Определение № 286 от 02.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 286 гр. Кюстендил, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20261500500196 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т. 1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на Й. С. Ч., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. В. М. от САК, с посочена адрес за връчване гр. Е. П., пл.

„***********“, № *, ет. * насочена против Разпореждане рег. № 1469/12.05.2026 г., постановено по гр.д. № 20251510101064 от описа на Районен съд – Дупница за 2025 г., с което е била върната частна жалба на Й. С. Ч. срещу определение от 16.04.2026 г. по гр.д. № 1064/2025 г. по описа на РС-Дупница.

В жалбата са наведени доводи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Акцентирано е върху това, че действително дължимата държавна такса не е внесена съгласно указанията в поставеното разпореждане, но администриращият съд е следвало да даде указания за довнасяне на следващата се такава в пълен размер, вместо да пристъпи към връщане на жалбата.

Препис от частната жалба не е бил изпращан на насрещната страна с оглед етапа, в който се намира производството.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано за това лице, като отговаря на изискванията на чл.275 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.260 т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК. Поради това се възприема за допустима. По същество обаче, тя е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Не съществува съмнение, че актовете на първоинстанционния съд – в т.ч. разпореждания, определения и решения, подлежат на въззивна проверка, инициирана по искане на страна в това производство. Правата на страните по чл. 279, чл. 274 и чл.

1

258 от ГПК могат да бъдат реализирани с депозирането на редовна жалба. По указанията на чл. 261, т. 4 от ГПК, към която норма препращат и нормите на чл. 278, ал. 4 и чл. 279 от ГПК, тя следва да бъде придружена и с документ за внесена такса.

Проверката за редовността й в този смисъл се извършва от първоинстанционния съд, съгласно правилата на чл. 262 от ГПК. При констатирана нередовност на жалбата се следват указания до страната за отстраняването й, с указания и за последиците при неизпълнение. Именно този протокол е следван от Дупнишкия районен съд. С негово разпореждане от 28.04.2026 г. са отправени указания до жалбоподателя в едноседмичен срок да представи по делото документ, удостоверяващ платена държавна такса в размер от 7,67 евро. То е връчено на страната - чрез пълномощника й, като съобщението е прочетено в Електронния портал за достъп до информация по съдебни дела на 30.04.2026 г. в 11.03 ч. В указания от съда срок с молба от 30.04.2026 г. е представено платежно нареждане за сумата от 6,67 евро, която очевидно не съответства на размера, дължим съгласно чл. 19 от ТДТССГПК, респ. и изрично посочен в разпореждането на съда от 30.04.2026 г. И т.к. условие за допустимост с оглед редовността на частната жалба, са изискванията за съдържание и приложения, уредени императивно в чл. 261, т. 1 – 4, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, сред които и прилагането на документ за внесена такса, неплащането, а и непредставянето на документ, удостоверяващ, че таксата е заплатена в посочения от съда размер, е основание за връщане на депозираната частна жалба – арг. от разп. на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 261, т. 4 ГПК.

Следва да се допълни още, че в закона не е уредено задължение за администриращия съд за упражняване на проверката за редовност като един повторяем и безкраен процес. Тази проверка се осъществява еднократно, следва да е пълна и да изчерпва всички констатирани от съда нередовности на жалбата, като неотстраняването на която и да е от тях е основание за връщането й. Приема се, че страната е тази, която следва да прояви процесуална активност и дисциплина в изпълнение на дадените от съда указания в цялост и в срок. В т.см. Определение №4263/24.09.2025 по дело №3299/2025 г. на ВКС, III г.о., Определение № 2585 от 18.09.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3179/2023 г., IV г. о., ГК и др. Заплащането на сумата от 6,67 евро и представянето на доказателства за това, не сочи на друг извод, т.к. безспорно следващата държавна такса не е била заплатена в указания от съда срок, а повторно отравяне на указания в т.см. би било недопустимо нарушение на принципа за равнопоставеност на страните, заложен в ГПК, както е приел и ДРС. Соченото неизпълнение следва да се разглежда и в контекста на процесуалното поведение на ищеца до този момент, като исковата му молба продължава да е неясна, въпреки даваните възможности за санирането й на три пъти, а срокът за това е продължаван четири пъти. В тази посока е формирана и постоянна съдебна практика, която приема, че когато неотстраняването на нередовността не стане в указания срок, процесуалното действие са смята за неизвършено – спр. чл. 101, ал. 2 и 3 от ГПК – напр. Определение № 179 от 2.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 703/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 5815 от 12.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4638/2024 г., III г. о., ГК и мн. др.

Друго не следва и от наведените в частната жалба обстоятелства за допусната техническа грешка при превалутирането, т.к. на страната не се е налагало да извършва каквито и да било действия по пресмятане/превалутиране на дължимата такса по обжалването, поради изричните и надлежни указания на първоинстанционния съд за заплащане на посочена изрично сума в размера по чл. 19 от ТДТССГПК. Нещо повече, ищецът, който в случая се ползва и от професионална защита чрез адвокат, следва да е 2 известен за необходимостта за внасяне на държавна такса по обжалването именно в този размер. Въпреки това са отправени надлежни указания от администриращия съд, които не са изпълнени надлежно, без да е било заявено искане за продължаване на срока по реда на чл. 63 от ГПК за изпълнението им, което процесуално поведение обуславя извод, че атакуваното разпореждане е правилно и ще бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 1469/12.05.2026 г., постановено по гр.д.

№ 20251510101064 от описа на Районен съд – Дупница за 2025 г., с което е била върната частна жалба на Й. С. Ч. срещу определение от 16.04.2026г. по гр.д. № 1064/2025 г. по описа на РС-Дупница.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС по реда на чл.

274, ал. 3, т. 1 от ГПК при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 274, ал.3 , т.

1 вр. чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3