Решение № 976 от 28.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Варна , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500542 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба № 262225/12.01.2021г. от държавен инспектор Г. Г. процесуален представител на КПКОНПИ, срещу Решение № 261746 от 18.12.2020 г., постановено по гр. д. № 881/2020 г. по описа на Районен съд гр. Варна, 10 с-в, с което първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), със седалище и адрес на управление в гр. София, да заплати в полза на М. М. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Г.

Б.“ , сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) , представляваща езщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6000 лв., (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят намира постановеното решение за неправилно. Счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, по отношение на наличието на незаконосъобразни актове, действия или 1 бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, при или по повод изпълнение на правомощията или службата им и отмяната им по съответния ред, съгласно изискването на чл. 2а от ЗОДОВ. Твърди, че в обжалваното решение отсъстват доводи относно наличие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия, а от доказателствата по делото се установява, че действията на Комисията във всеки един момент са законосъобразни. Сочи, че същите са валидни и допустими, като са проверени за втори път от друг по-висок по степен състав на съда, който е допуснал обезпечителните мерки. Излага, че е неправилен и лишен от логика извода на съда, че действията на комисията, представляващи Решение за образуване на производство по реда на ЗОПДНПИ, в резултат на което са били запорирани всички сметки на ищцата за период от няколко месеца, в който период не е бил предявен обезпечения иск, са довели до нарушение на психоемоционолното състояние на Д.. В тази връзка сочи, че по делото се е установило, че производството срещу ищцата е било прекратено с Решение на Комисията № 001 от 14.01.2016 г. Следователно не се е стигнало до образуване на дело по отнемане, което не е без значение за влиянието върху цялостната психична устойчивост на личността.

По отношение на присъдените неимуществени вреди, въззивникът сочи, че неправилно в първоинстанционното решение е прието за безспорно установено, че в резултат на действията на Комисията, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, както и наличие на причинна връзка между образуваното производството, водено от страна на Комисията, и твърдените неимуществени вреди. Намира, че е невъзможно безспорно да бъдат установени настъпили неимуществени вреди, когато изводът за тяхното наличие е противоречив и е базиран на констатацията на състава на съда, че няма как да се отдели изцяло влиянието върху душевната и психоемоционалната сфера на ищцата, получена от паралелните производства по ЗОПДНПИ и НПК. Сочи, че са неправилни изводите на съда, че ищцата е останала без доходи през времето, в което производството срещу нея е било висящо, че банките са отказвали да отпуснат кредити, че е изпаднала в депресия, станала лабилна и потисната, доколкото същите почиват единствено не свидетелски показания, които се явяват недостатъчни, предвид близките приятелски отношения на страната и свидетелите и тяхната заинтересованост от изхода на делото.

В допълнение сочи, че в мотивите на обжалваното решение не става ясно по какъв критерий първоинстанционният съд е приел, че за справедливото обезщетяване на твърдените претърпени от ищцата вреди е необходима точно сумата от 20 000 лева, в какъвто размер е и предявения иск. Сочи, че в мотивите на съда липсва подробна аргументация как точно съдът е определил размера на обезщетението и какви точно факти и обстоятелства е приел, че са от значение и кои не, както и най-вече дали всички обстоятелства са взети предвид при определянето размера на обезщетението по справедливост.

2

Относно присъдените имуществени вреди сочи, че решението на РС Варна е неправилно, тъй като ищцата е имала процесуалната възможност да претендира разноски още в обезпечителното производство, а това че я е пропуснала, не следва да се компенсира с настоящия иск и решение по ЗОДОВ. Отделно от това сочи, че обезпечителното производство не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност.

В допълнение към всичко изложено сочи, че ищцата не е успяла да докаже причинно-следствена връзка, като елемент от фактическия състав на отговорността, търсена в конкретния случай. Тя не е успяла да докаже в условията на пълно и главно доказване настъпването на претърпени във връзка с проведеното от ответника производство по ЗОПДНПИ (отм.) неимуществени вреди, а още по-малко причинно-следствена връзка между вредите, водещи до отговорност.

По изложените съображения въззивникът моли за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, а в евентуалност за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. М. Д., чрез процесуалния си представител адвокат М.Р., оспорва жалбата. Сочи, че не е основателно възражението на въззивната страна, че не са се установили незаконосъобразни действия или бездействия на комисията и нейните служители, като това на първо място се установило от непредставената в цялост преписка по производството, както и от събраните писмени и гласни доказателства. Твърди, че се е доказало, че в законоустановения срок Комисията не е предявила искът, чието обезпечение е поискала, като не е предявила такъв иск въобще. Сочи, че непредявяването на иск и последвалото прекратяване на производството по специалния закон, дали повод за допускане на обезпечението, водят до извода за незаконосъобразност на предприетите от Комисията действия по образуване и водене на проверка.

Навежда, че след като производството по специалния закон е било прекратено, а иск не е бил предявен срещу нея, то и наложените обезпечителни мерки са били незаконосъобразни, т.е. незаконосъобразно цялото ѝ имущество е станало обект на запори и възбрани.

Твърди, че прекратяване на наказателното производство на 24.07.2015г. е абсолютна процесуална пречка за съществуването и упражняването на право на иск срещу нея, поради което след прекратяването на производството по НПК, производството по ЗОПДНПИ (отм.) също е подлежало на прекратяване. Въпреки това, Комисията не само не прекратила производството, но и продължила същото до март месец на 2016г.

Въззиваемата сочи, че незаконосъобразното бездействие на комисия и нейните служители се изразява и в това, че същите не взимали предвид всички представени от нея доказателства в хода на производството, които 3 сочили на липса на несъответствие между нейните и тези на семейството доходи. В тази връзка сочи, че всички релевирани от нея възражения и представени доказателства не били обсъдени изобщо, а исканията мълчаливо отхвърлени. Сочи като нарушение и действията на Комисията, които нарушават императивното изискване на чл. 37, ал. 4 от ЗОПДНПИ, изразяващи се в искане за налагане на възбрана върху единственото жилище, което искане било уважено.

По отношение на твърденията в жалбата, че не са доказани настъпилите неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между действията и вредите, сочи, че по делото се е доказало, че е претърпяла значителни по тежест и интензитет душевни болки и морални страдания. Пострадал е личният и професионалният живот, сериозно се влошило здравословното състояние, а добрата репутация и доброто име били накърнени. Вредите били причинени от действията на Комисията, изразяващи се в изискване на информация от различни органи и институции за нейното имущество, като по този начин станало широко достояние обстоятелството, че срещу нея се води проверка. От всичко това пострадало и психическото здраве, като от допуснатата по делото КСППЕ се установило, че страда от посттравматично стресово разстройство, за което е необходимо провеждане на медикаментозно лечение и терапевтични сесии, като разстройството е в резултат на водените срещу нея производство по НПК и ЗОПДНПИ.

Относно оплакванията свързани с имуществените вреди сочи, че присъдената сума от 6 000 лв. е била платена както за представителство в производството по ЗОПДПИ, така и в производствата по допускане и обжалване на обезпеченията, като размерът е съобразен с размерът на имуществото, което Комисията твърдяла, че е придобито незаконно. Сочи, че разноските за представителството са могли да бъдат претендирани в производството по защита срещу иска на Комисията, но доколкото такъв така и не е бил предявен, то същите се претендират като вреди в настоящото производство.

Предвид всичко изложено, въззиваемата моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено изцяло, като претендира и сторените разноски пред настоящата инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, чрез държавен инспектор М. Д., поддържа въззивната жалба, като сочи, че обжалваното решение е неправилно. В условията на евентуалност и в случай, че съдът прецени, че същото е правилно по същество, пледира за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемите, чрез адвокат Р. поддържа отговора на жалбата, като излага подробни съображения за неоснователност на твърденията на въззивната страна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на сторените разноски.

4

Контролиращата страна в лицето на Окръжна прокуратура, чрез прокурор Д. Н. – К., моли въззивната жалба да бъде уважена, като излага съображения в тази насока.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск от М. М. Д., срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), със седалище и адрес на управление в гр.

София, да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на ищцата сумата от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата о т 6000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, всички в резултат на незаконно образувано и проведено производство по ЗОПДНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, ведно със законната лихва върху всяка главница от 11.09.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

Сочи, че на 13.03.2013г. в ТД КОНПИ – Варна постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Варна на осн. чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ срещу ищцата, по което Комисията образувала проверка. Проверяваният период бил от 14.03.2003г. до 14.03.2014г. Установено било, че ищцата била привлечена в качеството на обвиняем по ДП с номер 233/2012г. по описа на ОД МВР – Варна, за това, че за периода от 2011г. до 12.02.2013г. в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице – главен инспектор по приходите в НАП – Варна, сама и в съучастие като съизвършител с Б.О., не изпълнила и нарушила служебните си задължения по ДОПК. В хода на проверката била извършена цялостна проверка на финансовото и имотно състояние на ищцата. Била разкрита банкова и данъчно-осигурителна информация. Воденото производство придобило широк обществен отзвук. Комисията приела, че е налице несъответствие между притежаваното имущество и доходите на ищцата. Взето било решение да се образува производство по ЗОПДНПИ.