Решение № 5724 от 08.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5724 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100512309 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 15088 от 04.08.2025г., постановено по гр. дело № 13817/2025г. по описа на СРС, 71-ви състав са отхвърлени предявените от Е. С. Ц. против ЗД „Евроинс“ АД осъдителни искове с правна квалификация по чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 5340,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 2400000969/10.09.2024г. за претърпени имуществени вреди от настъпило на 06.09.2024г. застрахователно събитие, съставляващо застрахователен риск по сключена застраховка „Отмяна на пътуване“, ведно със законната лихва от 07.03.2025г. до окончателното плащане и с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 374,00 лева, обезщетение за забава за периода от 07.09.2024г. до 06.03.2025г. като неоснователни. С решението е осъден Е. С. Ц. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал.

4 ГПК сумата от 100,00 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Е. С. Ц., с която се обжалва решението като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с мотивите на съдебния акт. Сочи, че спорен бил въпросът дали ищецът бил хоспитализиран за 4 дни, както твърдял ответника или 5 дни, както твърдял ищеца. Поддържа, че бил неприложим Национален рамков договор и/или подзаконов нормативен акт като Наредба № 8 от 03.11.2016г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Твърди, че съгласно трайно установената съдебна практика отказът на застрахователя по имуществените застраховки за изплащане на обезщетение винаги 1 трябвало да бъде свързан с наличието на конкретни, ясно дефинирани обстоятелства, които са от естество да въздействат върху размера на риска върху настъпването на конкретното застрахователно събитие, върху обхвата и размера на вредите. Сочи, че следвало да се прави разлика между броене на сроковете за целите на съдебния процес, вкл. по реда на ГПК или АПК, и за броене на сроковете в материалното право. В застрахователното право винаги се броял денят на възникването на даденото застрахователно събитие, защото именно това бил точният начален момент, в който се пораждали съответните права и задължения за ползвателя на застрахователната услуга, респ. насрещните такива за застрахователното дружество, страна по застрахователния договор по смисъла на КЗ. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ЗД „Евроинс“ АД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че правилно СРС бил изчислил дните на хоспитализация, както и че предвиденият в договора срок следвало да се изчислява съгласно правилата на нормативните актове от гражданскоправното законодателство- КЗ, ТЗ и ЗЗД. Съгласно чл. 40 от ОУ режимът на застрахователния договор бил подчинен на разпоредбите на КЗ и ЗЗД. На основание чл. 72 ЗЗД периодът на хоспитализацията бил с продължителност от 4 дни. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по имуществена застраховка „Отмяна на пътуване“ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск- пропускане на пътуване поради медицински причини, а именно- хоспитализиране поради внезапно усложняване на хронично заболяване захарен диабет, както и обезщетение за забава от датата, следваща датата на настъпване на застрахователното събитие до подаване на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността му намира следното:

Между страните не са спорни обстоятелствата, че е била сключена застраховка „Отмяна на пътуване“, обективирана в застрахователна полица

№

22100100030446/27.02.2024г., сключена с „Уелкам Травел“ ЕООД с период на застрахователно покритие от 28.02.2024г. до 13.09.2024г. с общ лимит от 5340 лева, по която ищецът бил заплатил застрахователна премия; че при ответника била заведена щета № 2

240000969/10.09.2024г., по която ответникът не бил заплатил обезщетение; както и че ищецът е бил хоспитализиран за период от 06.09.2024г. до 10.09.2024г. включително във ВМА- МБАЛ София поради влошено здравословно състояние от хронично заболяване захарен диабет, установен от преди 9 години.

Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетите преписи от застрахователна полица, както и епикриза, издадена от Клиника по ендокринология към Военномедицинска академия- МБАЛ София.

От застрахователна полица отмяна на пътуване № 22100100030446 е установява, че същата е сключена между „Уелкам Травъл“ ЕООД и ЗД „Евроинс“ АД. В полицата като застраховани лица са посочени следните лица: С.Е. Ц., Г.Е. Ц., Е. С. Ц. и М.Г.Т..

На етапа на въззивното производство не са спорни и обстоятелствата, че С. Ц., Г. Ц., Е. С. и М.Т. са били страни по договор за туристически пакет № 22725631/23.02.2024г. с предмет почивка в Анталия, Турция за период от 06.09.2024г. до 13.09.2024г. с отпътуване на 06.09.2024г. със самолет от летище София при обща цена на пакета от 5340 лева, както и че сумата е била заплатена, както и че е била наложена глоба към туристическия агент по договор 22725631 с титуляр М.Т. като сумата от 4808 лева е била удържана като неустойка по договора.

В проведеното съдебно заседание на 02.07.2025г. процесуалният представител на ответника е посочил, че не оспорват наличието на внезапна промяна на хронично заболяване у ищеца. Оспорват, че периодът на хоспитализация не се покрива съгласно Общите условия, както и че става въпрос за влошаване на здравословно състояние вследствие на хронично заболяване, което е захарен диабет с давност 9 години. Признават, че ищецът бил хоспитализиран за период от 4 дни.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Отмяна на пътуване“ е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки:

Валидно възникнало правоотношение между застрахователното дружество и увреденото лице по имуществена застраховка „Отмяна на пътуване“ с предмет задължението на застраховател да покрие риска от отмяна на пътуване или съкращаване на същото; настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в рамките на действие на застрахователния договор; настъпване на вреди за застрахованото лице, техния размер и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претърпените вреди.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се 3 сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.

Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.

При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в посочения в чл. 405, ал. 1 от КЗ срок. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване, като при липсата на доказателства, установяващи осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение. Такова, обаче, ответникът не твърди, тъй като оспорва изобщо да е породено правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 343, ал. 1 от КЗ и чл. 386, ал. 2 от КЗ с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне.

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение са тези на чл. 363 и чл. 364 - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл. 395 КЗ свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл. 403, ал. 4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл. 408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в 4 застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон.

Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Според практика на Върховния касационен съд, намерила отражение в Решение № 15/12.04.2012г. по т. дело № 454/2011г., II т. о., Решение № 49/29.07.2013г. по гр. д. № 840/2012г., І т.о., Решение № 185/05.03.2014г. по т. д. № 350/2012г., I т.о. и др./ неизпълнението от страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, когато е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото задължение да е от естество да доведе до увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или да се явява препятстващо доказването им. Наличието на такава причинна връзка следва да се изследва и доказва във всеки един случай, като тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя, който се позовава на правоизключващите възражения.