Решение № 590 от 17.06.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Бургас, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20222100500448 по описа за 2022 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от Н. П. КР., ЕГН ********** , от град Б., ул. „Ц.“ блок **, ет. *, ап. * чрез адв. Димитър Стоянов с адрес за призоваване град Б., ***, ет.1 против решение № 1684/29.

09.2021 г. постановено по ГД № 2479/2021 г. по описа на РС Бургас в частта, с която съдът е осъдил въззивницата да заплаща на Б. П. КР., ЕГН ********** от град Б., ж.к. "И." бл.****, ет.*, ап.**, сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за лично ползване от ответната страна на делбения имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на град Бургас, с адрес улица „Ц.“ № 64, ет. *, ап. *, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, с площ от 100,30 кв.м., състоящо се от две спални, хол, дневна, черна кухня, баня и тоалетна и прилежащо избено помещение № 14, при посочените граници на обекта, считано от 28.04.2021 г. до окончателното извършване на делбата.

Недоволство от така постановеното решение в обжалваната му част изразява въззивницата, която счита същото за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на

1 съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения. Моли съда за отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на претенцията и присъждане на направените по делото разноски.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Снежина Маджарова, процесуален представител на Б. П. КР., с който намира подадената жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага съображения, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и сл. от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред РС – Бургас е с правно основание чл.34 във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

С обжалваното решение съдът е допуснал извършването на съдебна делба между Б.К. и Н.К. по отношение на подробно описания недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на град Бургас, с адрес улица „Ц.“ № 64, ет. *, ап. *, при квоти ¼ ид.части за Б. П. КР. и ¾ идеални части за Н. П. КР., в която част решението е влязло в законна сила. Обжалването е само по отношение на частта, в която Н.К. е осъдена да заплаща на Б.К. сумата от 100 лева месечно за лично ползване на процесния имот, считано от 28.04.2021 г. до окончателното извършване на делбата.

Съдът е счел предявената претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за основателна, като следва да се отбележи, че в подадената искова молба ищецът К. е предявил претенция с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК за разпределяне ползването на съсобствения имот и осъждане на ответницата да му заплаща ежемесечно сумата от 150 лева, както и такава по чл.31, ал.2 от ЗС в същия размер съобразно квотата на съсобствеността, считано от датата на получаване на исковата молба до датата на влизане в сила на определението по чл.344, ал.2 от ГПК. Съдът от своя страна, произнасяйки се по направеното искане и съобразявайки Тълкувателно решение от 02.11.2012 г. на ВКС по ТД № 7/2012 г. на ОСГК, е счел, че „Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато 2 съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имот собственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността“. Според първоинстанционния съд релевантно в конкретната хипотеза е обстоятелството дали след получаване на препис от писмения отговор, в който е обективирана поканата за плащане на обезщетение по смисъла на чл.31 от ЗС ответната страна е осигурила възможност на ищеца да ползва имота съобразно правата му, като е отчел, че това обстоятелство е станало към 28.04.2021 г., видно от полученото съобщение-стр.18 от делото.

Настоящата съдебна инстанция намира, че действително първоинстанционният съд е смесил претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС с искане по чл.344, ал.2 от ГПК, като е следвало да се произнесе по чл.344, ал.2 от ГПК. Въпреки това обаче съдът намира, че постановеното в атакуваната му част не е незаконосъобразно, тъй като дефакто е постигнат целения ефект по чл.344, ал.2 от ГПК. Това е така, тъй като по делото е установено от показанията на разпитаните свидетели, в т.ч. и Теменуга Атанасова, че ищецът не е имал достъп до процесното жилище. Фактът, че Б.К. е имал предвидена стая в жилището не означава, че той е разполагал с ключ от апартамента и през целия период е имал безпрепятствен достъп до жилището.

От разпита на свидетелите се установява, че ищецът е лишен от възможността да ползва притежаваната от него част от апартамента, поради което първоинстанционният съд правилно е осъдил въззивницата да заплаща месечно обезщетение за лишаването на въззиваемия от възможността да ползва жилището.

Действително констатираните във въззивната жалба неточности на решението в атакуваната му част се установяват, но както беше споменато погоре, целеният ефект по ползване на жилището съобразно разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК е постигнат до окончателното извършване на делбата, поради което съдът намира, че решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

3

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1684/29.12.2021г., постановено по ГД № 2479/2021 г. по описа на РС – Бургас в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4