Решение № 2895 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2895 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100506211 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на ЗД „Б.И.“ АД срещу постановление от 28.03.2023 г. на ЧСИ А.Б., рег. № 850, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20238500400304.

Жалбоподателят твърди, че обжалваните действия са незаконосъобразни и претендира отмяната им. Счита, че дължимото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на взискателя следва да бъде определено по реда на чл. 10, т. 1 НМРАВ в размер на 200 лв., а не както е определено с обжалваното постановление – 840 лв.

Ответникът по жалбата – К.С.Г., оспорва жалбата, като счита, че същата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване. Освен това твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. не са прекомерни, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ А.Б. е посочил, че жалбата е неоснователна. Твърди, че приетите разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и не са прекомерни.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз 1 основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 04.04.2023 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 28.03.2023 г., съобщено на длъжника на 31.03.2023 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя К.С.Г. срещу длъжника ЗД „Б.И.“ АД за събиране на парична сума в размер на 2052,48 лв. – разноски по т.д. № 32/2022 г. по описа на ОС – Враца, както и сумата в размер на 2260 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 2353/2022 г. по описа на САС, съгласно изпълнителен лист от 24.02.2023 г. Видно от изпратената до длъжника ЗД „Б.И.“ АД покана за доброволно изпълнение от 22.03.2023 г., връчена му на същата дата, ЧСИ е приел за събиране сумата в размер на 840 лв. - разноски по изпълнението, представляващи хонорар за защита от адвокат в полза на взискателя. По изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, като няма спор между страните, че задължението по изпълнителния лист е заплатено от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение.

При така установените факти настоящият състав намира частната жалба за основателна.

Както беше посочено, в рамките на изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, като взискателят единствено е подал молба за образуване на изпълнителното дело, поради което в негова полза се дължат разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 НМРАВ само за образуването му. Не се дължи възнаграждение по т. 2 от цитираната разпоредба на НМРАВ, тъй като същата визира случаи на осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело, извън образуването му, каквото не е било налице, с оглед извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение, за който факт не е налице спор. Отделно от посоченото, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. е прекомерно, предвид ниската фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело, съпоставена с минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ.

Съобразно изложеното обжалваното постановление следва да бъде отменено и 2 вместо него постановено ново, с което претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано от 840 лв. на 200 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 28.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238500400304 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850, район на действие – СГС, с което ЧСИ А.Б. е отказал да намали разноските за защита от адвокат на взискателя, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране в полза на взискателя К.С.Г. разноски за защита от адвокат по изпълнително дело № 20238500400304 по описа на ЧСИ А.Б., рег.

№ 850, район на действие – СГС, от сумата в размер на 840 лв. на сумата в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3