Решение № 252 от 06.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ваня Ил. И.ова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000501067 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20 от 6 февруари 2023г. по т. д. № 133/2021г. Софийски окръжен съд, ТО, е отхвърлил предявените от Е. А. Х., ЕГН **********, действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител Н. П. С. срещу „Лев Инс” АД с ЕИК 121130788, обективно съединени искове за плащане на сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на дядо й И. Х. С., причинена в резултат на ПТП, настъпило на ********г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2020г. до окончателното плащане; осъдил Е. А. Х., ЕГН ********** , действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител Н. П. С.q да плати на „Лев Инс” АД с ЕИК 121130788, общата сума от 915 лв.

/деветстотин и петнадесет лева/, представляваща направени по делото разноски /5 лв. за д. т. за издаване на съдебно удостоверение, 60 лв. за възнаграждения на призовани свидетели, 400 лв. за възнаграждения на вещи лица и 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение/.

1

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на Е. А. Х., представлявана от законния си представител Н. П. Н., срещу решението по т. д. № 133/2021г. на СОС. С доводи за неправилност на атакуваното решение, концентрирани като резултат върху нарушение на материалния закон поради неправилния извод за липса на материалноправна легитимация в лицето на ищцата да претендира обезщетение от смъртта на своя дядо, иска отмяна на решението и уважаване на иска.

ЗК „Лев инс“ АД е оспорил въззивната жалба.

За да постанови решението си в решаващите си мотиви, с които е отрекъл материалноправната легитимация на ищцата и, с което е отхвърлил исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата – внучка на загиналия от ПТП не е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му, тъй като не е проведено доказване по безспорен и категоричен начин чрез гласните доказателства, събрани чрез разпит на св. Ц. и св. А., чиито показания не са кредитирани изцяло, че тя е създала толкова дълбока и емоционална връзка и съответно е търпяла страдание – дълбоко и продължително, което справедливостта да изисква то да бъде обезщетено, въпреки че е приел за установено, че между дядо и внучка е съществувала връзка на привързаност и грижа и, че тя е изпитала чувство на загуба след смъртта му.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.

Предмет на обжалваното решение е предявен иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увредено лице (чл. 478, ал. 2 КЗ) срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, причинил ПТП на 16.01.2020г., от което е настъпила смъртта на И. Х. С. – дядо на ищцата.

Настъпването на ПТП, вредоносния резултат от него и наличието на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на ПТП е прието за установено в производството. В спорния предмет и на въззивното производство е материалноправната легитимация на ищцата да получи 2 търсеното обезщетение от смъртта на своя родственик, оспорена още в срока за отговор на исковата молба с правоизключващи възражения, п оддържани и в отговора на въззивната жалба на ответника като обосновка на доводи за правилност на обжалвания акт.

Жалбоподателката поддържа от своя страна, че ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС не е приложено правилно. Счита, че неправилно – необосновано и в разрез със събраните доказателства, съдът е приел, че между нея и починалия не са съществували изключителни отношения на близост и привързаност, въпреки установеното по делото, че още приживе на баща й, тъй като и двамата й родители били много заети, дядото е поел грижите по отглеждането й и връзката между тях е била подобна на тази между родител и дете на фона на отношенията между членовете на семействата в първата четвърт на 21 век. Поддържа още, че „традиционни за българското семейство отношения“ следва да се преценяват и през призмата на промяната на развитието на обществото, в частност и през 21 век, и конкретно за всеки отделен случай. Обобщила е, че по делото е доказана изключителна близост между нея и дядо й и мъчителни изживявания след смъртта му, по интензитет и продължителност, присъщи за най-близък човек, които дават основание да се приеме в конкретния случай, че би било справедливо да бъдат обезщетени. Това е тезата, поддържана в исковата молба, в която са изложени твърдения за отношенията на ищцата със загиналия, и, че ищцата е приела изключително тежко загубата му.

Ответникът по иска, съобразно горепосоченото, е оспорил правото на ищцата да получи търсеното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта н а дядо й с правоизключващи спорното право възражения, че не е доказана изключителност на създадената връзка извън обичайната и на търпените болки и страдания от загубата по смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, евентуално, че претендираното обезщетение е завишено, като е посочил, че в друго производство друга внучка на пострадалия също е претендирала обезщетение за вреди от смъртта му.

Спорният предмет на делото във въззивното производство следователно е концентриран на първо място около въпроса за правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди – има ли качество на увредено лице от процесното ПТП в контекста на въпроса причинени ли са й 3 неимуществени вреди от смъртта на дядо й И. Х. С., подлежащи на обезщетяване в настоящия процес. При положителен отговор на този въпрос ще се разгледат и другите факти от фактическия състав на предявеното право в рамките на правомощията на въззивния съд, правораздаващ при условията на ограничен въззив.

За да се произнесе, САС взе предвид следното:

От показанията на св. Ц. - приятелка на майката на ищцата, е установено, че бащата на Е. бил ангажиран на работа като главен готвач в Боровец, не се засичали много с Е.. Баща й осигурявал финансово семейството, но свидетелката счита, че дядото е поел „бащинската отговорност“ и, че липсата за Е. на баща била „много голяма“, а дядото изключително много се грижил за детето, „основополагащ фактор“ за грижите, били постоянно заедно. Той я водил на детска градина и на училище, прибирал я от учебни занимания, били в „непрестанни игри и забавления“, ходели и на ранчото на дядото. В един момент родителите на Е. се разделили, когато тя била на около шест-седем годишна възраст. Бащата на Е. – А. впоследствие починал, около една година след раздялата. След смъртта на А. дядото продължил да се грижи за Е., даже повече. Тя преживяла много тежко смъртта на баща си, но не толкова тежко, колкото смъртта на дядо си.

Свидетелката и майката Н. търсили начин как да поднесат новината за смъртта му на Е. и тя много тежко я посрещнала, защото в училище едно дете й съобщило, че дядо й е починал по жесток начин и тя изпаднала в нервна криза, още не можела да преживее загубата на дядо си (разпитът е проведен през м.02.2022г.), изпитвала страх, била неспокойна и не можела да стои сама вкъщи и да ходи сама на училище, страхувала се да не изгуби друг близък.

Преди инцидента детето било при дядо си и баба си в петък, събота, неделя и ваканциите. Когато Н. и А. се разделили, Н. отишла да живее при родителите си на около 500 м от предишната им къща и Е. отишла да живее при майка си, а по-късно Н. сключила друг брак (изнесеният факт за различно местоживеене на детето кореспондира и на различния адрес на ищцата в гр.

*** удостоверението за наследници на пострадалото лице), но Е. продължила да се вижда с баба си и дядо си, а след смъртта на дядото ходила при баба си, която продължила да се грижи за нея, но тя тъгувала по дядо си и понякога започвала да плаче.

4

В показанията си св. А. - братовчед на бащата на ищцата, е потвърдил казаното от свидетелката, че бащата на Е. работил в Боровец и се прибирал късно, майка й също работила и децата (на А. – бащата на ищцата ) са „изгледани повече“ от бабата и дядото; посочил е, че дядото е научил Е. да кара колело, зимата я возил с шейна; уточнил е, че сестрата на Е. живеела в къщата на дядото и бабата. След смъртта на баща й дядото продължил да се грижи за детето (свидетелят си противоречи относно факта къде е живяло детето след смъртта на баща си). След смъртта на дядото то било разстроено, станало по-мълчаливо, дядото й липсвал, имало и „пристъпи на викове“.

В удостоверение за наследници на И. Х. С., починал на ********г., е удостоверено, че негови наследници по закон са съпругата му, неговата дъщеря и дъщерите на сина му А. И. Х., починал на ********г., – ищцата и И.

С., нейна еднокръвна сестра, също предявила иск за заплащане на обезщетение за вреди от смъртта на дядо си (последното не е спорно между страните).

Съгласно чл. 493а, ал. 4 КЗ, когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3 (увредени лица, приети за най-близки на пострадалия ), претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. В ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, приложимо и спрямо спорното правоотношение, предмет на делото и за разрешаването на спора между страните, е изяснено кога е налице „изключение“ за обезщетяване на вреди при смърт на пострадалия. Съгласно това ТР материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С т. 2 на посоченото ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 2 от 30.ХI.1984г., с което е постановено, 5 че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга на тези, посочени в ППВС № 4/1961г. и № 5/1969г. Правилното прилагане на закона, според ППВС № 4/1961г., изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт.

Измежду най-близките лица са посочени неговите низходящи, съпруг и възходящи, а като условие за успешно провеждане на исковете им е посочено и установяването на добри, близки отношения, т. е. установяването, че тези лица действително са претърпели такива вреди, тъй като нямат право на обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане онези от близките на починалия, които са били с него в лоши лични отношения. С ППВС № 5/1969г. е допълнено ППВС № 4/61г. на Пленума на ВС с ал. 2, като е прието, че имат право на обезщетение на неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на морала. Съгласно посоченото в мотивите към ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.