Определение № 263 от 22.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Пловдив , 22.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Д. Симидчиев

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно частно наказателно дело № 20215300601483 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С Определение № 253 от 02.06.2021г. по ЧНД № 3186/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, е потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното производство от 19.04.2021 г. по досъдебно производство № 6/2021 г. по описа на РУП Раковски, пр.пр. 10365/2020 г. по описа на същата прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Срещу така постановеното определение е постъпила Жалба на П. ИВ. Б. срещу съдебния акт, в която се излагат съображения относно неговата неправилност. Оборва се възприетата теза за наличие на гражданско – правни взаимоотношения между страните и се твърди за наличие на измамни действия от страна на И. Предлага се отмяна на обжалваното определение на ПРС и постановлението на районната прокуратура за прекратяване на наказателното производство.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на пострадалия, материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от фактическа и от правна страна следното:

Жалбата на пострадалия е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

1

Видно от представените материали по делото е правилно установена следната фактическа обстановка :

Свидетелят П.Б. живеел в гр. Р., обл. П., като в двора на къщата си отглеждал различни животни. На 01.11.2020 г. посетил кооперативния пазар в гр. Раковски, където се извършвала продажба на животни. Там се запознал със С. А. И от с.Д, обл Р, който пристигнал същия ден със свой познат - св. И.

К., с товарен микробус Рено Мастер ТДИ с ДК№ ***, собственост на К с цел покупкопродажба на животни. Свидетелите П.Б. и С. И. се заприказвали, като Б. споделил - че възнамерява да продаде една крава юница, а И. проявил интерес. Тримата отишли до дома на Б., където последният показал животното. Двамата със С.И. се спазарили И.да я купи срещу сумата от 600 лв., като И. обяснил, че има в себе си само 400 лв. - които може да плати веднага, а другите впоследствие и двамата си „стиснали ръцете" в знак на съгласие. И. дал на жалбоподателя сумата от 400 лв. и се договорили И. да дойде другата неделя и да му донесе една ялова овца за разликата от цената.

Междувременно Б. показал и притежаваната от него кобила – женска, червена на цвят. И. изявил желания да я купи за свой приятел и Б. се съгласил. Според Б. - се договорили за кобилата за сумата от 1600 лв., а според И.за сумата от 900 лв. И. оставил на Б. реалния номер на мобилния си телефон, както и личната си карта - като гаранция, че е сериозен и че следващата неделя щял да дойде, за да си оправят сметките и да доведе обещаното животно и парите за кобилата. След това двете животни – кобилата и юницата, били натоварени на товарния микробус „Рено Мастер“ и К. и И. си заминали. На следващата събота - един ден преди неделния пазар - св.Б. позвънил по телефона на И. за да го попита кога смята да идва на пазара в неделя, при което И. обяснил, че в момента не разполага със сумата - децата му били болни и не можел да пътува до гр. Раковски. Последваш няколко разговора по телефона помежду им, при които И. обещавал да заплати останалата дължима сума, но обяснявал, че е финансово затруднен в момента, което накарало св. Б. да депозира жалба в полицията, по която впоследствие е инициирано образуването на наказателно производство.

Въз основа на така установеното, прокурорът и приел, че от констатираната по делото фактическа обстановка и събраните доказателства не може да се направи еднозначен извод, че са осъществени обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 209 НК, защото не е установено С. И. да е въвел пострадалото лице в заблуждение за конкретни обстоятелства и факти, което заблуждение да се намира в причинна връзка с извършеното имуществено разпореждане. Подчертава се, че са възникнали гражданскоправни отношения и се касаело за неизпълнение на договор.

За да постанови обжалвания акт, първата инстанция е споделила изводите на държавното обвинение, като мотивирано акцентира на това, че доктрината, така и съдебната практика приемат, че престъплението измама може да бъде извършено и чрез сключване на договор между дееца и пострадалото лице, но за да бъдат действията съставомерни следва да бъде 2 установено, че към момента на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го сключва именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да й причини имотна вреда. Съдът е преценил, че крайното си заключение държавното обвинение е направило в резултат на пълно тълкуване на доказателствата по делото и нови такива не следва да бъдат събирани. Въз основа на тях първата инстанция приема, че не се установява с приложените и възможни процесуално-следствени действия изначална липса на намерение за изпълнение от страна на И., т.к. същият се е занимавал с покупко-продажбата на животни, частично е изпълнил договора с жалбоподателя, оставил е в залог личната си карта и е дал реален номер на мобилния си телефон, като е обективирал съществуващото към момента намерение да изпълни задълженията си.

В тази връзка се обосновава, че между пострадалия и И. са възникнали гражданскоправни отношения, изразяващи се в сключване на устен договор за покупко-продажба на животни, който не е бил изпълнен от страна на купувача, който не отрича възникналите задължения, като сочи че причината за неизпълнението лежи във финансови затруднения и изразява готовност за изпълнението им.

Няма спор в съдебната практика, че за субективното отношение на дееца към неговото противоправно поведение се съди от всички обективни обстоятелства, характеризиращи и съпътстващи инкриминираната деятелност, което пък предполага тяхното изследване и изясняване в пълнота.

Ето защо въззивният съд приема, че изводът относно липса на извършено престъпление от общ характер е направен при непълнота на проведеното разследване, доколкото не са изследвани задълбочено няколко въпроса, имащи съществено значение за разкриване на обективната истина – действително ли И. е бил или е в невъзможност да изпълни поетите задължения, къде са предадените му животни, защо ако не може да бъдат заплатени не са върнати на купувача, как се съотнася поведението на дееца с приложените дънни за множество криминалистични регистрации на И. за различни престъпления, немалка част от които за измами.

Въз основа на горното, изводът за прекратяване на наказателното производство е твърде прибързан и следва да бъде проверен чрез изясняване на обстоятелствата какво е било финансовото положение на И. към момента на договорката му с пострадалия, има ли доказателства за влошаване на същото в последствие, какво се е случило с инкриминираните вещи, както и да се съберат пълни характеристични данни за И. Едва след изясняване на посоченото, прокурорът би могъл да направи обосновано и мотивирано заключение по казуса.

Предвид горното, изводът на първостепенния съд, а и на прокуратурата относно липсата на извършено престъпление от общ характер се явява прибързан, доколкото е направен при непълнота на проведеното по делото разследване, което мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че 3 атакуваното определение на районния съд и постановлението на прокуратурата са незаконосъобразни и необосновани и като такива следва да бъдат отменени.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 253 от 02.06.2021г. по ЧНД № 3186/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното производство от 19.04.2021 г. по досъдебно производство № 6/2021 г. по описа на РУП Раковски, пр.пр. 10365/2020 г. по описа на същата прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и ВРЪЩА делото на районната прокуратура за изпълнение на указаното в мотивната част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4