Решение № 23 от 15.02.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Велики Преслав, 13.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Гражданско дело № 20203610100423 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по молба от Р. В. ЯК. ЕГН ********** с адрес Г.Т.У.С.К. ет.2, срещу ПЛ. Д. П. с ЕГН ********** с адрес в гр.В.П.УЛ.К.И М. с правно основание чл.128 ал.1 и чл.128, ал.3 от СК за определяне на мерки за лични отношения на молителя, имащ качеството баба по майчина линия на малолетното дете Д.П. П.а, ЕГН ********** с детето /уточнени с молба от 06.10.2020 / както следва: всяка втора събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване. С молбата се иска и при отсъствие на майката на детето, молителят да упражнява част от определения с Решение №86/24.04.2015 г. по гр.д.363/2014 по описа на Районен съд – Велики Преслав на същата режим за лични контакти с детето, а именно - то да бъде при молителката през посочения в Решението месец през лятото.

Твърди се в молбата, че Д.П. П.а е дъщеря на П.П. и С.М.С. – дъщеря на молителя. Родителите на детето били разделени, като същото живеело при баща си в Г.В.П., а майка му понастоящем била в чужбина. С Решение на съда от 24.04.2015 г. родителските права по отношение на детето били предоставени на бащата, като бил определен и режим на лични контакти с неговата майка – всяка първа и трета събота и неделя, както и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск. Твърди се, че молителката, педагог по образование има близки отношения с детето и от години помага на родителите за отглеждането и възпитанието му, като същото често е пребивавало при нея в Г.Т., където и близо две години ходело на балет за който баба му го взимала от Г.В.П. и връщала обратно. В дома на баба си детето имало собствена стая и вещи – ролери, тротинетка, имало в града и приятели- внучката на нейната сестра. Посещавали заедно театри и музеи. Обикновено го вземала в петък от баща му и връщала при него в неделя. Сочи се, че бащата на Д. променил поведението си и започнал да 1 ограничава детето в контактите си с молителката, която единствено разговаряла чрез мобилния телефон на бащата на детето, при включен вискокоговорител.

Постъпил е писмен отговор на молбата от П.П., в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск, като същия се оспорва и се иска да бъде оставен без уважение или уважен частично.

Сочи се, че след фактическата раздяла на П.П. и дъщерята на ищцата Силвина Стойчева от 2014 г., детето им Д. живее с баща си, който сам и с помощта на своите роднини и близки полага грижи да детето. Оттогава се сочи, че никога не е препятствал контактите на майката на детето и неговата баба без да се съобразява с определения от съда режим на лични контакти, както по отношение на майка му – която пребивава постоянно във Великобритания и се завръща сравнително рядко в България, така и с неговата баба въпреки липсата на установен за това режим.

Твърди се, че бащата констатирал проблеми на детето от психологично и емоционално естество – обект на наказания от страна на баба си, на неглижиране и пренебрегване, на негативно отношение, като самото дете не желаело да посещава баба си, въпреки, че баща му не пречел за това. В основата на негативното отношение се счита, че е съпругата на бащата на Д., с която същата има близка, стабилна връзка и към която Д. се обръща с „мамо“. От месец юни 2020 г. детето не е посещавало баба си , като самото то не желае и да говори с нея. Поддържа се, че при установения режим на лични отношения предоставен на майката на детето, който не се изпълнява, удовлетворяването на искането на молителката би нарушило правата му като родител и би попречило да вижда детето си в определения от съда време.

Сочи се че с оглед изложените лични отношения към детето от страна на баба му и битовите условия не следва Д. да посещава баба си и през лятото и през събота и неделя с преспиване, освен ако тя не пожелае. Сочи се и, че в случай на уважаване на молбата, съдът да определи режим на лични отношения между бабата и детето два пъти в месеца – всяка втора и четвърта събота за времето от 10 до 18.00 ч., като всяка втора седмица бабата да взема детето в Търговище, а всяка четвърта – във Велики Преслав.

В съдебно заседание предявените исове се поддържат от ищеца, чрез неговия процесуален представител и се моли за уважаването им, като ответната страна изразява съгласие по отношение реализиране на режим на лични контакти на детето с неговата баба, но не в искания обем и времеви рамки.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а се установи и от приложените по делото доказателства, че ищцата е майка на С.М.С., родена на 20.03.1977г., видно от съдържанието на Удостоверение за родствени връзки №8741/2020 г.

Последната от своя страна е майка на детето Д.П. П.а, родена на 24.04.2011г. с баща ПЛ. Д. П., който факт се установява от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт № 138 от 28.04.2011г. от Община Варна.

С влязло в сила на 18.08.2015 г. Решение№86/24.04.2015 г постановено по гр.д. № 363/2014г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, упражняването на родителските права по отношение на детето Д.П. П.а е 2 предоставено на бащата, а на майката С.М.С. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09,00 до 17,00 ч. в събота и от 09,00 ч. до 17,00 ч в неделя, както и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск.

Приобщени по делото са социални доклади, изготвени от Дирекция "Социално подпомагане" – Велики Преслав (л. 51-56) и Дирекция "Социално подпомагане" – Търговище(л. 56-57).

В доклада на ДСП- Велики Преслав е отразено, че след раздялата на родителите й през март 2014 г., Д. живее заедно с баща си в Г.В.П. - при родителите на същия, който от 3 г. съжителства на семейни начала с Е. П.а, с която на 25.07.2020г. сключили граждански брак. Посочено е, че по данни на бащата, същият винаги се съобразявал с желанието на дъщеря си за посещение при баба й по майчина линия, никога не възпрепятствал контактите им, а и тези на детето с майка му, като сам я водил в Г.Т. при желание от нейна страна. През месец септември 2020 г., същият споделил, че заради констатирана у детето уплаха, повод за което ставали позвърнявания от страна на майка му и баба му, завел същото на психолог. При социалното проучване било установено, че на детето е осигурена стабилна семейна среда, с изградена привързаност към членовете на семейството. Сочи се и че по данни на класния ръководител на детето, неговата баба до м.март 2020 редовно – всеки петък взимала Д. след училище и я водила в Г.Т., където посещавала уроци по балет.

Според доклада на ДСП-Търговище, в процеса на социалното проучване са констатирани много добри жилищно-битови условия, безопасна и сигурна среда в дома на ищцата -Р.Я. в Г.Т. за срещи между нея и детето Доротоея, като се счита, че е налице стабилна среда, предпоставяща поддържане на отношения на привързаност и пълноценно задоволяване потребностите на детето. Изложено е и, че същата е пенсионер, продължаващ да работи на постоянен трудов договор като рехабилитатор на слуха и говор в Специално училище за ученици с увреден слух "Свети Иван Рилски" гр.

Търговище. Посочено е, че Р.Я. живее заедно със своя внук – Лъчезар Марчев, който е син от първия брак на дъщеря й. По нейни данни същият и Д., чийто баща е ПЛ. Д. П. заедно живяли в гр. Варна, в апартамент, собственост на Силвина, но през 2014г. поради финансови проблеми и вероятност от загуба на жилището дъщеря й заминала да работи в Обединено кралство Великобритания, като П.Д. не пожелал да отиде с нея. Р.Я. споделила, че не са имала проблем със взаимоотношенията със същия, въпреки раздялата му с дъщеря й – до 2020 г., когато бащата на Д. започнал да препятства и прекъснал срещите помежду им, а и тези с дъщеря й, която при връщането си в България винаги отсядала при нея. Разговорите им се осъществяват единствено, чрез мобилния телефон на П.П., но при включен високоговорител и само в негово присъствие. Според заключителната част от доклада, в същата е посочено, че с оглед изграждане, поддържане и съхраняване на емоционална връзка между детето и неговата майка, както и с членовете на разширеното семейство по майчина линия е необходимо бащата да не ограничава детето от срещи и контакти помежду им.

3

По делото са приобщени четири доклада изготвени от специалистпсихолог от Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Шумен при Институт по социални дейности и практики. Първият от тях е изготвен във връзка с ползване от насочената за тази услуга Д. „Психологическо консултиране“ през месец ноември 2020г. , по желание на нейния баща, като видно от заключението на специалиста след проведените срещи, доколкото е било установено емоционалното напрежение при детето, следствие на нарушената комуникация и взаимоотношенията в семейството, то и в резултат на проведените срещи със специалиста са отчетени промени в психо — емоционалното състояние на детето, които се изразяват в успокоение и намаление на тревожността. Отчетени са и промени в нагласата на детето и постепенно възобновяване на прекъснатите връзки с майката, като специалистът при възстановяване на връзката с бабата, е препоръчал медиирани срещи помежду им.

По делото са представени и три доклада-на КСУДС гр.Шумен с изх.

№238/14.05.2021 г., с изх.№426/08.09.2021 г. и с изх.№561/03.12.2021 г., изготвени от специалист-психолог, след спиране на настоящото производство по инициатива на страните. Същите отразяват срещите и резултатът от тях при работата с Д. и нейната баба, както и заключенията на психолога касателно отношението помежду им и това на бащата. Отразено е притеснението на детето да разказва спокойно за ежедневието си и това, че внимава, случайно да не предаде информация за семейството си , това, че не пита за майка си и за другите си близки, а предпочита да се съсредоточи върху заниманията, които в момента прави заедно с баба си , което се сочи, че е вид защита от'нейна страна. В индивидуални разговори с детето същото споделяло, че по този начин се чувства най-добре и не се притеснява, че ще засегне някого с думите си. Посочено е, че са направени нужните действия срещите между Д. и баба й да се провеждат редовно, и на детето да бъде осигурена сигурност. Не са осъществявани срещи против желанието на момичето и на неговия баща тъй като това би допринесло допълнително напрежение и тревога в детето, като от наблюденията на психолога по време на срещите е видно, че връзката между Д. и баба й не е прекъсната. Изложено е, че на този етан конфликтът между родителите поставя детето в конфликт на лоялност.

По делото са приложени и справки от РУ-Велики Преслав във връзка с подаден сигнал от страна на Р.Я. и съотв.жалба от П.П..

От показанията на свидетеля Марчев/брат на Д./ се установява, че според същия до неотдавна сестра му Д. редовно идвала в Г.Т., където живеел с баба си, но от лятото на миналата година /2020/ баща й започнал да възпрепятства комуникацията и срещите между тях. Според свидетеля причината довела до това е относима към несъгласие от страна на семейството му свързана с обръщението „мамо“ на сестра му към съпругата на баща й Е. и респ.настояването за това от страна на семейството на Пламен, което същевременно с това я изолирало от родната й майка, пример за което дава с блокиране на телефонния й номер в мобилния телефон на Д. – обстоятелство в което лично се уверил при една от последните си срещи със сестра. Заявява, че до лятато на това Д. почти всяка събота и неделя ги е посещавала в Г.Т., а лятото оставала и за по-дълго. Твърди, че когато сестра му идвала в Г.Т. се чувствала спокойна, забавлявала се, разхождала се с баба си и своята братовчедка Миша и Чавдар, която била на нейната възраст, 4 получавала помощ с домашните си от него и баба му, която била педагог по професия. Споделя, че майка му била за последно в България през месец октомври месец миналата година, когато и довела Д. в Търговище за два дни – в определени й от съда часове, без същата да знаела за такова решение.