предвидения в закона ред за установяване и документиране на факти и обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на публичните задължения на фирмата. Направените въз основа на събраните доказателства изводи от ревизиращия екип, противоречали и на материалния закон. Констатациите, че липсват доставки се градели единствено на предположения и тълкувания на други актове. Излагат се твърдения, че изводите на ревизиращия екип не почивали на никакви обективни данни, не били съобразени с фактическите условия, при които били извършени доставките и напълно се опровергавали от представените доказателства от страна на ревизираното лице и събраната по служебен път информация. При извършената ревизия не били обсъдени всички относими писмени доказателства към осъществената доставка на стоки и услуги от преките доставчици, което довело до немотивиран и съответно неправилен отказ от признаване на правото на ползване на данъчен кредит по оспорените фактури. От събрания доказателствен материал по време на извършената ревизия било видно, че са налице достатъчно данни и факти, сочещи към единствения правилен извод – а именно реално осъществена доставка и правомерно ползване на правото на данъчен кредит от страна на ревизираното лице по процесните фактури. Излагат се подробни доводи, с които се цели да се опровергаят по същество твърденията на приходните органи за липса на реално осъществени доставки. Цитира се относима съдебна практика на Съда на европейския съюз и на Върховният административен съд. Сочи се, че възникналите разходи на жалбоподателя следвало да бъдат признати, не следвало да се завишава данъчната основа на ревизираното лице, поради което не следвало да му се начисляват и допълнителни данъци по ЗДДФЛ, както и да не му се признава правото на приспадане на данъчен кредит по описаните доставки по ЗДДС.

Моли се за отмяна на обжалваният ревизионен акт в оспорената част.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя лично и чрез упълномощен представител. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството - Директор Дирекция "ОДОП "- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в писмена защита, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Алтернативно, в случай на отмяна на РА се прави възражение за прекомерност на заплатения от дружеството - жалбоподател адвокатски хонорар.

Страна - Окръжна прокуратура – Хасково, ангажира становище за основателност на жалбата и пледира за отмяна на ревизионният акт в обжалвана му част.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

По отношение на Т.Т.Т. е била извършена ревизия за установяване на задължения по Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се лица, Здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица и УПФ за самоосигуряващи се лица всички попадащи във времевия обхват от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., както и за Данък върху добавена стойност за периода от 01.06.2018г. до 31.10.2019г. Процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002619008091-020-001 от 11.12.2019г.връчена по електронен път на дружеството на 19.12.2019г.(л.

1 от преписката). Заповедта за възлагане на ревизията е изменена със ЗИЗВР № Р-16002619008091-020-002 от 16.03.2020г. връчена електронно на 16.03.2020г.(л.

4 от преписката) и ЗИЗВР №

Р-16002619008091-020-003 от 06.10..2020г., връчена електронно на 08.10.2020г.(л.13 от преписката).

В хода на ревизионното производство са изискани документи от ревизираното лице, ОДБХ –Хасково, банки, Държавен фонд“Земеделие“ и са извършени насрещни проверки на дружества доставчици на жалбоподателя –„Стенли Дани“ ЕООД, гр. С., “Мона 12“ЕООД, гр.С., „Еко Мар Строй“ЕООД, гр.С., “Ронброс БГ“ЕООД, гр.С., „Ею Съксес“ЕООД, гр.С., и „Енерджи Мар Билд“ ЕООД, гр. С.. Извършена била проверка в информационния масив на НАП –Пловдив, относно декларирани данни от доставчици на жалбоподателя, както и проверка в масивите на НАП по отношение жалбоподателя. Със съответни протоколи към материалите по ревизионното производство били присъединени материали от извършени ПИНП.

За резултатите от ревизията осъществена по отношение Т.Т.Т.,*** е съставен Ревизионен доклад № Р-16002619008091-092-001 от 14.10.2020г. изготвен от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР(л. 1149 от преписката).

Събраните при проверката доказателства са приобщени, като доказателствени средства в хода на ревизионното производство.

Установените обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад.

Ревизионният доклад е връчен на 14.10.2020г.(л.1108). В удължения до 27.11.2020г. срок за депозиране на възражение, такова е подадено от Т.Т.Т. на 26.11.2020г. под вх. № К7-47(л. 1172 от преписката).

Производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-16002619008091-091-001 от 10.12.2020г.(л.1187 от преписката) от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата, с който са установени допълнителни данъчни задължения за ДДС, представляващ непризнат данъчен кредит в размер на 139 809.40 лева, с прилежащи лихви в размер на 24 214.86 лева, и установен данък по ЗДДФЛ в размер на 48 276.75 лева, с прилежащи лихви в размер на 7 912.66 лева, лихва в размер на 0.36 лева за невнесени в срок дължими осигурителин вноски за УПФ за самоосигуряващи се лица, лихва в размер на 0.60 лева за внесени със закъснение плащането на дължими авансови осигурителни вноски за ЗОО, лихва в размер на 1.40 лева за невнесени в срок авансови осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица.

С ревизионният акт, неразделна част от които е ревизионният доклад, е възприето, че ревизираното физическо лице е регистрирано като земеделски производител, с декларирана дейност отглеждане на едър рогат добитък. С мотив липса на реално осъществени доставки е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от дружества, както следва :

-„Ею

Съксес“ЕООД, гр.С. – 31 бр. фактури от м.06, 07, 08 и 09.2018г. с предмет различни видове фураж на стойност 214 882 лева, с начислен ДДС 42 976.40 лева]

-„Енерджи Мар

Билд“ЕООД, гр.С. – 8 бр. фактури от м.12

2018г. с предмет различни видове фураж на стойност 64 270.00 лева с начислен ДДС 12 854.00 лева

-„Стенли Дани“ ЕООД, гр.С. – 9 бр. фактури от м.10.2018г. с предмет различни видове фураж на стойност 64 267.00 лева с начислен ДДС 12 853.40 лева ;

- „Ронброс

БГ“ЕООД, гр.С. – 13 бр. фактури от м.03 и м.04.2019г. с предмет различни видове фураж на стойност 90 037.00 лева, с начислен ДДС в размер 18 007.40 лева;

-“Еко мар строй“

ЕООД, гр.С. – 20 бр. фактури от м.05 и м.06.2019г. с предмет различни видове фураж на стойност 150 407.00 лева с начислен ДДС 30 081.40 лева;

- “Мона 12“ ЕООД – 16 бр. фактури за м.07 и м.09.2019г. с предмет различни видове фураж на стойност

115 184.00 лева, с начислен ДДС 23 036.80 лева.

Прието, че процесните фактури издадени от посочените дружества не отразяват реални стопански операции и е начислен данък без да е възникнало данъчно събитие, следователно същия е начислен без основание. В резултат е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 139 809.40 лева, по процесните фактури на основание чл. 70, ал.5, вр. с чл. 68, ал.1, т.1 и чл.6 от ЗДДС. Касателно ЗДДФЛ е прието, че сумите по фактури издадени от „Ею съксес“ЕООД, „Енерджи мар Билд“ ЕООД и „Стенли Дани“ ЕООД не следва да се признават за счетоводни разходи , като са възприети за документално необосновани предвид липсата на придружаващ фактурата касов бон, издаден от регистрирано фискално устройство. Съответно прието е, че неправилно ревизираното лице е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период. Съответно, на основание чл.22, т.1 от ЗКПО във вр. с чл.

26, т.2 от ЗКПО счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2018г. е преобразуван в посока увеличаване - с размера на непризнатите разходи за данъчни цели и въз основа на това е определен годишната данъчна основа и дължимия данък върху същата, респ. е определен дължимия за довнасяне данък.

РА е връчен на Т.Т.Т. на 14.12.2020г. (л.1177 от преписката).

С жалба вх. № ВхК-5369 от 23.12.2020г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, уточнена с жалба вх. № 20-33-2#2 от 13.01.2021г.

Д“ОДОП“- Пловдив.Ревизионният акт е оспорен в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на 139 809.40 лева, с прилежащи лихви в размер на 24 214.86 лева и в частта на допълнително установен данък по ЗДДФЛ в размер на 48 276.75 лева, с прилежащи лихви в размер на 7 912.66 лева.

С Решение № 144 от 25.02.2021г.на Директора на

Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, жалбата е преценена за неоснователна и ревизионният акт, в обжалваната му част, е потвърден (л.1223 от преписката).

Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 01.03.2021г. видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път(л.1224 от преписката). Жалбата срещу ревизионния акт е депозирана на 15.03.2021г. в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково и заведена с вх. № ВхК-1107.