Решение № 5110 от 09.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5110 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100505170 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 14808/05.04.2023г. подадена на 30.03.2023г. от „Е.П.“ЕАД срещу разпореждсане от 20.03.2023г., с което е постановен отказ за намаляване на приетите разноски по изпълнителното дело в частта относно адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя на ЧСИ №921 РКЧСИ с район на действие СГС – С.П. по изп.д. № 20239210400517.

Взискателят по изпълнителното дело „К.“АД, в срока по чл.436 ал.3 от ГПК не депозира възражение.

Частен съдебен изпълнител ЧСИ С.П. рег. №921 от РКЧСИ по реда на 436 ал.3 от ГПК е депозирал мотиви по постановения от него отказ за намаляване разноските на взискателя относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника му, като твърди, че е налице основание за приемане на разноските - чл.79 ал.1 от ГПК, като размера на адвокатското възнаграждение на взискателя е съобразно минимума по наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.10 т.1 и т.2 от същата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на издаден въз основа 1 на влезнало в сила съдебно решение – чл.404 т.1 от ГПК изпълнителен лист от 21.02.2023г. по гр.д. № 57832/2016г. по описа на Софийски районен съд за вземания н а „К.“ЕАД срещу „ЧЕЗ Е.Б.“АД с актуавно наименование „Е.П.“ЕАД за сумата от общо 6566,29 лв.,ведно със законната лихва върху главницата считано от 01.01.2014г. до окончателното й изплащане и съдебни разноски.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 02.03.2023г. от адв. В.Ч. като пълномощник на взискателя, като с молбата са посочени и изпълнителните способи – запори по сметки в конкретно посочени банки, които да бъдат извършени за събиране на вземането, както и е направено искане за събиране на разноски по изпълнителното дело, като е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него, с които „К.“ЕАД упълномощава адв. В.Ч. да оказва правна защита и съдействие изразяващо се в образуване и водене на изпълнително дело по изпълнителен лист от 21.02.2023г. при уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 1248,00 лв.

С постановление от 02.03.2023г. ЧСИ №921 по КЧСИ е образувал изпълнително дело № 20239210400517 срещу № „Е.П.“ЕАД.

На 13.03.2023г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която му е връчена на същата дата – 14.03.2023г., като едновременно с това е наложен и запор върху банкови сметки на длъжника.

С молба от 20.03.2023г. длъжникът е подал пред ЧСИ молба,с която претендира да се намали приетия размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, като прекомерно, а с обжалваното разпореждане от 20.03.2023г. ЧСИ е отказал намаляване на приетото вече адвокатско възнаграждение.

Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от 10.07.2017 г., използваният в чл. 435 ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.

Предвид горното, това е разпореждането, което се съдържа и в поканата за доброволно изпълнение, както и постановление № 847/21.12.2022г. ЧСИ, обективиращо изричен отказ да бъде уважено искането за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, поради което безспорно има характер на акт подлежащ на самостоятелно обжалване.

С оглед посоченото, жалбата подадена от длъжника следва да се счита, че е срещу отказа за намаляване на определените такси и разноски по изпълнителното производство. Същата несъмнено е в срока по по чл.436 ал.1 ГПК, доколкото постановлението за отказ е връчено на дължника на 21.03.2023г., жалбата от същия е подадена на 30.03.2023г., подадена е от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.1 т.7 ГПК акт - относно разноски по изпълнението, в частност – отказ да бъде намален приетия адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя.

Във връзка с направените възражения в жалбата следва да се посочи, че нормативното основание за отговорността на длъжника за заплащане на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело не са разпоредбите на чл. 10 т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /регламентиращи правоотношения между възложителя и 2 изпълнителя по мандатното правоотношение/, а разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ГПК. В хипотезата на т.3 чл.79 ал.1 от ГПК действително се предвижда, че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79 ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение на тези разноски /изключение са хипотезите, при които договорът за правна помощ изрично регламентира възнаграждение за провеждане на конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е такъв/. Настоящият случай несъмнено не попада и в останалите хипотези на предвидените изключения - по т.1 и т.2 от чл.79 ал.1 от ГПК, напротив от аргумент именно от текста на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК, изрично е посочено, че изключението за освобождаване на длъжника от задължението за заплащане на разноските в изпълнителния процес не се отнася в случаите, в които плащането е направено след започване на изпълнителното производство т.е. плащане преди изтичане на срока за доброволно изпълнение има за последица законово основание за ангажиране на отговорността на длъжника за разноските по изпълнението вкл. и платено от взискателя адвокатско възнаграждение.

Приетите с актове на съдебния изпълнител размери от 1248,00 лв. на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело, съответстват на минималните размери, предвидени с разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция - ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. / по чл. 10, т. 1- 240,00 лв. за образуване на изпълнително производство с включен ДДС - §2 от Наребдата/, но надвишават минималния размер по т.2 /за водене ½ от размерите по чл.7 ал.2 от Наредбата - 965,53 лв./.

Тук е необходимо да се съобрази обаче обстоятелството, че по изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която действително е определил изпълнителен способи за сбиране на вземания - запор. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. /към този момент./.

В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

Аргументите, които по съществото си са вярни твърдения, а именно че към 3 момента на образуване на изпълнителното дело е неясно начина, по който ще протече изпълнителното производство и какви действия следва да бъдат извършвани от пълномощника на взискателя до пълното удовлетворяване на вземането, поради което и уговарянето и плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представително в хода на изпълнителното дело не може да бъде прекомерно и недължимо, не са релевантни към момента на произнасяне по искане по чл.78 ал.5 от ГПК в хода на изпълнителното производство с оглед конкретиката на случая и хода на същото. Тези доводи, са ирелевантни и при преценката от настоящата инстанция, доколкото се преценява действително извършените действия по изпълнението и техните юридически последици.

В този смисъл дори взискателят да е платил средства за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, както за образуване, така и за водене на изпълнително производство, последните по вече изложените съображения не се явяват необходими към момента на образуване на изпълнителното производство и връчване на покана за доброволно изпълнение, от което следва и извода, че между тях и неизпълнението на главните задължения от страна длъжника в периода от връчване на поканата за доброволно изпълнение респ. изтичане на срока за изпълнение по нея, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка т.е същите остават платени на риск на взискателя.

Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение на взискателя се дължи единствено на основание чл.10 т.1 НМРАВ, поради което настоящия съдебен състав счита, следва да бъде намален именно до дължимия съгласно цитираната разпоредба минимум от 240,00 лв. с ДДС.

Съобразно изхода на спора и основание чл. 78 ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени разноски в настоящото производство и съобразно списък на разноските инкорпориран в жалбата, а именно – 25,00 лв. – внесена държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 02.03.2023г. на ЧСИ №921 по КЧСИ – С.П. по изпълнително дело № 20239210400517 в частта, с което е постановен отказ за намаляване на приетите разноски относно адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА вземането за разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „К.“АД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. ******* срещу длъжника „Е.П.“ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. *******, Бизнес център БенчМарк, по изпълнително дело № 20239210400517 на ЧСИ С.П. рег. №921 от РКЧСИ на основание чл. 78 ал. 5 ГПК от сумата 1248,00 лв. на сумата от 240,00 лв.

ОСЪЖДА „К.“АД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр.

4

Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. ******* на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на „Е.П.“ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. *******, Бизнес център БенчМарк разноски по настоящото дело в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5