Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Балчик, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. Д. при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И. като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д. Административно наказателно дело № 20253210200275 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. А. Т., чрез адв. С. К. от АК - Д., срещу Наказателно постановление №*** г., издадено от кмета на О.Б. - Н. Д. А., с което на основание чл. 157, ал. 1 от Закон за управление на отпадъците на жалбоподателя е наложена “глоба" в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 29, ал. 2 и чл. 133, ал. 1, т. 1 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО).

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. В жалбата се твърди, че в НП липсва изрично посочена дата, на която е извършено описаното нарушение. Изтъкват се противоречия относно това кога и от кого е установено нарушението – в НП се споменавал сигнал на 26.09.2025 г., проверка на длъжностни лица на 30.09.2025 г. и констатация от кмета на с. С. в 18:40 ч. Поддържа се, че НП не отговаря на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че чл. 29, ал. 2 от ЗУО съдържа три отделни форми на изпълнително деяние - изоставяне, изхвърляне и изгаряне, а в НП не е уточнено коя точно е приложена. Същото възражение се прави и за чл. 133, ал. 1 от ЗУО.

Твърди се, че в акта е използван терминът "депониране", който според легалната дефиниция в ЗУО означава складиране за срок над 1 или 3 години, което в случая не е налице. Сочи се още, че "транспортиране и депониране" не попадат под хипотезата на чл. 29, ал. 2 от ЗУО.

Доколкото нормата на чл. 29 от ЗУО касаела "нерегламентирано" изхвърляне, в НП е трябвало да бъде посочена конкретна забрана от общинска наредба, основана на местната система за управление на отпадъците, каквато липсва. Наред с това жалбоподателят П. Т. отрича лично да е поставяла, превозвала или изхвърляла отпадъците. Поддържа, че наличието на касови бележки с нейното име сред отпадъците е само индиция за техния произход, но не е годно доказателство за това кой физически ги е изхвърлил на мястото. В тази връзка сочи, че в НП липсват данни за виновно противоправно поведение на лицето, като се подчертава, че административнонаказващият орган носи тежестта на доказване и не 1 може да налага наказания въз основа на предположения. По изложените съображения моли за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и пледира за отмяна на издаденото НП.

Въззиваемата страна кметът на О.Б. се представлява от юриск. П. Д., която излага съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Моли за потвърждаване на издаденото наказателното постановление и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 26.09.2025 г. около 18:30 ч. представител на земеделска кооперация „В.“, която обработва земя в землището на с. С., сигнализирал кмета на селото – свид. К.Г. за наличие на изсипани отпадъци в нива, представляваща имот с идентификатор *** по КККР на с. С., общ. Б., обл. Д.. Имотът бил лична собственост на кмета на селото, но е отдаден под аренда.

При проверка на място кметът на с. С. установил голямо количество битови отпадъци в имота и направил снимков материал. При огледа в изхвърления боклук били намерени конкретни вещи, които насочвали към домакинството на П. Т.: касови бележки и фактура от „Еконт“, съдържащи имената, адреса и телефонния номер на П. Т., счупена WiFi камера, различни битови предмети: стари шкафове, дрехи, обувки, пластмаса, стъкло и кошове с тоалетна хартия. Количеството на отпадъците е оценено на около 0.7 тона (приблизително 500-600 кг).

На 26.09.2025 г. в 18:38 ч. кметът на с. С. провел телефонен разговор с г-жа Т., в който тя заявила, че вероятно съпругът й или синът й са изхвърлили отпадъците там, тъй като към него момент нямали кофа за смет пред дома си.

На 30.09.2025 г. длъжностни лица от О.Б. – свид. М. К., свид. Р. Д. (двете инспектори по екология) и свид. М. П. отишли в с. С. и намерили П. Т. на работното й място в училищния стол. В присъствието на свидетели тя отново признала, че отпадъците са нейни и че са изхвърлени на нерегламентираното място поради липса на съд за смет.

Констатираните при проверката обстоятелства са описани в Констативен протокол № *** г., съставен от свид. М. К..

За констатирано нарушение по чл. 29, ал. 2 и чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО на П. Т. бил съставен е АУАН.

След постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН №*** г. в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН, на 29.10.2025 г. кметът на община Б., приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 157, ал. 1 от ЗУО наложил на П. Т. „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 29, ал. 2 и чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите М. К., Р.

Д., М. П. и К.Г., писмени доказателства: наказателно постановление № *** г., издадено от кмета на О.Б.; известие за доставяне ИД *** на НП № *** г.; АУАН № *** г., съставен от М.

Р. К.; констативен протокол № *** г. съставен от М. Р. К.; докладна записка с вх. № *** г. от кмета на с. С., както и веществени доказателства: 13 бр. цветни снимки.

Съдът приема свидетелските показания на свид. М. К., свид. Р. Д., свид. М. П. и свид.

К.Г. за обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и непротиворечиви, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

2

Съдът кредитира събраните по делото писмени и веществени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Датата на деянието е задължителен реквизит на АУАН, съгласно чл. 42, т. 2 от ЗАНН и на НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наред с описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и мястото, на което е извършено. Тези задължителни реквизити индивидуализират конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на наказаното лице. В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП, се посочва датата на установяване на нарушението - 30.09.2025 г. и датата на сигнала 26.09.2025 г., но липсва конкретна дата на извършване на акта на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Трайната съдебна практика е категорична, че при нарушения от продължен характер или при установено съС.ие (като нерегламентирано изхвърлени отпадъци), АНО е длъжен да направи всичко възможно, за да установи датата на извършването на акта, а не просто да констатира последицата. Посочването на датата на установяване или период, в който отпадъците са били генерирани, вместо датата на самата изпълнителна дейност по изхвърляне, се квалифицира като съществено процесуално нарушение.

В този смисъл липсата на точна дата на извършване на нарушението ограничава правото на защита на лицето, тъй като то не може да организира защитата си и прави невъзможна съдебната проверка на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Посочването на различни дати за установяване и проверка създава фактическа неяснота, която е несанируема в съдебната фаза.

На второ място е налице съществено процесуално нарушение поради липса на ясна и точна индивидуализация на правната квалификация и несъответствие между фактическото описание и приложените правни термини. Неточността в правната квалификация произтича от терминологично смесване между "депониране" и "изхвърляне". Така в описанието на фактическата обстановка в наказателното постановление са използвани термините „нерегламентирано депониране на битови отпадъци“ и „отпадъците са транспортирани и депонирани“. Съгласно §1, т. 6 от ДР на ЗУО „депониране на отпадъци“ е метод, при който не се предвижда последващо третиране на отпадъците и представлява складиране на отпадъци за срок, по-дълъг от три години - за отпадъци, предназначени за оползотворяване, и една година - за отпадъци, предназначени за обезвреждане, по начин, който не представлява опасност за човешкото здраве и околната среда. В случая се касае за еднократно изхвърляне, което не запълва състава на „депониране“. Деянието, инкриминирано в чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО, е „изхвърля отпадъци на неразрешени за това места“. Следователно, използването на термина "депониране" за описване на нерегламентираното изхвърляне на битови отпадъци в чужда нива смесва различни по правна същност състави. Разминаването между текстовото описание на нарушението и правната му квалификация е съществено нарушение, тъй като нарушителят трябва да знае за какво конкретно действие е санкциониран. Използването на бланкетни формулировки, 3 обхващащи множество хипотези (изоставяне, изхвърляне, изгаряне), без да се конкретизира една от тях, е порок, водещ до отмяна.

На следващо място съдът намира за основателно и възражението на жалбоподателя, че нарушението по чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО е тясно свързано с регламентираната от общината система за управление на отпадъците, обичайно установена в местна наредба. Липсата на позоваване в наказателното постановление на конкретен акт или наредба, която е нарушена, допълнително обезличава описанието на деянието, в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН.

Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд – Варна).

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е повдигнатото обвинение за извършено административно нарушение по чл. 29, ал. 2 от ЗУО, съгласно който се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците.

Съгласно чл. 133, ал. 1, т. 1 от ЗУО на санкция подлежи лицето, което физически извършва действие по изхвърляне на отпадъци на неразрешени места.

От показанията на свидетелите М. К., Р. Д., М. П. и докладна записка на кмета на с. С. се установи, че никое длъжностно лице или свидетел не е възприело лично и непосредствено акта на изхвърляне на отпадъците от страна на П. Т.. Административнонаказващият орган основава извода си за авторство на два факта - намерени касови бележки и документи сред отпадъците с името на жалбоподателя, и твърдяно „признание“, направено в телефонен разговор с кмета на селото и по-късно пред инспекторите.

Съдът намира, че наличието на вещи, сочещи към дадено домакинство, доказва единствено произхода на отпадъка, но не и самоличността на дееца, който ги е транспортирал и изхвърлил в нивата. Нещо повече, в докладната записка на кмета на с. С. от 13.10.2025 г. изрично е записано, че Т. е заявила, че „вероятно отпадъците са изхвърлени от съпруга й и сина й“. Това изявление не съставлява самопризнание за лично извършено нарушение. Напротив, то опровергава нейното авторство, насочвайки отговорността към други потенциални извършители, което АНО изобщо не е изследвал.