Решение № 1020 от 09.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330202513 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно посТ.ление № 22-6207-000182/07.06.2022 г. на Началник Районно управление Труд при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т. С. Т. с ЕГН ********** от гр. Бухово ул. „Васил Левски” № 4 са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е посТ.ено да се отнемат 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із– 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възсТ.яването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Жалбоподателят Т. С. Т. се явява в съдебно заседание, не оспорва управлението на моторното превозно средство. Моли се съда да отмени наказателното посТ.ление като в хода на съдебното производство заявява, че наложеното му наказание е несправедливо. В жалбата се твърди незнание за прекратената регистрация на автомобила, който не бил собственост на жалбоподателя.

1

Въззиваемата страна Началник Районно управление Труд при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез изготвена молба-сТ.ище се иска оставяне без уважение на жалбата като недопустима, твърди се доказаност извършването на процесното административно нарушение и липса на допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения. Направено е и искане за намаляване на разноските на насрещната страна в случай на уважаване на жалбата.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за усТ.ено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Т. С. Т. от гр. Бухово е правоспособен водач на моторни превозни средства от 1999 г. с придобити категории „СЕ“, „D“, „С“, „М“, „АМ“, „В” и „ТКТ”. До м. май 2022 г. спрямо него имало издадени шест наказателни посТ.ления и пет фиша, с които бил наказван за извършени нарушения на правилата за движение като водач на пътни превозни средства.

Товарен автомобил „Рено Мидлум“ с рег. № ..... било придобито на 18.02.2022 г. от търговско дружество „ИННО ТАЙЪР РЕСАЙЛИНГ“ ООД гр.

София, но паради неизпълнение на задължението на новия собственик „ИННО ТАЙЪР РЕСАЙЛИНГ“ ООД да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването регистрацията на регистрираното дотогава пътно превозно средство товарен автомобил „Рено Мидлум“ с рег. № ..... била служебно прекратена на 22.04.2022 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДВП, като това било вписано в автоматизираната информационна система на МВР.

На 23.05.2022 г. жалбоподателят Т. С. Т. управлявал товарния автомобил „Рено Мидлум“ с рег. № ..... като в 11.00 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 3-565, в участък на км. 0+100, на територията на община Марица той бил спрян за полицейска проверка от автопатрул на РУ Труд при ОД на МВР гр. Пловдив, в състава на който бил свидетелят Т. Х. Г. – младши автоконтрольор. При извършената проверка на водача Т. и по отношение на превозното средство свидетелят Г. усТ.ил, че регистрацията на товарния автомобил „Рено Мидлум“ с рег. № ..... била служебно прекратена, като така управлявания от Т. автомобил се явявал нерегистриран. За нарушаване на забраната за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по път отворен за обществено ползване полицейският служител Г. съставил на жалбоподателя акт за усТ.яване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП – АУАН с бл. № 04775/23.05.2022 г. При предявяване на акта на нарушителя Т. последният вписал, че няма възражение. Възражения против АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

2

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено от административно-наказващият орган в срока по чл.34 ал.3 и по чл.52 ал.1 от ЗАНН – на 07.06.2022 г., обжалваното наказателно посТ.ление – НП № № 22-6207-000182/07.06.2022 г.

Така изложената фактическа обсТ.ка Съдът прие за безспорно усТ.ена въз основа на: показанията на свидетеля Г., АУАН, покана, съпроводително писмо, справка за нарушител/водач, извлечение от автоматизираната информационна система на МВР относно МПС с рег. № ....., справки за собственост, регистрация и прекратяване на регистрация на пътно превозно средство, оправомощителна заповед.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел Г. като последователни, логични, допълващи и кореспондиращи си с писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.

Като годно писмено доказателство се ползва от съда съставения АУАН с бл. № 04775/23.05.2022 г. – редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, без направени възражения по констатациите му нито при предявяването, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, без ангажиране на никакви доказателства от страна на страната жалбоподател по опровергаване на отразеното в акта.

При така възприетата и изложена фактическа обсТ.ка Съдът прие, че жалбоподателят Т. С. Т. от гр. Бухово с поведението си на 23.05.2022 г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП, тъй като в 11.00 ч. на път от Републиканската пътна мрежа клас ІІІ № 3-565, в участък на км. 0+100 – път отворен за обществено ползване, на територията на община Марица, е управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил „Рено Мидлум“ с рег. № ....., собственост на „ИННО ТАЙЪР РЕСАЙЛИНГ“ ООД гр. София, който не е бил регистриран по надлежния ред – регистрацията му е била служебно прекратена на 22.04.2022 г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДВП, въпреки забраната за такова управление.

Според съда извършването на това нарушение от страна на жалбоподателя Т. Т. се доказва откъм обективната и субективната му страна по категоричен и несъмнен начин от наличните по делото доказателства – гласните – показанията на разпитания свидетел Г., както и писмени такива, като следва да се отбележи отново и че съдебният състав ползва АУАН с бл.

№ 04775/23.05.2022 г., в който са изложени обстоятелствата на нарушението, доколкото редовно съставените актове по ЗДВП имат съгласно чл.189 ал.2 от ЗДВП доказателствена сила до доказване на противното, а нарушителят нито е възразил по съставения му акт, нито в хода на съдебното производство ангажира доказателства опровергаващи отразеното в акта.

Правилно според решаващия производството съдебен състав е подведено нарушението и от актосъставител в АУАН, и от административно 3

– наказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма – по чл.140 ал.1 от ЗДВП /”По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”/. Изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението както в АУАН, така и в НП всички такива, които са от значение за преценката за правната съставомерност на нарушението, а и са така описани в АУАН и в НП, че наказаното лице да е наясно за какво се подвежда под отговорност. Конкретизирани са в описателната част на НП време, място на извършване на нарушението, моторното превозно средство – по вид, марка, модел и номер, вписано е това, че автомобила е с прекратена регистрация и откога. По никакъв начин според съда при така излаганите обстоятелства на нарушението от страна на административно – наказващият орган жалбоподателят не е бил ограничен във възможността за разбиране на вмененото нарушение, съответно и в реализация на правото му на защита.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175 ал.3 и то пр.1 от ЗДВП за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП, като относно размера на наложените административни наказания – глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство в размер на 6 /шест/ месеца, то следва да се посочи, че този размер е определен от административно – наказващият орган в минимално предвидения от законодателя за всяко от двете наказания и не би и могъл да бъде променян от съда в насока на евентуалното му намаляване. Тези така определени размери на наложените наказания съответстват на обществена опасност на нарушение и на нарушител, явяват се според съда и най – ефикасни с оглед на тяхната целесъобразност.

Не може според съда случаят да се квалифицира и като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото както се и посочи и по – горе от справката за нарушител/водач се усТ.ява, че до извършването на нарушението от 23.05.2022 г. по чл.140 ал.1 от ЗДВП жалбоподателят Т. Т. е бил няколкократно санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата – с шест наказателни посТ.ления и пет фиша. В случая процесното административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП не се явява инцидентна, изолирана проява от страна на Т. като водач на пътно превозно средство.

Освен това по делото няма и не са и ангажирани от страната жалбоподател доказателства за някакви многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да омаловажават деятелността на нарушителя към 23.05.2022 г. до степен да не следва да носи никаква административна отговорност за незаконосъобразното си и общественоопасно поведение. Това, че при процесното управление на автомобила водачът е бил с голям и малък талон, че автомобилът е бил минал преглед, че е имало светлини, че тахошайбите са били наред, а и документите на Т. били изрядни – както се заявява при пренията в хода на настоящото съдебно производство от жалбоподателя, то тези обстоятелства и по-точно 4 неусТ.яване извършването и на друго нарушение на правилата за движение по пътищата, е отчетено от административно – наказващият орган като смекчаващи административната отговорност обстоятелства, но само това не е достатъчно, за да обуслове извод за отпадане изцяло и на административната отговорност за нарушението.

Наказателното посТ.ление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното посТ.ление и да налагат неговата отмяна.

По делото не са претендирани разноски от никоя от страните.

Относно изложеното в жалбата против атакуваното наказателно, че водачът Т. не бил знаел за прекратената регистрация и че бил само служител във фирмата, чийто автомобил е управлявал, същото се явява неподкрепено от никакви доказателства по делото, като дори заявителя на това – жалбоподателят Т., сам го опровергава, като в съдебното заседание заяви, че не е бил на трудов договор, само е управлявал автомобила, а в пледоариите заяви, че собственикът му казал, че автомобилът се считал дерегистриран от КАТ. При предявяване на нарушителя не е било направено възражение за липса на знание за елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, като такова не е било направено и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък се ангажираха каквито и да било доказателства от страната жалбоподател за твърдяната липса на знание за дерегистрация.

Жалбоподателят Т. като водач по см. на §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е имал възможност /предвид твърдение за познанство и пътуване заедно със „собственика“/, а и задължение да се убеди в изрядността на чуждото моторно превозно средство, което се наема да управлява. В процесния случай, видно от съдържащите се по делото доказателства, прекратяването на регистрацията на описания товарен автомобил „Рено Мидлум“ с рег. № ..... е извършено по реда посочен в чл.143 ал.15 от ЗДВП – служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, като прекратяването на регистрацията на това основание настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било и необходимо контролните органи да информират за това прекратяване. В случаите на чл.143 ал.15 от ЗДВП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.