Решение № 433 от 14.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Плевен, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500673 по описа за 2023 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд,V-ти гр.с.№1067 от 19.07.

2023г.,постановено по гр.д.№1102/2023г.по описа на същия съд е признато за установено на основание чл.422 във вр.чл.124 ГПК,че В. Ц. Ф., ЕГН ********** от гр.*********** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и

КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 824106518, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 25, следните суми:616.36 лева главница за потребени, но незаплатени ВиК услуги за периода 30.10.2019г.25.05.2022г.,предоставени на адрес: гр.*******, с ИТН *******, абонат № 9 0 9 2 ; 101.94 лева - лихва за забава за периода 29.11.2019 г. до 21.11.2022г.;законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането,които суми са били присъдени със заповед за изпълнение № 3459/30.11.2022г. по ч.гр.д.

6284/2022г. на ПлРС. Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 ГПК В. Ц. Ф., ЕГН ********** от гр.********* е осъден да заплати на „В и К“ЕООД, ЕИК 824106518, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,ул.

„Сан Стефано”№25, разноски в исковото производство в размер на 425 лв.С 1 решението на ПРС В. Ц. Ф. е осъден да заплати на „В и К“ЕООД гр.Плевен разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 6284/2022г. на ПлРС в размер на 75 лв.

С определение на ПРС №3988 от 10.09.2023г.,постановено по гр.д.

№1102/2023г.е оставено без уважение искането на особения представител на ответника В. Ф.–адвокат З. Т. за изменение на разпореждане

№4548/19.04.2023г.и определение №1983/04.05.2023г.в частта относно размера на определеното възнаграждение за особен представител от 300лв.на 400лв.като неоснователно.

Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба от ответника В. Ц.

Ф. чрез назначения му особен представител адвокат З. Т. от ПАК,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Твърди се,че между страните е налице услуга за периода от 30.10.2019г.до 25.05.2022 г.,че дори и искът по чл.422 ГПК да е предявен в едномесечния преклузивен срок по чл.

415 ал.4 ГПК, вземането е погасено по давност,доколкото от датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист до предприемането на действия за принудително изпълнение са изтекли повече от три години,поради което правото на принудително изпълнение е погасено.В жалбата въззивникът се позовава на дадените указания в т.9 на ТР № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,където е прието,че с разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е създадено изключение от общото правило на чл.125 ГПК относно момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на давността/. Посочената в нормата на чл.422 ал.1 ГПК фикция обаче не означава, че съществуването на материалното право се установява единствено към този момент, без да се съобразяват фактите от значение за спора към момента на формиране на силата на присъдено нещо, а именно - приключване на съдебното дирене, след което решението влиза в сила.В производството по чл.422 ГПК общото правило на чл.235 ал.З ГПК е приложимо, като съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на иска, респ.

- след момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Стъпвайки на постановките на цитираното тълкувателно решение, в т.1.2. от ТР № 8 от 21.02.2019 г. по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се акцентира върху приложението на чл.235 ал.З ГПК относно фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в 2 образувания изпълнителен процес. Изведен е извод, че последователното прилагане на този принцип, а и на нормата на чл.235 ал.З ГПК, налага при разрешаване на спор по чл.422 ГПК да се вземе предвид настъпването на падежа на определени вноски в хода на производството, въпреки липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението.

В т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно приложението на чл.116 6. „в" от ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК отм./ се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността.Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК. В жалбата подробно са описани мотивите на ВКС в цитираното ТР на ОСГТК №2/26.05.2015г.Изложени са доводи,че п ри спазен едномесечен срок по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, прекъсването на давността от момента на подаване на заповедта за незабавно изпълнение,възниква само ако изпълнението е предприето действително незабавно,в разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора.В заключение въззивникът счита,че решението на ПРС е неправилно,тъй като тригодишната погасителна давност относно вземането е изтекла ,което води до извода за несъществуване на спорното вземане.

Срещу определението на ПРС в частта за разноските е постъпила и частна жалба от адвокат З. Т.,с която същото се обжалва като неправилно и необосновано.Твърди се,че е нарушена разпоредбата на чл.47 ал. 6 ГПК и обжалваното определение е издадено в противоречие с ТР№6/2013г.на ОСГТК на ВКС,като съдът неправилно е преценил сложността на делото.Жалбоподателят счита,че делото се отличава с правна и фактическа сложност ,независимо,че иска не е в голям размер.В заключение моли Окръжния съд да отмени като неправилно определението на ПРС и да присъди разликата в хонорара.

В съдебното заседание на 01.11.2023г.пред ПОС,въззивникът чрез назначения му особен представител поддържа подадената въззивна жалба , както и частната жалба и моли съда ги уважи.

Въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Плевен,представлявано от инж.К. Т.-управител,чрез юрисконсулт Л. Г. е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Посочено е,че според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111,6 ”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на 3 повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време,а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.В този смисъл вземанията на водоснабдителното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,6 ”в” от ЗЗД . Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,като при срочните задължения, каквито са процесните за главница,давността тече от деня на падежа. Задълженията на въззивника за заплащане стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни - според чл. 33, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги.Според тази разпоредба потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл. 33, ал. 1 от същите ОУ, ВиК операторът издава ежемесечни фактури. Изложени са доводи,че за всяка една от претендираните главници,касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.

В случая фактурата за доставените ВиК услуги за първия месец от исковия период е издадена на 30.10.2019г.Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай вземането на ищеца е станало изискуемо на 30.11.2019г. - датата на която изтича срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Вземането за стойността на доставените ВиК услуги за първия месец от исковия период е изискуемо,до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.11.2022г.,като се твърди,че не са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за нито едно от месечните задължения на ответника.При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по реда на чл.

86,ал. 2 от ЗЗД /чл. 40, ал. 1, изр. второ от Наредба № 4/.Съгласно чл. 116, б“б”от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Депозираното заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано на 29.11.2022 г. ч. гр. д. № 6284/2022 г. по описа на PC Плевен е преди изтичане на три годишния давностен срок,поради което възражението за погасяване по давност на исковите суми се явява неоснователно.С подаване на заявлението се прекъсва давността по смисъла на чл.116, б.”б” от ЗЗД, тъй като давността се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането. След като иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен при спазване срока по чл. 415 от ГПК, то давностният срок е прекъснат от датата на подаване на заявлението в заповедното производство и давност не тече на основание чл. 115, б. “ж” от ГПК докато трае настоящия съдебен процес за вземането.Предявяването на иска по чл. 422 от ГПК в срока по чл. 415 от ГПК прекъсва давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, само ако изпълнението е предприето 4 действително незабавно, респективно в разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора. В този смисъл в отговора са посочени Решение № 118 от 12.12.2019 г. по т. д. № 2288/2018 г. на ВКС, II т. о., както и Решение № 73 от 01.03.2023г. по в.т.д. № 610/2022 на Апелативен съдПловдив, където е застъпено становище, че липсва бездействие на кредитора, в заповедното производство при издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тъй като препис от нея се връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в сила /чл.416 от ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението й.Правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент -този на подаване на заявлението,ако искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК,съгласно прогласеното в чл. 422, ал. 1 ГПК обратно действие на исковата молба, важи безусловно за заповедите по чл. 410 от ГПК.В заключение въззиваемото дружество моли Окръжния съд да отхвърли като неоснователна подадената срещу решението на ПРС въззивна жалба и същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски на осн.чл.78 ал.8 ГПК-юрисконсултско възноаграждение в размер на 300лв.

В срока по чл.248 ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от „ВиК“ЕООД гр.Плевен чрез юрисконсулт Л. Г.,в която е взето становище,че същата е неоснователна,а изводите на ПРС правилни и законосъобразни.

В съдебното заседание на

01.11.2023г. въззиваемото дружество“ВиК“ЕООД Плевен,представлявано от юрисконсулт Л. Г. поддържа доводите,изложени в писмените отговори на въззивната и на частната жалба. Претендират се и направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на