Определение № 779 от 13.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 263/2024
- Вид
- Определение № 779
- Подписан
- 13.08.2024
- В сила
- 23.07.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 6 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 779 гр. С.З., 13.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д. К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500263 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл.78, ал.4 от ГПК във връзка с чл.248 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Д. Д. Х., ищец по гр.д. с №2747/2021 г. по описа на на Районен съд - К., V - ти граждански състав, подадена, чрез адв. Р.Д. против Определение № 424/ 22.02.2024г.
Жалбоподателката твърди, че не е съгласна с определението на Районен съд - К. и се противопоставя изцяло на гореописаното определение, което е в подкрепа на искането на ответната страна за присъждане на разноски по гражданско дело с № 2747 по описа на К. районен съд за 2021г.
АРГУМЕНТИТЕ И ЗА ТОВА СЕ ОСНОВАВАТ НА СЛЕДНИТЕ
ДОВОДИ, а именно:
Исковият процес по Гражданско дело с № 2747 по описа на К. районен съд е образуван още през 2021г., без да е даден ход по същество на процеса.
В съдебно заседание, насрочено от съда за 14.08.2023г., процесуалният представител поискал да не се дава ход по съществото на иска поради това, че не са призовани към процеса и необходимите другари. Така с Определение № 1745/16.08.2023г. съдът е определил да предоставят преписи от исковата претенция за новите ответници (необходимите другари), но същевременно не била направена свовременна проверка дали тези хора не са починали. Едва с Определение под № 2335/30.10.2023г. Съдът е дал указания да се вземе становище дали исковата молба ще бъде против починалите лица или ще бъдат посочени техни наследници, с искане за конституиране на същите.
Предоставен й бил един твърде кратък срок да открие законните наследници на необходимите другари в процеса. Този кратък срок не й позволил дори да се поиска от Съда на Удостоверение, по силата, на което да 1 получа информацията за наследниците от конкретните общини и да представяи тези данни на Съда.
Същевременно между Определение № 1745/16.08.2023г. и Определение № 2335/ 30.10.2023 г. минали повече от два месеца.
Така в качеството си на активно легитимирана страна в исковия съдебен процес не успяла да спази срока на Съда, като предоставила имена и адреси на наследниците на необходимите другари. Като резултат от това исковият процес бил прекратен, а тя изгубила внесената държавна такса и всички разноски, сторени от 2021г. до датата на прекратяване, без дори на процеса да бъде даден ход по същество.
Нямало разпореждане на Съда за отстраняване на нередовността в исковата молба ПРЕДИ насроченото и проведено съдебно заседание на датата 14.08.2023г.
При прекратяване на делото, при пълен или частичен отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат разноски по делото единствено и само, ако той не е дал повод за завеждане на иска. Релевантен е фактът, че за завеждането на Гражданско дело № 2747/ 2021г. ответникът е дал повод за това / аргумент от чл. 78, ла. 2 ГПК/.
В настоящия случай жалбоподателката твърди, че точно поведението на ответната страна С. Д. В. е дало повода за завеждане на иска с правно основание чл.17, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл. 30, ал. 1 от ЗН, чл. 124, ал. 1 от ГПК /чл. 97, ал. 1 от отменения ГПК/, чл. 6 от Конституцията на Република България. По папката на делото има и доказателство, че като ищец направила искане за спиране на процеса за срок до шест месеца с цел постигане на спогодба между спорещите страни. Съставила и с помощта на Нотариус Куцарова била изпратена на С. В. Нотариална покана с проект на спогодба. Нямало каквато и да било реакция за споделяне от ответника, като делото трябвало да се възобнови в законоустановения срок.
Противопоставя и се и на размера на исканите разноски.
По смисъла на чл. 9, ал. 3 Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и след като се съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото се определя и размера на адвокастското възнаграждение.
Така определеното възнаграждение за изготвяне на отговор на искова молба и процесуална защита по силата на Договор за правна защита и съдействие от 19.08.2022г. е значително завишен съгласно Наредба №1/ 09.07.2004г.Обръща внимание на Съда, че до прекратяване на делото е бил подаден само отговор на искова молба от ответника и процесуалният му защитник се е явил в едно заседание, по което не е даден ход по същество.
Съдебни заседания по съществото на спора не са се провели, считано от датата на образуване на Гражданско дело № 2747/ 2021г. до датата на неговото прекратяване.
Навежда довод, че процесуална защита в съдебна зала не е извършвана от процесуалния представител на ответника С. Д. В..
Моли, на основание гореописаното, Определение на Районен съд - К., V 2
- ти граждански състав, Гражданско дело № 2747/ 2021г.. бъде изцяло отхвърлено, като не бъдат присъждани разноски на ответника, тъй като той с поведението си е дал повод за завеждане на исковата претенция, на основание на която е образувано Гражданско дело с № 2747 по описа на К. районен съд за 2021г.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е постъпил от ответника С. Д. В. с ЕГН **********, ответник по ГД с № 2747/2021 г. на КРС, чрез адв.Д. – пълномощник на същия. С този отговор ответникът изразява пред СтОС становище по частната жалба на ищеца Д. Х. против Определение № 424/22. 02.2023 г. по ГД № 2747/2021 г. на КРС за присъждане съдебни разноски на ответника, поради прекратеното производство по делото.
Доводи за неоснователност на частната жалба са подробно изложени в същия писмен отговор на въззиваемия и ответник.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата и доводите на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок и се явява процесуално допустима.
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от частната жалбоподателка Д. Д. Х., ЕГН ********** с адрес в гр. С. против С. Д. В., с ЕГН **********, с адрес в гр. К., с коята са предявени искове с правно основание чл.17, ал.1 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл. 30, ал. 1 от ЗН, чл. 124, ал. 1 от ГПК /чл. 97, ал. 1 от отменения ГПК/, чл. 6 от Конституцията на Република България, касаещи няколко предмета, и цена на иска: 40 750,80 лв.
С определение под № 2651/01.12.2023 г. в закрито заседание, съдът е прекратил производството по горепосоченото гражданско дело. Този акт на съда не е обжалван от страните и съответно е влязъл в законна сила на датата 28.12.2023 г.
С молба с вх. № 16293/21.12.2023 г. по описа на РС-К. от адв. Е. Д., пълномощник на ответника е представен списък с разноски, съгласно чл. 80 във връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Тъй като ответникът по настоящото гражданско дело е упълномощил адвокат /Договор за правна защита и съдействие от 19.08.2022 г./, същият след прекратяване на производството има право на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК. От приложеното пълномощно е видно, че ответникът е упълномощил адв. Е. Д., вписан в АК С.З.. От списъка за разноски, представени с горепосочената молба от адв. Е. Д., е видно, че разноските по делото са в размер на 5000,00 лева - адвокатски хонорар.
3
Препис от молбата е изпратена на ищцата, в указания от съда срок е постъпило становище с вх. № 2576/20.02.2024 г. по описа на РС-К., в което същата заявява, че хонорарът на процесуалния представител на ответника е завишен, моли съда да отхвърли молбата, да не присъжда разноски на ответника, сочи, че същият с поведението си дал повод за завеждане исковата претенция.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определение размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
Съдът счита, че следва да се определи възнаграждение за адвокат по Договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне отговор на искова молба и процесуално представителство по настоящото дело. Размерът следва да бъде определен от една страна с оглед високата цена и материален интерес на иска, предявен от ищцата, а от друга и съобразявайки иброя на предявените искове, както и извършената от пълномощника на страната работа, а именно изготвяне и подаване на отговор на искова молба, в който е изразено становище по всеки един от предявените искове, които са с различни предмети на доказване, и участие в едно псъдебно заседание. В този случай размерът от 5000,00 лева е справедлив и молбата за присъждане на разноски от 21.12.2023 г. правилно е била уважена от първостепенни съд.
Въззивният съд приема, че правилно и обосновано първостепенният Районен съд - К. е преценил, че не са налице предпоставките за намалянето на адвокатския хонорар, присъден в тежест на ищцата и жалбоподателка.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло това обжалвано определение на Районен съд - К. .
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение №424/22.02.2024г. на Районен съд - К., V - ти граждански състав, постановено по гр.д. № 2747/2021г. по описа на същия съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС на РБ гр. С. чрез ОС - гр.
С.З., при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5