Решение № 507 от 10.06.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Сливен, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230104377 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Енерджи лайф трейд“ ЕООД срещу „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземанията на заявителя по подадени заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С протоколно определение от 07.06.2024 г., на основание чл. 213 ГПК, съдът е съединил производствата по гр. д. № 4377/2023 г. по описа на СлРС, гр. д. № 4787/2023 г. по описа на СлРС и гр. д. № 5012/2023 г. по описа на СлРС в едно производство, продължило под настоящия № 4377/2023 г. по описа на СлРС.

Ищцовото дружество твърди, че доставило на ответника „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД на 09.12.2020 г. стоки - ел. материали и ел. оборудване на стойност 15850,92 лв. с ДДС, за които била издадена Фактура № 0000000005/09.12.2020 г., на 01.12.2020 г. стоки - ел. материали и ел. оборудване на стойност 14053,44 лв. с ДДС, за които била издадена Фактура № 0000000013/11.01.2021 г. и на 03.12.2020 г. стоки - ел. материали и ел. оборудване на стойност 12982,32 лв. с ДДС, за които била издадена Фактура № 0000000017/11.02.2021 г. Стоките били приети от ответника. Въпреки многобройните разговори и покани обаче, ответникът не 1 заплатил цената на доставените стоки по фактурите. Съгласно разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ ответникът изпаднал в забава на деня, следващ получаването на стоките, поради което ищецът претендира и обезщетения за забава в размер на 4608,25 лв. за периода от 10.12.2020 г. до 05.09.2023 г. върху главницата от 15850,92 лв., в размер на 4033,68 лв. за периода от 12.01.2021 г. до 20.09.2023 г. върху главницата от 14053,44 лв. и в размер на 3704,33 лв. за периода от 12.02.2021 г. до 09.10.2023 г. върху главницата от 12982,32 лв. По заявления на ищеца по чл. 410 ГПК били образувани ч. гр. д.

№ 3581/2023 г. по описа на СлРС, ч. гр. д. № 3723/2023 г. по описа на СлРС и ч. гр. д. № 3967/2023 г. по описа на СлРС, като срещу издадените заповеди били подадени възражения от длъжника в срок. На изложените основания ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, изразява становище за допустимост на исковете, но неоснователност по същество.

Излага, че между страните липсват сключени договори за доставка на ел. материали и ел. оборудване, процесните фактури не са предявявани на ответника за плащане и не са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, а стоките не са заприходени в склад на дружеството като стокова или складова наличност. Твърди, че в приложените фактури липсва подпис или печат на ответното дружество, а в представените приемо-предавателни протоколи не е посочено качеството на лицето, на което е предадена стоката.

Твърди също, че лицата, подписали приемо-предавателните протоколи, не са представители на ответното дружество. Изтъква също, че в протоколите няма индикация относно стойността и състоянието на предадените стоки. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.

2

И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

- с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал.

1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15850,92 лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена Фактура № 0000000005/09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 05.09.2023 г. до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4608,25 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 10.12.2020 г. до 05.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1949 от 07.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3581/2023 г. по описа на СлРС;

- с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал.

1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14053,44 лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена Фактура № 0000000013/11.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 20.09.2023 г. до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4033,68 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.01.2021 г. до 20.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2021 от 21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 3723/2023 г. по описа на СлРС и

- с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал.

1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи 3 на ищеца сумата от 12982,32 лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени стоки - ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена Фактура № 0000000017/11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 09.10.2023 г. до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3704,33 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.02.2021 г. до 09.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2149 от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3967/2023 г. по описа на СлРС.

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които са били издадени Заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговите вземания и изискуемостта им.

Разгледани по същество, съдът намира предявените искове и за основателни и доказани.

Съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че между страните са възникнали валидни правоотношения по търговски продажби /доставка/ на стоки - ел. материали и ел. оборудване, подробно описани във Фактура № 0000000005/09.12.2020 г., на стойност 15850,92 лв. с ДДС, във Фактура № 0000000013/11.01.2021 г., на стойност 14053,44 лв. с ДДС и във Фактура № 0000000017/11.02.2021 г., на стойност 12982,32 лв. с ДДС, както и предаването на стоките на купувача.

Нормативната уредба на търговската продажба се намира в глава XXII от Търговския закон - чл. 318 - чл. 341 ТЗ .

Договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален. Той съдържа всички особености на обикновената продажба, като субсидиарно се прилагат правилата на ЗЗД.

Основните елементи на договора са предметът и цената.

Търговската продажба има по правило за предмет движими вещи, т. нар. „стоки”, в случая това са електрически материали и оборудване.

4

От съвкупния анализ на събраните многобройни, макар и косвени доказателства, съдът намира, че между страните са били сключени процесните договори за търговски продажби, стоките по които са реално доставени от ищеца на 01.12.2020 г., на 03.12.2020 г. и на 09.12.2020 г.

От представените от заявителя документи по приложените ч. гр. дела и от приетите в исковия процес писмени доказателства - Приемо-предавателни протоколи се установява, че на 09.12.2020 г. ищцовото дружество доставило на ответника ел. материали - 10 бр. термично реле, общо 17 бр. пакетни превключватели и общо 10 бр. автоматични прекъсвачи, за което била издадена Фактура № 5 от 09.12.2020 г. от ищеца с посочено съвпадащо количество ел. материали, единична цена и обща цена от 15850,92 лв. с ДДС.

Приемо-предавателният протокол от 09.12.2020 г. бил подписан от лицето Т.Т., приел стоките.

На 01.12.2020 г. ищцовото дружество доставило на ответника ел. материали - общо 6 бр. автоматични прекъсвачи, общо 42 бр. моторна защита и 240 бр. редови клеми, за което била издадена Фактура № 13 от 11.01.2021 г. от ищеца с посочено съвпадащо количество ел. материали, единична цена и обща цена от 14053,44 лв. с ДДС. Приемо-предавателният протокол от 01.12.2020 г. бил подписан от лицето К.К., приела стоките.

На 03.12.2020 г. ищцовото дружество отново доставило на ответника ел. материали - 12 бр. автоматични прекъсвачи и общо 42 бр. моторна защита, за което била издадена Фактура № 17 от 11.02.2021 г. от ищеца с посочено съвпадащо количество ел. материали, единична цена и обща цена от 12982,37 лв. с ДДС. Приемо-предавателният протокол от 03.12.2020 г. също бил подписан от лицето К.К., приела стоките.

Безспорно е между страните, а се установява и от приетите по делото трудови договори и длъжностни характеристики, че към процесните дати на доставки, лицето Т.Т., подписало Приемо-предавателния протокол от 09.12.2020 г., е бил служител на ответното дружество на длъжност „Началник склад“, а лицето К.К., подписало приемо-предавателните протоколи от 01.12.2020 г. и от 03.12.2020 г. е била служител на ответното дружество на длъжност „Склададжия“.

Показанията на разпитаните по делото свидетели Й.М. и И.Г. съдът прецени критично, като отчете евентуалната им заинтересованост от изхода 5 на спора, поради родствените им връзки по права линия и по сватовство с управителя на ищцовото дружество. Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги прецени като непосредствени, последователни и логични, кореспондиращи със събраните писмени доказателства.

От показанията на свид. М. и Г. се установява, че ищцовото и ответното дружество се намират в търговски отношения от 2014 - 2015 г. Заявките за доставка ставали по телефона или по e-mail, като и двамата свидетели извършвали реално доставките на стоките до склада на „ВиК - Сливен“ ООД.

В склада имало служител на ответното дружество - или мъж, или жена, които приемали стоките и подписвали приемо-предавателните протоколи, след като сверят стоките по пера, позиции и бройки. След това издадените фактури се носели в счетоводството.

Свид. Г. описва още, че управителят на ищцовото дружество - А.А. се снабдявал с нужните материали, които му били заявени и ги доставяли в склада на „ВиК - Сливен“ ООД. Проблемите със заплащането на доставените стоки започнали изведнъж, като управителят на ищцовото дружество звънял по телефона на управителя на ответника, за да пита кога ще му бъдат издължени неплатените суми.

От показанията на разпитания свид. С. Р., които съдът кредитира в техните логични и непротиворечащи на останалите събрани доказателства части, се установява, че в периода от 2015 г. до 2023 г., когато свидетелят е бил управител на ответното дружество, страните действително са се намирали в трайни търговски отношения, свързани с доставки на ел. материали и оборудване. Всеки от служителите на „ВиК - Сливен“ ООД имал възможност да прави заявки, като заявките се представяли на свид. Р. и той ги одобрявал или отхвърлял. Ищецът доставял в склада само материалите, които са били одобрени в заявката.