Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3864 от 17.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12836/2025
Вид
Определение № 3864
Подписан
17.02.2026
В сила
17.02.2026
Състав
Нели Алексиева, Валерия Родопова Диева, Елена Светлинова Шипковенска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3864 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512836 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от К. Г. С., чрез адв. Л. Б., срещу определение от 30.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2146/2025 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на разноски по делото, представляващи възнаграждение за вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300 лева.

В жалбата се твърди, че определението на СРС е неправилно. Счита, че от представените по делото доказателства категорично може да се направи извод за липса на каквито и да е било средства, с които ищецът по делото би имал възможност да заплати определения от съда депозит за вещо лице. Позовава се на обстоятелството, че е редовен студент в Германия, поради което и няма доходи, а помощ получава от родителите си, докато той учи. Позовава се и на данни на КНСБ, съгласно които стойността на необходимата издръжка на живот е 871.67 лв. на човек, като това са необходими средства, за да посреща разходите си и да се храни съобразно необходимите норми. Изтъква, че по шест други дела, по които е страна – ищец, съдът го е освободил от плащането на такси и разноски, като нямало основание при едно и също декларирано имуществено състояние по всички останали дела молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК да е уважена, а по конкретното гр. дело № 2146/2025 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, да не бъде уважена. Ето защо прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде освободен от задължението за заплащане на разноски в производството.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 274, ал. 1 1

ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр. д. № 2146/2025 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, е образувано по искова молба, с която К. Г. С. е предявил срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД иск за признаване за установено, че договор за потребителски кредит № 1009779/30.01.202 г. е нищожен, а при условията на евентуалност клаузата по чл. 18 от договора, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 3079.36 лв., да бъде прогласена за недействителна, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1280.07 лева, представляваща получена от дружеството по силата на процесния договор за кредит без правно основание сума.

С определение от 29.08.2025 г. съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, като е определил депозит за събиране на това доказателствено средство в размер на 300 лева, вносим от ищеца по делото.

С молба от 11.09.2025 г. ищецът е направил искане за освобождаване от задължението за заплащане на разноски по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не разполага с достатъчно средства. Излага, че е безработен и студент в Германия, като доходите му са под линията на бедност. За доказване на твърденията си, обосноваващи искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, ищецът е представил декларация за материално и гражданско състояние, в която, под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за деклариране на неверни обстоятелства, същият е удостоверил с подписа си, че не получава месечен доход от заплата, наеми, рента или аренда, като същият е студент, не упражнява дейност като едноличен търговец, не притежава моторни превозни средства, нито парични влогове. Отразено е също, че ищецът притежава 1/2 част от недвижимо имущество – апартамент № 72, в който живее. Приложена е и декларация за липса на доходи, в която ищецът е декларирал, че за периода 01.10.2024 г. – 31.12.2024 г. не получава никакви доходи.

В приложена справка за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от декларации за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., издадена от НАП по отношение на К. С., е отразен осигурител – Частно средно училище с немски език с осигурителен доход за здравно осигуряване, като и „Бамбуа“ в периода м.05.2024 г. – м.09.2024 г. с отразени отработени часове и начислен месечен облагаем доход с най-висок размер от 1074.89 лева.

От служебно извършена справка от Регистъра на НОИ се установява, че ищецът не е страна по трудово правоотношение, а от постъпилата от Агенция за социално подпомагане справка се установява, че лицето не е подпомаган от Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец.

От постъпилата по делото справка по данни за ищеца от Агенция по вписванията относно сделки с недвижими имоти се установява придобиване от ищеца заедно с други лица на посочения от същия в декларацията апартамент. От изисканата справка от СДВР, отдел „Пътна полиция“ не се установява ищецът да е собственик на МПС-та. От изисканите справки от „ОББ“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Айкарт“ АД и „Изипей“ АД не се установя наличие на парични средства.

Условие за освобождаване от държавна такса е липсата на достатъчно средства на 2 лицето да заплати същата – чл. 83, ал. 2 ГПК. При преценка за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид следните обстоятелства, които формират имуществения статус на лицето: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, без страната да се лиши от нормално необходимите средства за съществуване. След изясняване на общото материално състояние съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса или на съдебните разноски. Съгласно установената съдебна практика, освобождават се от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят – които нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. При преценката на възможността страната да плати дължимите такси и разноски правно значение имат както нейните доходи /действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа/, така и обема на притежаваното имущество, което се преценява и с оглед възможността от него да бъдат извлечени доходи, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др. Съдът основава преценката си върху действително реализираните от страната доходи към момента на искането за освобождаване от държавна такса/разноски, но тази преценка не изключва цялостното имуществено състояние на молителя, което се определя и на база притежаваното от него имущество, даващо възможност да бъдат извлечени достатъчно средства за внасянето на дължимите такси и разноски по водене на делото. Следва да се има предвид, че при преценката дали лицето няма достатъчно средства да заплати такси и разноски, съдът следва да изхожда от всички известни му обстоятелства, в т.ч. и от данни по служебно извършени справки от публични регистри.

В настоящия случай се установява, че ищецът е студент, редовна форма на обучение в Германия, няма постоянен източник на доходи, не работи по трудово правоотношение, не получава приходи от притежаваното недвижимо имущество, от дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. При тези данни съдът намира, че заплащането на определения депозит в размер на 300 лв. би създало за него финансово затруднение. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е основателна.

Предвид тези обстоятелства жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащане на депозит за възнаграждение за вещо лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 30.10.2025 г., постановено по гр.д. № 2146/2025 г. по описа 3 на СРС, ГО, 165 състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК К. Г. С., ЕГН **********, от заплащане на депозит в размер на 153.39 евро /300 лева/ за възнаграждение за вещо лице по назначената по гр.д. № 2146/2025 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, съдебно-счетоводна експертиза.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4