Определение № 26528 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26528 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20261110102546 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „ АРМЕЕЦ“, ЕИК: 121076907, представлявано от пълномощника си юрк. Ц.Р., срещу Агенция „ Пътна инфраструктура“, ЕИК: 000695089, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 410 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за 1). сумата о т 1 946,71 евро(3 807,44лв.), представляваща дължимо и неизплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 5,11 евро(10лв.); както и 2). сумата от 757,60 евро(1 481,74лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.01.2023г. до 28.01.2026г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на присъдените суми.

Ищецът твърди, че на 08.06.2021г. на републикански второкласен път II – 15 (Враца – Оряхова) в участъка между с. Алтимир и с. Добролево, на около 2км. след с. Алтимир, по посока от Оряхово към гр. Враца, е реализирано ПТП, при което лек автомобил „ ***** X *****“ с рег. № ***** при движение преминава през дълбока дупка на платното, като същата не е била обезопасена и сигнализирана с пътни знаци на платното за движение. Сочи, че в резултат на ПТП са причинени материални вреди, които се изразяват в повреди на предна дясна гума и задна дясна гума. Ищецът посочва, че към момента на ПТП пострадалият автомобил е бил застрахован по валидна имуществена застраховка „ КАСКО“ на МПС с полица № ***** със срок на застрахователно 1 покритие от 21.10.2020г. до 20.10.2021г. Посочва се, че в изпълнение на задълженията, произтичащи от застрахователния договор, е била образувана ликвидационна преписка по щета № *****, като при огледа на автомобила са били описани повредите, причинени в резултат на процесното ПТП. Твърди, че на 09.07.2021г. е била платена сумата от 3797,44лв. за обезщетение по щетата на официален сервиз за извършване на възложения ремонт, като в хода на експертната дейност са били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10,00лв. С плащането на застрахователното обезщетение е възникнало правото на регресна претенция срещу ответника съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ, като застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата, но в конкретния случай, причинител на вредата е лице, на което е възложено работа, така по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД отговорност носи и възложителят на работата за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или повод нейното изпълнение. Ищецът посочва, че по силата на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Закона по пътищата, републиканските пътища са държавна собственост, а тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от Агенция „ Пътна инфраструктура“(ответник), която е длъжна да взема необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да отстрани процесното препятствие, в т. ч. и да запълни дупките на пътното платно, както и до извършването на ремонтните дейност – да постави предупредителни знаци. Наличието на несигнализирана и необезопасена неравност или каквото и да е препятствие на пътното платно, представлява неизпълнение на посочените задължения съответно ответникът носи отговорност за причинените от бездействията му вреди на трети лица. Твърди се, че непосредствено задължение на служител на ответника е да следи за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на препятствие или неравност на пътното платно, което не трябва да създава опасност за движението по пътя.

Тъй като съответното лице, на което ответникът е възложил изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесния път, виновно не е изпълнило тези свои задължения, то със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на застрахования лек автомобил, поради което възниква обезпечително-гаранционната 2 отговорност на възложителя на тази работа – ответника. Ищецът сочи, че с регресна покана № *****г. е отправил искане до ответника за възстановяване на изплатената като застрахователно обезщетение сума по щета № *****, в която е посочен 14-дневен срок за заплащане на регреса, но към момента процесната претенция не е възстановена от ответника. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски, вкл. да бъде определено юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал.3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, 1) за сумата от 1 946,71 евро(3 807,44лв.), представляваща дължимо и неизплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 5,11 евро(10лв.); както и 2). сумата от 757,60 евро(1 481,74лв.), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 28.01.2023г. до 28.01.2026г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на присъдените суми.

Предявен е регресен иск за вземане, платено като застрахователно обезщетение от ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, при заявени фактически твърдения, че застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице против възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите,

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени 3 вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване, аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи 1). наличие на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на който и вледствие на виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило застрахователно събитие, в конкретния случай – настъпването на описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно(дупка), дължаща се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по поддържане на републиканските пътища; и 2). че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

В тежест на ответника по делото е да установи наличието на основания за изключване или намаляване на отговорността му.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на изпадането в забава на ответника, т. е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и наличието на покана, при липса на точно определен ден за изпълнението, арг. чл. 84, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗЗД, съответно и размера на мораторната лихва за процесния период.

НЕ СА НАЛИЦЕ БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА.

По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за 4 разрешаването на равния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Следва да се допусне изготвянето на заключение по поисканата САТЕ, с което да се даде отговор на поставените от ищеца въпроси в исковата молба.

Съдът счита, че следва да се допусне до разпит искания от ищеца свидетел при режим на призоваване, за установяване механизма на процесното ПТП. Предвид горното, съдът следва да допусне събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно Д.Ц.Р., ЕГН **********, гр. Козлодуй, ж.к. „*****, телефонен номер: *****, за установяване на обстоятелствата, посочени от ищеца в исковата молба, при депозит в размер на 30 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по сметка на СРС

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.09.2026 г. от 10.30ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

5

ДОПУСКА изслушването на САТЕ, която да даде отговор на поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Д.С. като вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит. В призовката до него да бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с препис за страните.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 170 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от връчването на съобщението по сметка на СРС , като УКАЗВА на ищеца, че в същия срок следва да представи по делото доказателства за плащането.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства на страната на ответника, чрез разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно – Д.Ц.Р. с ЕГН: **********, с посочен от ищеца адрес за призоваване: гр.

Козлодуй, ж.к. „*****, тел: *****, за установяване на обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП, при депозит в размер на 30 евро, вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщаването на настоящото определение.

ДА СЕ ИЗВЪРШИ Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне на органите на съдебната власт до НБД „Население“ относно лицето Д.Ц.Р. с ЕГН: **********, с посочен от ищеца адрес за призоваване: гр. Козлодуй, ж.к. „*****, тел: *****, като свидетелят се призове, както от посочения от ищеца адрес за призоваване, така и от установените от извършената справка постоянен и настоящ адрес, регистрирани за лицето.