Решение № 772 от 11.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Г.а в присъствието на прокурора Г. Люб. С. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603087 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 334 вр чл. 335 ал. 2 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. П. Г., защитник на подс. В. П., против Присъда от 12.03.2025 г. по н.о.х.д. № 8003/24 г. по описа на СРС, 12 състав, с която подс. П. е бил признат за виновен за това, че на 11.12.2022 г., около 18,30 ч., в гр. София, с цел на набави за себе си имотна облага, е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – мобилен телефон и найлонов гръб към него, на обща стойност 219 лв., собственост на С.К., за които знаел, че са придобити чрез престъпление, престъпление по чл. 215 ал. 1 НК във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 НК и на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ НК е осъден на наказание „пробация“.

В самата присъда липсва оправдателен диспозитив относно обвинението, което е било формулирано с обвинителния акт – а именно за това, че В. П. на същата дата и час, в гр. София, на паркинга на магазин „Билла“ в кв. Орландовци, ул. Железопътна“, е отнел този телефон и найлон гръб от него от владението на С.К. без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено от него като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, престъпление по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 НК.

Срещу тази присъда е постъпила жалба от защитника, адв. П. Г.. В тази жалба защитникът възразява срещу това, че доверителят му е бил осъден по обвинение, срещу което не е имало надлежно обвинение и срещу което не се е защитавал. Изрично се позовава 1 на чл. 6 пар. 4 от Директива 2012/13 и на Решението на Съда по С-175/22. Счита, че не е доказано извършване на деянието от доверителя му. Счита, че дори и да е доказано, следва да се отчете ниската стойност на вещта, то следва да ес приложи чл. 218б НК. Прави искане да се отмени тази присъда, като делото се върне за ново разглеждане, а евентуално да се определи административна глоба.

Срещу тази присъда е постъпил и въззивен протест, като се излагат подробни доводи защо следва да се приеме, че деянието, описано в обвинителния акт, е извършено от подсъдимия. Посочва се, че съдът по грешен начин е формирал вътрешното си убеждение, като липсва обективно, всестранно и пълно изследване на материалите по делото. Счита, че е следвало да се кредитира разпознаването от св. К., както и на останалите свидетели, от които е видно, че именно подс. П. е извършил кражбата. Прави искане да се отмени оправдателната присъда и да се постанови нова осъдителна присъда.

В съдебно заседание СГП посочва, че поддържа протеста. Предлага да се постанови нова осъдителна присъда по чл. 194 ал. 1 НК. Относно жалбата счита същата за неоснователна, доколкото не е процесуално нарушение с присъдата да се приложи закон за по-леко наказуемо деяние.

Защитата посочва, че правилно СРС е приел, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 194 ал. 1 НК. Относно осъждането посочва, че са били изненадани от него, доколкото въобще не са знаели, че е възможно да се приложи тази правна квалификация и поради това следва да излагат доводи и по нея. Изразява се така:

„Неправилно е защитата да гадае къде ще бъде подлята вода“ – като има предвид, че следва да бъдат уведомени за новата правна квалификация, за да може да се защитят против нея. Също така посочва, че от материална страна тази присъда е неправилна, доколкото липсва деяние по чл. 215 НК. Прави искане да се постанови изцяло оправдателна присъда.

Подс. П. не се явява и не взима становище.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и протеста, както и на тези, направени от страните в съдебното заседание; но също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Доколкото при постановяване на присъдата е допуснато съществено процесуално нарушение, доводите в жалбата и протеста не може да бъдат обсъдени.

Софийски районен съд е бил сезиран с обвинение за кражба – като се посочва съответно фактическите обвинение и неговата правна квалификация. При това положение се очаква в присъдата да има произнасяне именно по това обвинение. В случая, обаче, в диспозитива на присъдата няма произнасяне относно кражбата, предмет на обвинението.

Вместо това е налице произнасяне относно вещното укривателство, което не е било изрично, ясно и несъмнено въведено като предмет на обвинението. В мотивите също така е изложена фактическа обстановка, който се отнася по-скоро до вещното укривателство, а не до кражбата. В действителност само в един абзац, на стр. 4 долу, се говори за кражбата.

При това положение следва изводът, че липсва произнасяне относно обвинението за 2 кражба – което е единственото обвинение, повдигнато в обвинителния акт. Произнасянето по него е абсолютно задължително.

Несъмнено при определени обстоятелства съдът би могъл – ако приеме, че фактите по обвинението са надлежно установени, но все пак те не попадат под правната квалификация, посочено от СРП, а осъществяват състава на същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление – да постанови осъдителна присъда по друга правна квалификация. Но дори и при това положение на първо място следва да се постанови оправдателен диспозитив по правната квалификация, посочена от прокурора, като след това се аргументира тезата защо е процесуално допустимо и правно обосновано да се постанови осъдителен съдебен акт по друга правна квалификация.

Всичко това е пропуснато от първата инстанция. Доколкото, обаче, е налице и пропуск на съда да се произнесе по обвинението, посочено в обвинителния акт, с конкретен диспозитив, въззивният съд е лишен от възможността да се произнесе със свой съдебен акт, с който да го потвърди, измени или отмени. В действителност е налице висящо обвинение относно обвинението по кражбата – като липсва ясно произнасяне по него. Абзацът на стр. 4 долу от мотивите не е достатъчен, доколкото не представлява ясен и обособен съдебен акт, който да бъде годен обект на съдебен контрол.

Поради това обжалваната присъда следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.

Това води и до невъзможност въззивният съд да се произнесе по доводите в жалбата и протеста.

При все това, относно доводите в жалбата, следва да се посочи, че националният закон и практика по служебно прилагане на закон за не по-тежко наказуемо престъпление, без да бъде уведомена защитата и да се даде възможност да се защити против новата правна квалификация, противоречи на правото на чл. 6 от Директива 2012/13, видно от Решението по С-175/22. Предвид принципа за предимство на правото на Съюза над националното право, националният закон и съдебна практика следва да бъдат тълкувани и прилагани така, че да се утвърди правото на защита, които тази Директива гарантира, вкл. в аспекта на възможността защитата да изложи своите доводи против правна квалификация, по която е възможно да бъде постановена осъдителна присъда – и това да стане преди да бъде постановена тази присъда. А тази възможност е реална и ефективна само ако защитата е надлежно уведомена за възможността да се приложи друга, по-лека наказуема правна квалификация и се даде достатъчно време да подготви защитата си против нея.

Въпросът за правилното прилагане на възможността за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление следва да се обсъди от новия състав на СРС, на който се връща делото за разглеждане, ако установи, че поначало тази процесуална възможност е приложима.

Воден от горното и на основание чл. 335 ал. 2 НПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда от 12.03.2025 г. по н.о.х.д. № 8003/24 г. по описа на СРС, 12 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4