Определение № 1045 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601494 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 270, ал. 4 от НПК вр. чл. 66 НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. С.Й. – служебен защитник на подсъдимия А. Е. С., срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 16.02.2026 г. по НОХД № 15686/2025 г. по описа на СРС, НО, 131 с-в, с което на основание чл. 66 НПК поради неявяване без уважителна причина за това съдът е изменил упражняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Оспорва се възприетия от СРС извод за наличието на основание за промяна на упражняваната спрямо подсъдимото лице мярка за неотклонение и то в най-тежката предвидена такава. Акцентира се върху изрядното процесуално поведение на С., който според защитата нямал намерение да се укрива, живеел на известния по делото негов постоянен адрес на ул. „********, откъдето е бил редовно призоваван в хода на ДП. В тази връзка се сочи, че производството по делото е било вече отлагано поради причина, стояща извън поведението на подсъдимия, а именно поради отсъствие на съдебен заседател. Относно отсъствието на С. в проведеното на 16.02.2026 г. открито съдебно заседание по делото, защитата навежда доводи за уважителни причини, свързани с необходимостта същият да полага грижи за своя баща, който бил на легло след претърпян съдов инцидент. За същите се твърди, че защитникът е бил уведомен посредством приложението „Вайбър“, като своевременно е известил и съдебния състав. С оглед на изложеното се отправя искане атакуваното определение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което упражняваната спрямо подсъдимия мярка 1 за неотклонение да бъде изменена от „подписка“ на „домашен арест“, която да бъде изпълнявана на постоянния адрес на лицето на ул. „********.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Производството по НОХД № 15686/2025 г. по описа на СРС, НО, 131 с-в, е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу А. Е. С. за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „б“ НК. В хода на ДП по отношение на С. е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С разпореждане от 17.11.2025 г., получено от бащата на подсъдимия (л.

14 от делото на СРС), съдът е насрочил делото за разглеждане в открито разпоредително заседание на 08.12.2025 г., като е указал на подсъдимия, че присъствието му в съдебно заседание е задължително на основание чл. 269, ал.

1 от НПК. Подсъдимият е предупреден и за последиците при неявяването му в съдебно заседание без уважителна причина за това, а именно, че ще са налице основания за изменение на мярката му за неотклонение в „задържане под стража“.

В проведеното на 08.12.2025 г. открито съдебно заседание подсъдимият С., редовно призован, не се е явил без да сочи уважителни причини за отсъствието си. Доколкото предвид характера на повдигнатото му обвинение, присъствието на подсъдимия е задължително, съдът не е дал ход на делото, а е отложил същото за 27.01.2026 г., като е постановено принудителното довеждане на С..

В проведеното на 27.01.2026 г. открито съдебно заседание, подсъдимият е бил доведен принудително от органите на РД „Охрана“, като ход на делото не е даден по причина липсата на съдебен заседател. Производството по делото е отложено за 16.02.2026 г. от 13:00 ч., за които дата и час подсъдимият е уведомен лично.

В проведеното на 16.02.2026 г. открито съдебно заседание, подсъдимият С., редовно призован, не се е явил. Служебният защитник на подсъдимия адв.

Йончева е заявила, че С. й е изпратил по приложението „Вайбър“ съобщение със снимка, от която се виждало, че баща му е получил тежко съдово състояние, наложило спешното му влизане в болница и обосноваващо необходимостта да бъде под наблюдение и за него да се полагат грижи, които можело да се положат единствено от подсъдимия.

Съдът, съобразявайки обстоятелството, че присъствието на подсъдимото лице в съдебно заседание е задължително с оглед тежестта на повдигнатото обвинение, не е дал ход на делото и е отложил същото за 10.03.2026 г.

Същевременно е намерил, че предвид липсата на доказателства за наличие на уважителна причина за неявяването на подсъдимия в заседанието, на основание чл. 66, ал. 1 НПК действащата спрямо него МНО „подписка“ следва да бъде изменена в МНО „задържане под стража“.

2

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустима.

Във връзка с горното следва да се посочи, че въззивният съд служебно констатира разминаване между посочената дата на атакуваното определение в хартиения му вариант (отразена като 27.01.2026 г. в заглавната част на протокола – л.48 от делото на СРС) и наличния в ЕИСС електронен вариант на протокола с посочена в него дата на заседанието – 16.02.2026 г. Това несъответствие обаче не води до порок на атакувания съдебен акт, доколкото в случая приоритет има отразеното в електронния вариант на протокола съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 2 НПК.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Подсъдимият А. Е. С. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква „б“ НК.

Престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност, се явява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от две до десет години. Същото обуславя задължителното му присъствие в съдебните заседания съгласно чл.

269, ал. 1 от НПК, респективно неявяването му без наличието на уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това, би могло да бъде санкционирано от съда чрез изменение на взетата мярка за неотклонение с по-тежка такава (чл. 66, ал. 1 НПК).

В случая на преценка от въззивния съд подлежат изводите на контролираната инстанция относно наличието на основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК за изменение на упражняваната спрямо подсъдимия мярка за процесуална принуда от по-лека в по-тежка такава, а именно: подсъдимият да не се е явил в заседание, за което е бил редовно уведомен и явяването му е било задължително, както и същият да не е представил уважителни причини за това.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилни и обосновани изложените от първоинстанционния съд съображения, че в случая е налице основание за приложението на чл. 66, ал. 1 НПК, доколкото подсъдимият не се е явил в съдебно заседание, за което е бил редовно уведомен, като не е посочил уважителна причина за неявяването си.

Безспорно установено по делото е, че на проведеното на 08.12.2025 г. открито съдебно заседание подсъдимият не се е явил. Не са посочени уважителни причини за това, не са ангажирани и доказателства в тази насока.

Макар и в проведеното на 16.02.2026 г. открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия да е изложил съображения за наличие на причини 3 от уважителен характер за неговото отсъствие, свързани със здравословното състояние на неговия баща, не са ангажирани доказателства в тази насока.

Впрочем, такива не са представени и в депозираната пред настоящия състав жалба. В този смисъл правилна се явява преценката на СРС, че се констатира недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, препятстващо ритмичното развитие на наказателното производство.

На следващо място според настоящия състав в случая от материалите по делото е изводима опасност от укриване на подсъдимото лице. Това е така, тъй като са налице данни, че същият не пребивава на посочения от него адрес на ул. „********. В подкрепа на този извод е находящата се л.29 от делото на СРС докладна записка от 27.01.2026 г., изготвена от мл.инсп. С.М.Д. по повод постановеното от СРС принудително довеждане на подсъдимия. Видно от същата, при посещение на горепосочения адрес подсъдимият С. не е установен, а при проведен разговор с баща му Е. С. същият е заявил, че синът му не пребивава постоянно на адреса, а идва от време на време, като не го е виждал от няколко дни. Отказал е да предостави актуален адрес на сина си.

Изложеното се потвърждава и от докладна записка от 08.10.2025 г., изготвена от мл. ПИ Н. (л.93 от ДП), съгласно която и в хода на ДП са направени неуспешни опити за призоваване на А. С. на заявения от него адрес на ул.

„********.

Съобразно горните констатации настоящият въззивен съдебен състав се солидаризира със становището на първоинстанционния такъв, че е налице проява на недобросъвестно процесуално поведение от страна на подсъдимия, като единствената възможност да бъде обезпечено присъствието му е именно посредством най–тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Същата и по преценка на въззивния съд се явява необходима и пропорционална намеса в правата на лицето, доколкото същата цели да обезпечи ритмичното и срочно развитие на наказателното производство.

С оглед на гореизложеното атакуваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4 НПК, СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 16.02.2026 г. по НОХД № 15686/2025 г. по описа на СРС, НО, 131 с-в, с което на основание чл. 66 НПК поради неявяване без уважителна причина за това съдът е изменил упражняваната спрямо подсъдимия А. Е. С. мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5