Решение № 202 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100109015 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от З3Д за осъждането на ответника „Юнити Принт“ ООД да заплати на ищеца П. Г. Т. сумата от 49 000 лв., представляваща изискуем и неизплатен остатък от задължението по чл. 2 от Анекс №2 от 27.02.2023 г. към Предварителен договор за продажба на дялове от търговско дружество от 05.10.2022 г., сключен между „Юнити Принт“ ООД и П. Г. Т., ведно с лихва за забава от 28.02.2024 г. до 04.08.2024 г., в размер на 2976,18 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предявени са и насрещни искове от „Юнити Принт" ООД срещу П. Г. Т., както следва:

- иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от З3Д за осъждането на П. Г. Т. да заплати на дружеството сумата от 55 000 лв., представляваща платена без основание цена по Анекс №2 от 27.02.2023 г. към Предварителен договор за продажба на дялове от търговско дружество от 05.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на иска - 24.10.2024 г. до окончателното плащане;

- иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от З3Д за осъждането на П. Г. Т. да заплати на дружеството сумата от 55 000 лв., представляваща платена на отпаднало основание цена по чл. 2 от Анекс №2 от 27.02.2023 г. към Предварителен договор за продажба на дялове от търговско дружество от 05.10.2022 г., поради разваляне на договор за продажба и доставка на хартиени материали, обективиран в чл. 2 от Анекс №2 от 27.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на иска — 24.10.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.10.2022 г е бил сключен 1

Предварителен договор за продажба на дялове от търговско дружество, по силата на който продавачите П. Г. Т. и Г. П. Т. се задължават да продадат притежаваните от тях дялове в „Принт Реклама България“ ООД на дружество „Юнити Принт" ЕООД, което в онзи момент е в процес на учредяване. Страна по предварителния договор е Н.Е.Д., обозначен в предварителния договор като „Инвеститор“, който с договора заявява, че желае да придобие 100% от капитала на „Принт Реклама България“ ООД чрез учредяващото се дружество „Юнити Принт“ ЕООД. На 07.11.2022 г. ce сключва договор в нотариална форма за покупкопродажба на дружествени дялове, по силата на който вече регистрираното дружество купувач „Юнити Принт“ ЕООД придобива от П. Г. Т. притежаваните от последния дялове от капитала на „Принт Реклама България“ ООД.

С Анекс №2 от 27.02.2023 г. към Предварителния договор се правят допълнителни уточнения относно плащанията към П. Г. Т., като в чл. 2 от него се договаря, че, освен плащанията за цената на дяловете, уговорени в предварителния договор, П. Г. Т. има право да получи от „Юнити Принт“ ЕООД и сума в размер на 104 000 лв., представляваща стойност на хартиени материали, предвидени за производствената дейност на дружеството.

Тъй като в едногодишния срок, считано от момента на подписване ла Анекс №2, който е бил изтекъл на 27.02.2024 г., са били заплатени само 55 000 лв., то ищецът предявява осъдителен иск за останалата незаплатена част, в размер на 49 000 лв.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск. Ответникът признава, че съгласно чл. 2 от Анекс №2 дължи да заплати на ищеца сумата от 104 000 лв., както и че на 28.02.2024 г, в дух на добра воля „Юнити Принт“ е превело на П. Т. по банков път сума в размер 55 000 лева, на представляваща частично плащане на сумата по чл. 2 от Анекс № 2, разчитайки, че П. Т. ще изпълни надлежно задължението си към дружеството за предоставяне на материалите на „Принт Реклама“ ООД. Както към момента на извършване на посоченото плащане, така и след това, а и към настоящия момент, П. Т. продължава да е в пълно неизпълнение на задължението си за предоставяне на материалите. Сочи, че ищецът е канен да изпълни на 02.09.2024 г. и на 17.10.2024 г., като с втората покана му е предоставен срок от пет дни, с предупреждение, че след изтичането му „Юнити Принт“ и „Принт Реклама България“ ООД ще считат Предварителния договор, в частта му, обхваната от чл. 2 от Анекс № 2 към него, за развален. Тъй като до 22.10.2024 г. не е последвало изпълнение, ответникът приема Анекс №2 в тази му част за развален, считано от 23.10.2024 г. Релевира и следните възражения:

1) за нищожност на чл. 2 от Анекс №2 поради невъзможен предмет, тъй като срещу задължението на „Юнити Принт“ да плати цена в конкретно посочен размер, насрещната престация, дължима от П. Т., не била конкретизирана нито от гледна точка нейните характеристики - не е посочено нито какви по вид, размер, количество и качество хартиени материали следва да бъдат предадени, нито от гледна точка обстоятелствата, при които следва да се изпълни задължението - време и място на изпълнението и лице, което следва да получи изпълнението. Насрещната престация, дължима от П. Т., била до такава степен неопределена, че не можело да се установи какъв е нейният конкретен предмет, което правело изпълнението й невъзможно.

2

2) за нищожност на договора поради липса на съгласие с горните доводи за неопределеност на престацията.

З) възражение за развален договор поради неизпълнение на задължението да се предадат уговорените хартиени материали.

4) възражение за неизпълнен договор по чл. 90, ал. 1 от З3Д, като се прави искане в случай че съдът счете, че ответникът дължи процесната сума, то в диспозитива на решението да го осъди да плати само при условие че ищецът изпълни своето задължение С отговора на исковата молба са предявени насрещни искове за връщане на платените 55 000 лв. поради липса на основание с оглед въведените по-горе доводи за нищожност на чл. 2 от Анекс №2, евентуално за връщане на сумата от 55 000 лв. на отпаднало основание поради разваляне на договора от страна на ответника.

В срока за отговор ответникът по насрещния иск П. Г. Т. го оспорва с твърдения, че сумата по т. 2 от Анекс №2 към предварителния договор, в размер на 104 000 лв., съставлява стойността на допълнителни количества материали, обуславящи увеличението на продажната цена, съобразно принципа, уговорен в т. 2.2 на Предварителния договор, установени след прехвърляне на собствеността върху дружеството, и които количества надвишават уговорените количества материали в първоначално договорения и установен размер от 240 000 лв. По тази причина според ответника с т. 2 на Анекс №2 страните се договарят, че „Юнити Принт“ ООД дължи още 104 000 лв., представляващи стойност на хартиени материали, предвидени за производствената дейност на дружеството, като това не е цена за доставка на печатни материали от физическо лице, както неправилно се твърдяло от ищеца по насрещния иск. В тази връзка оспорва твърденията в насрещната искова молба, че ал. 2 на Анекс №2 инкорпорирала самостоятелен договор за доставка на печатни материали от П. Т.. Счита, че уговорката не е с невъзможен предмет, защото той бил ясно уговорен - прехвърляне на собствеността върху дяловете на „Принт Реклама България“ ООД срещу цена, която е съобразена и с наличността на материалите към момента на придобиване. Не можело да се претендира и липса на съгласие от страна на купувача, защото той е бил информиран за наличностите в закупеното дружество, тъй като се представлява от Н.Д., който междувременно вече е назначен като управител и в „Принт Реклама България“ ООД. Твърди се, че при това положение купувачът, въз основа на уговореното в т 2.2 от Предварителния договор и констатираните допълнителни наличности, се е съгласил, че, освен договорената цена, на продавача следва да се заплатят допълнително 104 000 лв.

В становище от 05.03.2025 г. „Юнити принт“ ООД възразява срещу изложеното в отговора на насрещната искова молба, като твърди, че чл. 2.2. от предварителния договор няма връзка с чл. 2 от Анекс №2, тъй като към момента на подписване на предварителния договор „Принт Реклама България“ е притежавала материали на стойност 240 000 лв., която цена е била включена към цената на покупка на дружествени дялове. Поддържа, че сумата от 104 000 лв. няма връзка с цената на дяловете, а е отделна самостоятелна претенция, която може да се породи, в случай че посочените материали бъдат доставени. Посочва, че няма представени доказателства, свързани със съществуването на материалите по чл. 2 от Анекс 3

№2, техният вид, качество, количество, размер, предназначение, както и кой е установил, че в дружеството са налични допълнителни материали на стойност 104 000 лв. към датата на прехвърляне на дяловете от „Принт Реклама България“ ООД в полза на „Юнити Принт“ ООД. Възразява срещу твърдението на П. Т., че текстът на Анекс №2 е предложен от управителя на „Юнити Принт“ ООД Н.Д..

С писмено становище, депозирано в открито съдебно заседание от 08.04.2025 г. П. Т., поддържа, че: не е могъл в качеството си на физическо лице нетърговец да поеме задължение за доставка на промишлени количества хартиени материали за печатарско производство; „Юнити Принт“ ООД само по себе си не развива печатарска дейност, съответно не са му били необходими хартиени материали; ответното дружество не развива самостоятелна производствена или търговска дейност, а целта му като холдинг е да участва в други дружества; „Юнити Принт“ ООД няма други доходи, освен тези, които получава като съдружник в „Принт Реклама България“ ООД; материалите са на конкретна стойност и с ясен срок за плащане, т.е. са били налични и остойностени.

В отговор на гореизложеното „Юнити Принт“ ООД представя становище от 17.04.2025 г., с което твърди, че: П. Т. е съдружник в „Матириъл Трейдинг Консепт“ ООД, което също развива печатна дейност, съответно не е невъзможно да предостави въпросните хартиени материали; мотивите за сключването на Анекс №2 са част от вътрешните отношения между „Юнити Принт“ ООД и П. Т., като част от възможните мотиви за това са да снабди дъщерното си дружество „Принт Реклама България“ ООД, да изпълни задължение към него или пък да прихване своето вземане срещу задължението си; П. Т. не бил доказал наличието и остойностяването на хартиените материали; Н.Д. не е имал пълен контрол върху активите на дружеството към сключването на Анекс № 2, тъй като управител е бил П.

Т.;

Във връзка с представеното от „Юнити принт“ ООД в о.с.з. от 08.04.2025 г.

Приложение №5 (списък с всички активи, които са съществени за осъществяване на обичайната дейност на дружеството) към процесния предварителен договор, П. Т. твърдения, че приложението няма връзка с чл. 2 от Анекс №2, както и че е било подписано най-късно на датата на сключване на Предварителния договор – 05.10.2022 г., защото е неразделна част от него. Твърди, че не е можел да се ангажира с доставяне на хартиени материали като външен доставчик, тъй като е физическо лице и към момента на сключване на Анекс №2 от 27.02.2023 г. е бил на трудов договор в „Принт Реклама България“ ООД, а вписването му като съдружник в „Матириъл Трейдинг Консепт“ ООД е станало на 27.07.2024 г.

„Юнити Принт“, от своя страна, възразява срещу твърденията на П. Т., че Приложение №5 е неотносимо към случая и че е следвало в него да бъдат отбелязани всички активи с балансова стойност над 500 лв., но не са описани хартиените материали в размер на 104 000 лв. Поддържа становището си за неналичност на хартиените материали.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

4

С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че между страните е подписан Предварителен договор за продажба на дялове от търговско дружество от 05.10.2022г. и Анекс №2 от 27.02.2023г. към него, както и че на 28.02.2024 г. „Юнити Принт“ ООД е превело на П. Т. по банков път сума в размер на 55 000 лв. във връзка с чл. 2 от Анекс №2.