Определение № 49 от 16.01.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. С., 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500489 по описа за 2025 година Производството е по чл.248 от ГПК.

Делото е образувано във връзка с депозирана на 27.10.2025г. жалба № 37490 от адв.Н., пълномощник на Г. П. Г., ЕГН ********** от гр.Т., общ.С., ул.

********************** против действията на ЧСИ П. Г. по изп.д. № 1276//2025г. изразяващи се в намаляне на разноските платени от жалбоподателя/взискател за адвокатско възнаграждение до 200.00лв. – за образуване на делото, което е било обективирано в т.1 от разпореждане от 23.10.2025г.

В жалбата се твърди, че длъжникът не е изпълнил цялото си задължение в доброволния срок, след получаване на ПДИ (15.09.2025г.) данните по делото сочели, че длъжникът бил заплатил издръжка само за м.09 и 10.2025г., а дължимата за минал период издръжка в размер на 1440.00лв. не била заплатена. Страната счита, че представените от длъжника документи за ежемесечно плащане на дължимата издръжка не отговаряли на действителната фактическа обстановка. В този смисъл била и предоставената от взискателя справка от ******* за получените от него парични преводи, които били частични, за сумите от 240.00лв. и били извършени на 25.02, 25.03, 1

25.04 и 25.05.2025г. Платежните документи представени от длъжника за сумите от 240.00лв. и 720.00лв., извършени на 25.06, 25.07, 25.08, 25.09 и 15.10.2025г. не са били получени от взискателя. Представените платежни документи установяващи тези плащания не били действителни. Според жалбоподателя ставало дума за недействителни плащания, които били израз на умишлени действия целящи да внушат заблуда относно извършените парични преводи.

Жалбоподателят счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 550.00лв. – за водене на изп.дело е било основателно платено, тъй като поведението на длъжника е дало повод за образуване на изп.дело и за предприемане на изп.действия по него.

Моли се т.1 от разпореждане от 23.10.2025г. (касаеща намаляне на адвокатското възнаграждение на взискателя) да бъде отменена.

По делото е постъпило възражение от адв.М., пълномощник на длъжника по изп.дело А. И. А., ЕГН **********, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че до 15.10.2025г. длъжникът е изплатил цялата дължима издръжка, включително за минало време, за което е представила доказателства. Взискателят бил уведомяван за извършените парични преводи по телефона, но нарочно не ги бил получавал. Длъжникът бил получил информация от *******, че преведените, но неполучени суми се пазят до поискването им.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ Георгиев е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна. Подробно е изложена както фактическата обстановка, така и аргументите на ЧСИ за предприетите от него действия.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

Изпълнителното дело 1276/2025г. е било образувано на 03.10.2025г. по молба на жалбоподателя Г. Г. за събиране на дължими суми по изпълнителен лист №299/11.08.2025г. с длъжник А. А.. Задължението произтичало от неплатени месечни издръжки за детето С. Г. А.

В искането за образуване на изп.дело взискателят посочил, че ако длъжникът не плати в срока за доброволно изпълнение, допълнително ще 2 посочи какви принудителни действия да бъдат предприети. Не е било направено конкретно искане за предприемане на принудителни действия за събиране на вземането. Към искането било приложено адвокатско пълномощно за адв.Р. Н., в което било отразено, че тя е упълномощена да образува изп.дело и да осъществи процесуално представителство по него.

Заплатеното адвокатско възнаграждение било в размер на 550.00лв.

ПДИ била изпратена на длъжника А. и била поставена на входната и врата на 15.09.2025г. В ПДИ били отразени, както общият размер на дълга – 4800.00лв. – главница 43.34лв. – лихви и разноски, така и възможността той да бъде заплатен доброволно в двуседмичен срок (до 29.09.2025г. включително).

На 21.10.2025г. длъжникът депозирал възражение пред ЧСИ, в което посочил, че задължението му не е в размера посочен в ПДИ, тъй като от момента, в който е получил съдебното решение е започнал ежемесечно да плаща текуща издръжка в размер на 300.00лв. и издръжка за минал период от време в размер на 240.00лв. В подкрепа на твърдението си длъжникът представил писмени доказателства за осъществените преводи.

На 23.10.2025г. длъжникът депозирал пред ЧСИ молба за намаляне на дължимото адвокатско възнаграждение претендирано от взискателя.

На 23.10.2025г. ЧСИ приел, че в периода от 10.02.2025г. до 15.10.2025г. длъжникът е извършил плащания с основания месечна издръжка и частична стара издръжка в размер на 5340.00лв. на същата дата той издал и второ разпореждане, с което намалил разноските на взискателя за платено адвокатско възнаграждение от 550.00лв. на 200.00лв. – за образуване на делото. Мотивите му били, че главницата и по – голямата част от дължимата по ИЛ лихва били заплатени от длъжника още преди образуване на изп.дело, както и че останалата дължима сума била събрана без да се осъществяват изпълнителни действия.

По делото са представени справки от ******* за получени от взискателя суми, както и справки за направени от длъжника преводи в полза на взискателя, от които е видно, че длъжникът е осъществявал парични преводи в полза на взискателя, но той не ги е получавал, тъй като не ги е потърсил.

На 31.10.2025г. била депозирана настоящата жалба.

Съдът намира депозираната частна жалба, за допустима за разглеждане 3 по реда на чл.248 от ГПК. По същество същата е неоснователна поради следните съображения:

В чл.10, т.1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200.00лв.

- за образуване на изпълнително дело и 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Първата такса се дължи за осъществено процесуално представителство по подаване на необходимите документи за образуване на изпълнителното дело. Втората такса се дължи за оказано адвокатско съдействие по събиране по принудителен ред на дължимите от длъжника суми.

В настоящия случай, доказателствата по делото сочат, че длъжникът действително е внесъл на името на взискателя по – голямата част от сумата по изп.лист, за която е било образувано изпълнителното дело. Към датата на депозиране на молбата за образуване на изп.дело не е била погасена единствено сумата от 860.00лв., за която таксата за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1 ВАР е била в размер на 200.00лв.

Съдът обаче напълно споделя мотивите на ЧСИ заплатеното адвокатско възнаграждение от взискателя да бъде редуцирано само до сумата от 200.00лв.

– възнаграждение, което се дължи за образуване на изпълнителното дело, тъй като взискателят по същество нито е посочил изпълнителен способ, чрез който да се събере дължимата по изпълнението сума, нито по делото са били предприемани, каквито и да е същински принудителни действия. По делото не е осъществено процесуално представителство свързано с принудителното удовлетворяване на паричното вземане.

За пълнота следва да се отбележи, че повдигнатите с частната жалба въпР. за неплатено задължение, за внесени и след това изтеглени суми, за умишлено въвеждане в заблуждение на ЧСИ и т.н. не могат да бъдат разгледани в настоящето производство, тъй като то касае единствено присъдените разноски.

С оглед гореизложеното, депозираната частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

4

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от адв.Н., пълномощник на Г.

П. Г., ЕГН ********** от гр.Т., общ.С., ул.********************** жалба против действията на ЧСИ П. Г. по изп.д. № 1276//2025г. изразяващи се в намаляне на разноските платени от жалбоподателя/взискател за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. С., 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500489 по описа за 2025 година Производството е по чл.248 от ГПК.

Делото е образувано във връзка с депозирана на 27.10.2025г. жалба № 37490 от адв.Н., пълномощник на Г. П. Г., ЕГН ********** от гр.Т., общ.С., ул.

********************** против действията на ЧСИ П. Г. по изп.д. № 1276//2025г. изразяващи се в намаляне на разноските платени от жалбоподателя/взискател за адвокатско възнаграждение до 200.00лв. – за образуване на делото, което е било обективирано в т.1 от разпореждане от 23.10.2025г.

В жалбата се твърди, че длъжникът не е изпълнил цялото си задължение в доброволния срок, след получаване на ПДИ (15.09.2025г.) данните по делото сочели, че длъжникът бил заплатил издръжка само за м.09 и 10.2025г., а дължимата за минал период издръжка в размер на 1440.00лв. не била заплатена. Страната счита, че представените от длъжника документи за ежемесечно плащане на дължимата издръжка не отговаряли на действителната фактическа обстановка. В този смисъл била и предоставената от взискателя справка от ******* за получените от него парични преводи, които били частични, за сумите от 240.00лв. и били извършени на 25.02, 25.03, 1

25.04 и 25.05.2025г. Платежните документи представени от длъжника за сумите от 240.00лв. и 720.00лв., извършени на 25.06, 25.07, 25.08, 25.09 и 15.10.2025г. не са били получени от взискателя. Представените платежни документи установяващи тези плащания не били действителни. Според жалбоподателя ставало дума за недействителни плащания, които били израз на умишлени действия целящи да внушат заблуда относно извършените парични преводи.

Жалбоподателят счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 550.00лв. – за водене на изп.дело е било основателно платено, тъй като поведението на длъжника е дало повод за образуване на изп.дело и за предприемане на изп.действия по него.