Решение № 35 от 17.02.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Тетевен, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА в присъствието на прокурора Р. Ас. И. като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330101204 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с посочени основания чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди,че е несправедливо обвинен от РП-Ловеч,ТО Тетевен за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.7 от НК,в-са с чл.129,ал.1,в-ка с чл.28,ал.1 от НК,за това,че на с е причинил средна телесна повреда на д,Лов.обл.,което се наказва с лишаване от свобода до 6г,което го характеризира като тежко.Обвинението е повдигнато без прокуратурата да проведе разследване,без да разпита пострадалия,без да събере нови медицински документи,които да определят телесна повреда като средна.Още на 27.08.2024г прокуратурата внася абсолютно неоснователно искане до съда да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража.

С определение от 27.08.2024г по ч.н.д. №2д РС-Тетеве4н уважил искането,като наложил мярка задържане под стража,след обжалване ОС-Ловеч в открито съдебно заседание се уверил лично,че на 9 не му е нанесена никаква средна телесна повреда.Ръката му не е счупена,същият я движи и си служи с нея.Ръката не му е обездвижена,не му е правена операция,нито му е прилагано някакво лечение.

9 присъствал на заседанието и потвърдил горните факти.Същият казал,че при почистване на сливови дървета е паднал и се е самонаранил с брадвата.

Окръжен съд Ловеч с определение от 03.09.2024г по ч.н.д. №9 отменил изцяло като незаконосъобразно определението на РС-Тетевен,като преценил,че на ищеца не следва да се 1 налага никаква мярка за неотклонение.

До момента на освобождаването си на 03.09.2024г ищецът е бил задържан под стража 8 дни,абсолютно незаконосъобразно и без да е извършил престъпление.Осем дни е бил третиран като престъпник,на който са му ограничени всички конституционни права.През време на задържането е бил много тревожен и депресиран,не можел да спи,не можел да се храни.Мислил как ще продължи живота си.Той знаел,че е възможно да бъде осъден на 6 години лишаване от свобода,въпреки,че не е извършил никакво престъпление.През главата му минавали мисли за самоубийство и се чувствал обречен.Загубил въря в държавните органи,които несправедливо се отнесли с него.

Когато бил освободен разбрал,че наказателното производство срещу него ще продължи и е възможно отново да бъде арестуван или осъден.Затворил се в себе си,ограничил социалните си контакти,търпял изключително силни психически страдания,стрес,притеснения във връзка с неоснователното повдигнато обвинение,страх от осъждане.По време на цялото наказателно производство изпитвал неудобства,чувствал се унижен,а също така и притеснен и несигурен в бъдещето.Накърнени били моралните и нравствените му ценности,както и социалните му отношения и общуване.В периода на водене на наказателното производство е имало промяна у ищеца,чувствал се обиден,подтиснат,обезкуражен,затворил се в себе си.Променил начина си на живот,странял от хората,не му се говорило,голяма част от познатите и приятелите му се отдръпнали.Уронени били честта и достойнството му,фундаментално противоположна на ценностната му система,на разбирането му за място в обществото,още повече,че обвинението било във връзка със заеманата от него длъжност,изпълняваната работа и упражняваната професия,към която обществените изисквания са завишени.

Тези обстоятелства обуславят по-голям размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД.

Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 8 000 лева,от които 4 000.00 лева от незаконосъобразна мярка задържане под стража 8 дни и д00.00 лева от незаконосъобразно обвинение в престъпление по чл.131,ал.1,т.7 ,във в-ка с чл.129,ал.1 от НК,за което наказателното производство е прекратено,тъй като деянието не представлява престъпление.

Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в което ответникът твърди,че исковете са допустими.По отношение на иска за обезщетяване на вреди от незаконосъобразно задържане счита,че същият е недоказан по размер.Недоказан по размер е и втория иск,твърденията за увредено здравословно състояние на ищеца не са подкрепени с доказателства.Прави се възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

Позовава се на писмени доказателства.

От представените по делото доказателства и показанията на свидетелите 9,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

2

Приложено е досъдебно производство/ДП/ №9 по описа на РУ на МВРТетевен,образувано на 9,в землище на село Галата,Лов.обл.,м.“Три долчини“,Лов.обл.,е причинил средна телесна повреда на д,изразяваща се във фрактура на лява ръка и порезна рана на гърба-престъпление по чл.129,ал.1 от НК.

С Определение №148/27.08.2024г постановено по ч.н.д. №2д/2024г по описа на РСТетевен,по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“,за престъпление по чл.131,ал.1,т.76,във в-ка с чл.129,ал.1 и чл.28,ал.1 от НК.

С Определение №425/03.09.2024г постановено по в.ч.н.д. №9 по описа на ОС-Ловеч, определението на РС-Тетевен е било отменено,като е оставено без уважение искането на РПТетевен за взимане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца,същият е освободен в съдебната зала.

С Постановление от 27.08.2024г по ДП №9/24г на ищеца е б4ило повдигнато обвинение за престъпление по чл.131,ал.1,т-7,във в-ка с чл.129,ал.1 и чл.28,ал.1 от НК.При проведения на същата дата разпит на ищеца в качеството на обвиняемо лице,същият не се е признал за виновен.

С постановление от 01.11.2024г на РП-Ловеч,ТО Тетевен е било прекратено наказателното производство,водено срещу ищеца,като в мотивите на акта е прието,че доказателства за извършено престъпление против личността или друго такова от общ характер не са налице,поради и което производството следва да бъде прекратено.

От показанията на свидетелите 9 се установява,че След образуваното наказателно производство и задържането на ищеца/“откакто лежа“/ е налице тотална промяна в поведението на същия,имал притеснения,защото хората го обиждали,отбягвали го приятели ,спрял да излиза от къщи,бил спортист,след това не продължил кариерата си.В ареста бил депресиран,притеснен,бил свалил телесното си тегло,притеснение имал,че може да влезе в затвора.Загубил най-добрите си приятели.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявени са от О. Е. Ю. от 9,Лов.обл. против Прокуратура на Република България,искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ.

Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди срещу ПРБ е основателен.

Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.

Съгл. Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

3

Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на сумата от 6 000.00 лв.

Предвид постановяването на Постановление на прокуратурата от 01.11.2024г., с която окончателно е приключило воденото срещу ищеца наказателно производство, следва да се приеме, че действията на органите на ответника срещу него относно образуване на досъдебно производство, вземане мярка за неотклонение “задържане под стража” за период от 8 дни и обвинение в извършване на престъпление, са били незаконни по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ.

Тези незаконни действия са довели до търпени от ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, ограничаване на правото му на свободно придвижване чрез налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ макар и за един несравнително дълъг период от време, отменено впоследствие от въззивната инстанция.

Незаконните действия на органи на ответника са довели до търпени от ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, ограничаване правото му на труд, правото му на свободно придвижване, довели са до изпитвани негативни емоции и субективно чувство на срам и вина, създаване на трудности при завръщането му към обичайния начин на живот след освобождаването от ареста и прекратяване на наказателното производство. Съдът приема за доказан факта, че е било дискредитирано доброто име на ищеца, уронени са били честа и достойнството му в обществото.

Съдът приема, че съществува причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца вреди и действията на органите на ответника. Изпълнен е фактическия състав на нормата на чл.2,ал.1 т.3 предл. първо на ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, тъй като се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищеца, и уронване на престижа му в обществото. Основни критерии при определяне на страданията, претърпени от ищеца са характерът на обвинението, срокът и продължителността на водените следствени и процесуални действия, както и конкретните обстоятелства, свързани с негативните изживявания на ищеца и създаването на обективни трудности в обичайния му живот, както по време на воденото наказателно производство, така и след приключване на същото.

При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и общественоикономическата обстановка в страната, както и обичайния стандарт на живот, въпреки че се отнася до обезщетение на претърпени болки и страдания, които е трудно да бъдат оценени от обективна страна в материални блага.

Предвид свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира, съдът намира, че 4 ищецът е изживявал негативни емоции, довели до постоянен стрес, несигурност и притеснения, до дискредитирането му в обществото. Наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража е довели до значително ограничаване на правото му на лична свобода и на придвижване, до изтърпяване на ежедневен дискомфорт и значителни неудобства за период от 8 дни.

С оглед изложеното съдът намира, че сумата от 6 000.00 лева,определена като глобална за незаконно повдигнатото обвинение на ищеца и за незаконосъобразното налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, представлява справедливо, съобразно с критерия на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

За разликата над тази сума и до претендирания размер на обезщетението от 8 000.00 лева,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото,съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева,съобразно приложената по делоторазписка-стр.7-ма от делото,както и разноски за държавна такса в размер на 10.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА,на основание чл.2,ал.1,т.1 и т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,с адрес в град София,бул.“Витоша“ №2,да заплати на О. Е.

Ю.,ЕГН:********** от 9,Лов.обл., по иск с правно основание чл.2 ал.1, т.1 и т.3 предл. първо от ЗОДОВ сумата от 6 000.00/шест хиляди/лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от повдигане на обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето,с Постановление на Районна прокуратура-Ловеч,ТО –Тетевен за прекратяване на наказателното производство по ДП №9 по описа на РУ на МВР-Тетевен, по което досъдебно производство ищецът е бил „Задържан под стража“,като мярката е била отменена, като за разликата над тази сума и до претендирания размер на 8 000.00 лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.