Определение № 1013 от 26.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 26.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601246 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение от 03.10.2023г. по НЧД №678/2023г. по описа на ОСВраца съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода С. Ц. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НЧД №272/2022г. по описа на РС-Белоградчик, НО, 1 състав с определение от 19.01.2023г., в сила от 04.02.2023г.

Срещу определението на окръжния съд в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения С. Ц. К., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за наличие на придобито право на условно предсрочно освобождаване поради полагането на доброволен труд, липсата на конфликти и влошено социално положение жена и четири деца, които разчитат на грижите на осъденото лице.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено поради следните съображения:

1

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК.

В мотивите си първоинстанционният съд е направил подробен разбор на предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за невъзможност да се приложи института на условното предсрочно освобождаване е правилен и законосъобразен.

В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият К. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и С. Ц. К. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Напротив - поведението на осъденото лице в мястото за изтърпяване на наказанието разкрива липса на поправяне и налага цялостно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Жалбоподателят С. Ц. К. търпи наказание, определено след групиране на две отделни осъждания за престъпления по чл.197, ал.3 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.2 НК вр. чл.194, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.198, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК, като е наложено общо наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“. Определен е първоначален общ режим за изтърпяване на 2 наложеното наказание „лишаване от свобода“. Зачетено е предварителното задържане под стража на осъденото лице, изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, както и изтърпяната част от наказанието „пробация“ по една от групираните присъди.

Към датата на съдебното заседание на първата инстанция 03.10.2023г. са били изтърпени фактически единадесет месеца и двадесет и три дни, от работа - един месец и пет дни, а остатъкът за изтърпяване е бил пет месеца и два дни.

Осъденият С. Ц. К. е имал конформно поведение в местата за лишаване от свобода, като първоначално рискът от рецидив е бил в среден размер - 59 точки, но поради някои неблагополучия в неговото поведение в мястото за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и наложеното дисциплинарно наказание рискът е увеличен и е в горните граници на средния размер - 76 точки.

Осъденият К. не е награждаван, работел е под контрол, но се е отказал от възложената работа, полага доброволен труд и участва в затворнически мероприятия - изготвяне на мартеници и турнир по белот.

Със заповед от 05.01.2023г. осъденият К. е наказан с „писмено предупреждение“ за притежаване на неразрешена вещ.

Независимо от провежданата корекционна работа с осъдения, при него се наблюдава липса на настъпили конструктивни промени в поведението, като осъденият К. е показал старание към положителна промяна в личността си, но без резултат. Продължават да съществуват големи дефицити в отношението към правонарушението, корекция на начина на живот и на поведението, образоваността и уменията за мислене. Липсват трайни и необратими промени в нагласите и личността на осъдения. Трябва да се посочи, че става дума за пореден престой на жалбоподателя С. Ц. К. в местата за лишаване от свобода, без предходните изтърпени наказания да са се отразили възпиращо на неговите нагласи за извършване на престъпления против собствеността - напротив - наблюдава се преминаване към по-тежки посегателства - настоящето осъждане е за грабеж.

3

Въззивният съдебен състав намира, че осъденият К. дължи показването на значителни усилия за своето поправяне и превъзпитание, които не са разкрити по време на настоящия му престой в местата за лишаване от свобода. Пребиваването на жалбоподателя С. Ц. К. в мястото за лишаване от свобода не се отличава със същностна промяна в поведението и в нагласите и е налице значително увеличаване на риска от рецидив при проведената преоценка след престоя в затвора.

Според този съдебен състав посочените обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че не следва да се прилага институтът на условното предсрочно освобождаване.

Институтът предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона.

Прилагането на института на условното предсрочно освобождаване не е придобито право от осъденото лице, а привилегия, за която трябва да се положат значителни и резултатни усилия.

Липсата на доказателства, че осъденият С. Ц. К. се е поправил и превъзпитал не позволява спрямо него да се постанови условно предсрочно освобождаване.

Социалното и материалното положение на близките на осъдения също не са основание да се преразгледа определението на първата инстанция, доколкото тези обстоятелства са били известни на осъдения преди да пристъпи към престъпната дейност, за която търпи наказание, без да са го възпрели от посегателствата срещу собствеността и личността на различни граждани.

С оглед изложените съображения определението на ОС-Враца трябва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 03.10.2023г.‚ постановено по НЧД №678/2023г. по описа на ОС-Враца, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода С. Ц. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, определено му по НЧД №272/2022г. по описа на РС-Белоградчик, НО, 1 състав с определение от 19.01.2023г., в сила от 04.02.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, на неговия служебен защитник и на ръководството на Затвора-гр.Враца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5